Поведението на един Мюсюлманин е според моралните ценности на Корана, а не тези на мнозинството

Една от най-добрите характерни особености на Мюсюлманин, който вярва в Аллах от сърце, е, че не следва мнозинството, а независимо от обстоятелствата действа съобразно с това, което би било най-подходящо за спечелване на благоволението на Аллах, действа според гласа на съвестта си. За един такъв човек не е от никакво значение какво другите мислят за него, какво прави мнозинството от хора. Мюсюлманинът отдава значение единствено на това да спечели благоволението на Аллах и поради тази причина внимава да действа по най-подходящия на нравствеността на Корана начин, да изрича най-подходящите думи.

 

Тази прекрасна особеност на характера на праведните Мюсюлмани се разкрива по най-съвършен начин в живота на Пророците. Независимо от начина на живот на обществата, в които са живели, Пророците никога не са усвоявали друг начин на живот или морални ценности освен тези, които Аллах им е разкрил. Те никога не са проявили склонност към изкривените вярвания и порочни навици на неверниците. По време на целия си живот били подлагани на натиск и мъчение от страна на неверниците, съдружаващите и лицемерите само защото са повярвали и са се подчинили на Аллах. Те били изпращани в затвора, били оклеветявани, измъчвани, прокуждани от бащините си земи и заплашвани със смърт. Те прекарали целия си живот в постоянно страдание. А някои от тях дори били убити по пътя на Аллах. Пророците, които имали отговорността да съобщават Божието откровение, се изправили смело срещу тези опасности. Те никога не отстъпили в лицето на трудностите, на които били изложени по пътя на Аллах. Аллах съобщава за тази възвишена нравственост на Пророците и праведните вярващи с тях, така:

 

„Думите им бяха само да кажат: „Господи наш, опрости греховете ни и нашата невъздържаност в делата, и укрепи нашите стъпки, и ни помогни срещу невярващите хора!” (Сура ал-Имран, 146)

 

Една от главните цели на всеки Мюсюлманин, който обича дълбоко Аллах, трябва да бъде, подобно на случилото се в живота на Пророците, да не се страхува от укорите на тези, които го осъждат, и да живее с богобоязън по най-подходящия на моралните ценности на Корана начин по време на целия си живот.

 

В обществата, в които хората не живеят според моралните ценности на Корана преобладава психологията на тълпата. Хората не постъпват съобразно със собствения си разум и съвест, а според психологията на тълпата. Тази психология продължава през целия им живот. Удоволствията, разбирането за естетика, любов и начин на говорене, характерни за тях, изчезват и на тяхно място усвояват социално приетите изкуствени и лицемерни нрави, които в повечето случай не се харесват дори на самите тях.

 

Тъй като поведението, което не съответства на това на обществото, привлича веднага внимание и в някои случаи предизвиква реакции, то хората, които не се ръководят от Корана и Сунната на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), напълно пренебрегват своя разум и съвест, и постъпват съобразно очакванията на обществото. Те сляпо усвояват един начин на мислене, без да пресметнат дали е правилен или не, или дали ще им донесе някаква отговорност в отвъдното или не. Ето така се появяват нелоялни, егоистични, водени единствено от своите интереси и лишени от любов, милост и състрадание хора. Хора, които са изпълнени с омраза, алчност, злоба и арогантност, които са склонни да клюкарстват и спорят. Въпреки че хората, които живеят според този морал, също страдат от вредите на тези покварени нравствени особености, те остават затворени в тази порочна система през целия си живот само защото по-голямата част от хората около тях живеят по този начин и най-вероятно защото в противен случай смятат, че ще бъдат потиснати, сразени или ще останат без защита. В един айят от Корана Аллах ни разкрива, какви последици очакват тези, които следват мнозинството, така:

 

„И ако се подчиниш на повечето от тези, които са на земята, ще те отклонят от пътя на Аллах. Те следват единствено догадката и само предполагат.” (Сура Анам, 116)

 

Това обаче е едно от нещата, с което се отличава искрения Мюсюлманин. Един Мюсюлманин никога не взима мнението на мнозинството като мярка за разграничаване на правилното от неправилното. Той никога не решава, че нещо е правилно, защото хората мислят така, или обратно. Един Мюсюлманин преценява всяко едно нещо съобразно с Корана и Сунната на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). Ако Аллах определи дадено поведение за неправилно и порочно, то дори и цял свят да го проявява, един праведен вярващ никога не би се отнесъл снизхождение към него. Дори и никой по света да не приеме начин на поведение, който Аллах е похвалил в Корана, то Мюсюлманинът го приема с чест и достойнство. Един вярващ никога не проявява сурово поведение, което противоречи на Корана. Той запазва своето благородство във всяка една среда и под всякакви обстоятелства. Дори и хората да се обърнат към него по най-лошия начин, той знае, че винаги ще ги превъзходства и че Аллах винаги ще го закриля, докато той се отнася с тях по начин, който се харесва на Аллах и съответства на моралните ценности на Корана. Както Аллах разкрива в айята: „И не падайте духом, и не скърбете! Вие ще надделеете, ако сте вярващи!” (Сура ал-Имран, 139), той знае, че е нравствено по-възвишен и благороден, защото има вяра.

 

Това, че един Мюсюлманин не следва мнозинството не означава, че обръща гръб на всичко, което вижда в обществото, и че всичко, което мнозинството върши е покварено и грешно. Един Мюсюлманин оценява това, което вижда около себе си, под светлината на Корана, той приема страните, които са в съгласие с Корана и приема за естетично това, което е хубаво. Например човек може да има определен недостатък в нравите си. Например може да е склонен да се ядосва. Въпреки това обаче може да е много безкористен. В такъв случай да пренебрегнем безкористността на този човек само заради това, че има склонност да се ядосва, и да го сметнем за лош човек като цяло, би било грешно. Един Мюсюлманин оценява хубавите страни на този човек и се опитва да оправи лошите му черти като му ги обяснява с красиви думи и мъдрост.

 

Мюсюлманинът има разумен и уравновесен дух. Дори да бъде държан в най-трудната обстановка погледа му веднага улавя и единствената прелест сред всичките беди, и душата му се обръща към нея. Защото знае, че Аллах се проявява във всяко едно нещо навсякъде и че всяка една прелест е благо дарено му от Аллах. Той много добре знае, че Аллах сътворява отрицателните морални особености у хората около него с определена цел, за да го накара да се поучи и да се страхува от Него. Той също така осъзнава, че Аллах специално сътворява прелестите, за да може да ги забележи и вземе за пример. Поради тази причина намерението на един Мюсюлманин под това да не следва мнозинството не е да отрича сляпо всички особености, които вижда у хората, а просто да обърне гръб на тези, които не отговарят на моралните ценности на Корана,  и да усвои хубавите качества, които съответстват на Корана.


2010-05-16 23:24:59

За този сайт | Направи начална страница | Добави към любими | RSS Feed
Всички материали могат да бъдат копирани, отпечатвани и разпространявани с позоваване към тази страница
(c) All publication rights of the personal photos of Mr. Adnan Oktar that are present in our website and in all other Harun Yahya works belong to Global Publication Ltd. Co. They cannot be used or published without prior consent even if used partially.
© 1994 Харун Яхя. www.harunyahya.bg
page_top