Ислямът повелява да няма пощада за потисничеството

Мюсюлманите никога не са оставали безмълвни пред лицето на потисничеството, на което са станали свидетели,  чули или дори научили от втора ръка. Тяхното милосърдие, което произлиза от морала на Корана, ги кара да се изправят срещу всяка тирания, жестокост и потисничество, да защитят угнетените и да проведат една идеологическа война в тяхно име. Независимо от това дали насреща им стоят близки приятели или непознати, с които нямат никаква връзка и никакви общи интереси, те действат решително с цел премахване на това потисничество. Те виждат това като възможност да спечелят Божието благоволение и да приложат морала, на който ни учи Коранът. Тъй като съвестта на вярващия е много чувствителна, то неговата представа за милосърдие никога няма да му позволи да се направи, че не вижда и най-малката несправедливост или жестокост. На първо място, той ще е предводител в проявяването на този морал, като избягва да бъде несправедлив или угнетителен към някой друг. Когато види някой, който прави това, неговата съвест няма да му даде мира, докато не направи всичко възможно, за да въведе в ред нещата. Това е така, защото в истинското милосърдие няма място за пренебрежение, забравяне или  подценяване на потисничеството.

Толерантност, съгласие, снизхождение, любов, милосърдие, самопожертвователност и радост ще властват в обществото, където Ислямският морал е навлязъл във всеки един аспект на живота.

Невежите хора никога не преминават към действие, докато гнетът не дойде съвсем близо до тях или, както се казва в една турска поговорка, “Змията, която не ме притеснява, може да живее и хиляда години”. Това е така, защото те са забравили или отричат факта, че в отвъдното ще бъдат изправени лице в лице с всичките си добри дела и благ нрав, които са  проявили на този свят. Вярващите, от друга страна, много добре знаят този факт, което е и причината, поради която те се отнасят с огромно милосърдие дори и към човек, когото никога не са срещали, и се опитват да го спасят от потисничеството. Дори и никой друг да не ги подкрепи, те ще обединят своите сили, за да попречат на злото. Дори и хората, които постъпват твърде различно, да са мнозинството, липсата на съвест и загриженост у тях никога не би накарала истинските вярващи да проявят слабост. Мюсюлманите знаят, че в отвъдното ще бъдат накарани да си дадат равносметка за това какво са направили, за да предотвратят злото. Те никога не забравят, че няма да могат да се измъкнат с думите “не го видях или чух” или “не го забелязах” и че единствено тези, които следват гласа на съвестта си, ще бъдат увенчани с успех. Както е разкрито в Корана: “... и ще дойде той при Нас сам-самичък” (Сура Мариам: 80), хората ще бъдат изправени поединично пред Аллах, за да отговарят за делата, които са извършили на този свят. Тези, които са се държали добре, противопоставяли са се на всички форми на жестокост и са се борели срещу злото по пътя на Аллах, биха могли да очакват съответното възнаграждение за усилията си. Аллах е споменал това в един айят:

Да! Който всецяло се е отдал на Аллах и е благодетелен, ще има наградата си при своя Господ. И не ще има страх за тях, и не ще скърбят. (Сура Ал-Бакара: 112)


2012-01-23 23:24:57

За този сайт | Направи начална страница | Добави към любими | RSS Feed
Всички материали могат да бъдат копирани, отпечатвани и разпространявани с позоваване към тази страница
(c) All publication rights of the personal photos of Mr. Adnan Oktar that are present in our website and in all other Harun Yahya works belong to Global Publication Ltd. Co. They cannot be used or published without prior consent even if used partially.
© 1994 Харун Яхя. www.harunyahya.bg
page_top