Изкуствено създадени светове

Съвременната технология ни представя множество важни примери за това как сетивните усещания могат да бъдат стимулирани, с висока степен на реализъм, без помощта на какъвто и да било външен или материален свят. По-специално технологията, наречена "виртуална действителност", която се разви значително през последните години, ни позволява да вникнем във въпроса.

Представена самостоятелно, виртуалната действителност включва показване на триизмерни образи, създадени на компютър, така че да конструират един "реален свят" с помощта на определена апаратура. Тази технология, която се използва в множество различни области, за различни цели, се нарича "изкуствена действителност" или "виртуален свят", или "виртуална атмосфера". Най-съществената особеност на виртуалната действителност е, че човекът, който използва специализирания уред, вярва, че това, което вижда, е реално, и нещо повече, той е пленен от тези образи. Поради тази причина напоследък се използва и думата "immersive", чието значение е "да бъдеш погълнат, да се потопиш изцяло в нещо". (Immersive Virtual Reality - Поглъщаща виртуална действителност)

Необходимите за създаването на виртуален свят средства са шлем (в който е поместен екран, осигуряващ образа) и чифт електронни ръкавици (които осигуряват осезанието). Разположен в шлема уред контролира движенията и ъгъла на главата, за да може да осигури на екрана образ, който да е в съответствие с ъгъла и положението на екрана. Понякога на стените и пода на клетката с големина на стая се отразяват стереокартини. Хората, които се разхождат из стаята, чрез стереоочила могат да се видят на разнообразни места, като например на ръба на водопад, на върха на планина или печейки се на слънце на палубата на кораб посред морето. Шлемът създава 3D (триизмерни) картини с реалистично усещане за дълбочина и пространство.

Картините се доставят пропорционални на човешките размери и осезанието се осигурява от друго оборудване - ръкавици. Ето така човек, който използва това оборудване, може да докосва предметите, които вижда във виртуалния свят, може да ги повдига и да ги мести. Звуците, които човек чува на такива места, са също убедителни, идващи от различни посоки, с различна дълбочина и сила. В някои приложения една и съща виртуална атмосфера може да бъде представена на няколко човека, които се намират в различни места по света. Тези хора, които са от различни държави (дори различни континенти), могат да се видят заедно на борда на моторница.

В своята основа системата, използвана при уредите, които създават виртуалния свят, е същата като системата, използвана от петте ни сетива. Например чрез въздействието на механизъм, разположен в ръкавицата, на върховете на пръстите се подават сигнали и след това биват предадени към мозъка. Когато мозъкът обработва тези сигнали, човекът, който използва ръкавицата, остава с впечатлението, че докосва копринен килим или ваза с неравна повърхност, с изпъкнали гравюри върху нея, въпреки че наоколо няма нито копринен килим, нито ваза.

Една от важните области, в които виртуалната действителност днес се използва, е медицината. Посредством технически умения в университета в Мичигън кандидат-лекарите (особено тези от спешно отделение) завършват част от обучението си в изкуствено създадена операционна зала. В това приложение образи, свързани с операционната зала, са отразени върху пода и стените на обикновена стая, а изображенията на операционната маса и пациента са отразени в средата на стаята. Слагайки си 3D (триизмерни) очила, кандидат-лекарите започват да извършват операцията върху този виртуален пациент.

Тези примери илюстрират как с помощта на изкуствени стимули човек може да бъде поставен в реалистичен, но нереален свят. Със съвременната технология може да се създават образи, което е ефективен практически помощник. Принципно няма причина рано или късно тази технология да не създаде реалност, която да бъде неразличима от реалния свят. Много е интересно, че някои неотдавна прожектирани известни филми третират тази тема. Например в холивудския филм "Матрицата" ("Matrix"), когато нервната система на двама от героите във филма бива свързана с компютър, докато лежат върху кушетка, те могат да се видят на напълно различно място. В една от сцените откриват себе си да практикуват източни бойни изкуства, в друга пък са с напълно различно облекло и вървят по една претъпкана улица. Когато героят, под въздействието на реалистичното си преживяване, казва, че не може да повярва, че всички тези образи са създадени от компютър, то картината бива стопирана чрез компютъра. Тогава човекът се убеждава, че светът, който е вярвал, че е действителен, всъщност е само един образ.

В заключение, по принцип е възможно създаването на изкуствени образи или, с други думи казано, на изкуствен свят, с помощта на изкуствени стимули. Следователно не можем да твърдим, че "образът-живот", който постоянно виждаме, е първородният външен свят, и че това, с което си взаимодействаме е "първоизточникът". Усещанията ни могат да идват от доста различен източник.


2012-01-28 23:07:06
За този сайт | Направи начална страница | Добави към любими | RSS Feed
Всички материали могат да бъдат копирани, отпечатвани и разпространявани с позоваване към тази страница
(c) All publication rights of the personal photos of Mr. Adnan Oktar that are present in our website and in all other Harun Yahya works belong to Global Publication Ltd. Co. They cannot be used or published without prior consent even if used partially.
© 1994 Харун Яхя. www.harunyahya.bg
page_top