Във външния свят, който приемаме, че съществува, властва пълна тъмнина и дълбока тишина

Дори и да предположим, че навън съществува един свят, то този свят би трябвало да е напълно противоположен на света, който хората виждат. Защото навън не съществуват понятията като светлина, цвят или звук. Т.е. човекът, който твърди, че съществува материален свят, приема и съществуването на едно ужасяващо място, където властва пълна тъмнина и тишина, където няма светлина и нито един от цветните нюанси. Нека разгледаме ситуацията по-подробно.

Когато обяснихме как протича процеса на виждане, ние споменахме, че светлината, която приемаме отвън, поражда определени действия на очните клетки и тези действия формират образец, от който се появяват зрителните ни възприятия. Съществува обаче друго нещо, което трябва да отбележим. В действителност светлината, такава каквато я възприемаме, не съществува извън мозъка ни. Светлината, която ние познаваме и разбираме, също така е формирана в нашия мозък. Това, което ние наричаме светлина във външния свят, която се допуска, че е извън мозъка ни, се състои от електромагнитни вълни и енергийни частици, наречени фотони. Когато тези електромагнитни вълни или фотони достигнат до ретината, се появява светлината, такава каквато я знаем. Ето как е дефинирана светлината в учебниците по физика:

Терминът "светлина" се използва за назоваване на електромагнитните вълни и фотоните. Същият термин се използва във физиологията в смисъл на чувството, което човек изпитва, когато електромагнитните вълни и фотоните проникнат в ретината на окото. Както от обективна, така и от субективна гледна точка "светлината" е вид енергия, появяваща се в окото на човек, която той усеща с помощта на ретината чрез ефектите на зрението.(M. Ali Yaz, Sait Aksoy, Fizik 3 (Physics 3), Surat Publishers, Istanbul, 1997, p. 3)

Следователно светлината се появява в резултат на ефекти, които някои електромагнитни вълни и частици предизвикват у нас. С други думи, навън няма и светлина, която да създаде образите, които виждаме в мозъка си. Там властва пълна тъмнина. Съществува само енергия. И когато тази енергия достигне до нас, ние виждаме един цветен, ярък и изпълнен със светлина свят.

В света, който се твърди, че съществува извън мозъка ни, също така няма и цветове. Отвън съществуват само електромагнитни вълни с различни амплитуди и честоти. Това, което достига до нашия мозък, е енергията, идваща от тези вълни. Както споменахме по-горе ние наричаме това "светлина", но това не е светлината, която ние познаваме - светеща и бляскава. Тя е просто енергия. Когато мозъкът ни интерпретира тази енергия, измервайки различните честоти на вълните, ние започваме да виждаме "цветове". Дори и да приемем, че съществува един външен свят обаче в този свят нито моретата ще са сини, нито тревата зелена, нито почвата кафява, нито пък плодовете разноцветни. Те изглеждат така поради начина, по който ги възприемаме в мозъка си.

В "Изумителният мозък" Р.Орнщейн и Р.Ф.Томпсън излагат начина, по който цветовете се формират, така:

'Цветът' сам по себе си не съществува във външния свят; той съществува единствено в окото и мозъка на виждащия. Предметите отразяват много различни по дължина вълни от светлина, но самите светлинни вълни нямат цветове.(Daniel C Dennett, Brainchildren, Essays on Designing Minds, p. 142)

Тази информация ни показва, че понятия като светлина, тъмнина, бяло, зелено, жълто, прозрачно се състоят единствено от формирани в мозъка възприятия и са напълно относителни. В действителност във външния свят няма нито светлина, нито цветове. Интерпретацията зависи изцяло от нас самите. Грешка или структурно различие, които биха възникнали в окото, ще преврнат достигналите до него фотони в различни електрически сигнали и зрителният център в мозъка, въпреки че е с едни и същи особености, ще стане причина за възприемането на преработените от окото сигнали на един и същи предмет по много различен начин. Така например далтонистите възприемат и интерпретират определени цветове по много по-различен начин от хората с нормално зрение.

Ето така, извън нашия мозък не съществуват нито цветове, нито светлина. Съществува само енергия, която се движи под формата на електромагнитни вълни и частици. Както цветовете, така и светлината съществуват единствено в мозъка ни. Т.е. ние виждаме един лимон като жълт просто защото той е жълт. Причината за това, че виждаме лимона жълт е, че интерпретацията на достигналата до очите ни енергия, която мозъкът извършва, ни кара да го възприемем като жълт.

Заключението, което трябва да направим тук, е следното: всяко качество, което вярваме, че принадлежи на предметите, не е във "външния свят", а в мозъка ни. Но тъй като ние никога няма да можем да преминем отвъд възприятията си и да достигнем до външния свят, то ние никога не бихме могли да докажем съществуването на материята и цветовете. Известният философ Бъркли признава този факт със следните думи:

Ако едно и също нещо може да бъде червено и топло за някои и обратното за други, то това означава, че ние сме под влиянието на недоразумения и че "нещата" съществуват единствено в мозъка ни.(Georges Politzer, Principes Elеmentaires de Philosophie (Elementary Principles of Philosophy), Editions Sociales, Paris, 1954, p. 40)

Същото е в сила и за звуците. Във външния свят, който смятаме, че е безусловно съществуващ, така както няма светлина и цветове, така няма и звук. Там властва една гробна тишина. Повечето хора смятат, че във външния свят има някакви звуци и ние ги чуваме чрез ушите си. Така например човек, който е увеличил докрай звука на музикалната си уредба, смята, че от нея излиза много силен звук и той чува този звук. В действителност обаче навън, т.е. извън човешкия мозък, няма никакъв звук. Целия свят се намира в пълна тишина.

В света извън мозъка ни има само вибрации. Тези вибрации от своя страна могат да бъдат превърнати в звукове единствено посредством ушите и мозъка ни. Т.е., докато няма ухо или мозък, които да осъществят процеса на чуване, няма да има и звук. Материалния свят, който хората твърдят, че съществува, е място, където не може да бъде чут гласа на нито един човек, нито една мелодия, бучене на вятъра, или дори шумоленето на листо, това е едно напълно тъмно място, където властва тишина, която е отвъд силата на човешкия разум.


2012-01-28 20:43:48

За този сайт | Направи начална страница | Добави към любими | RSS Feed
Всички материали могат да бъдат копирани, отпечатвани и разпространявани с позоваване към тази страница
(c) All publication rights of the personal photos of Mr. Adnan Oktar that are present in our website and in all other Harun Yahya works belong to Global Publication Ltd. Co. They cannot be used or published without prior consent even if used partially.
© 1994 Харун Яхя. www.harunyahya.bg
page_top