Някои чудеса на Корана относно вселената

ЧЕРНИТЕ ДУПКИ

През 20ти век са направени множество нови открития, свързани с небесните тела във Вселената. Едно от телата, които са все още новост днес, е и черната дупка. Черната дупка се образува, когато една звезда, чието гориво е свършило, се свие към центъра си и най-накрая на нейно място се появи едно много голямо поле на привличане, което има безкрайна плътност и нулев обем. Тъй като гравитацията на повърхността е доста голяма и през вътрешността й не може да проникне светлина, черната дупка не може да бъде забелязана дори и чрез най-големите телескопи. Но свилата се в центъра си звезда може да бъде установена единствено по влиянието, което оказва на заобикалящата я среда. В сура Уакиа Аллах се кълне в местата на звездите и привлича вниманието ни към този въпрос така:

“Но не, кълна се в залезите на звездите ­ а това е клетва ­ ако знаете ­ велика.” (Сура Уакиа, 75-76)

Понятието черна дупка е използвано за първи път от американския физик Джон Уилър през 1969г. Преди си мислехме, че можем да виждаме всички звезди, но по-късно стана ясно, че съществуват звезди, които нямат светлина, чрез която да можем да ги видим. Защото светлината на тези звезди, чиято енергия се е изчерпала, е изчезнала. Долуцитирания айят освен описанието на деня на възкресението може би сочи и към това научно откритие:

“Когато звездите бъдат угасени.” (Сура Мурсалат, 8)

Притежаващите голяма маса звезди предизвикват свиване в космоса. Черните дупки обаче не само предизвикват свиване в космоса, но и пробиват и минават през него. Именно това е и причината тези изгаснали звезди да бъдат наречени черни дупки. Това, че в един от айятите е обърнато внимание и на този факт, е още едно доказателство, че Коранът е Божието слово:

“Кълна се в небето и във Вечерницата! А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата? ­ Звездата с пронизваща светлина.” (Сура Тарик, 1-3)

 

 

Пулсари: Пулсиращи звезди

„Кълна се в небето и във Вечерницата! А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата? ­ Звездата с пронизваща светлина.” (Сура Тарик, 1-3)

Думата „Тарик”, която е наименованието на 86-та сура, произлиза от корена „тарк”,  чието основно значение е удар толкова силен, че да издаде звук или сблъскване. Имайки предвид възможните значения на думата като „биене”, „силно удряне”, то ще забележим, че в тази сура е подчертан един много важен научен факт. Преди да анализираме тази информация, нека погледнем към останалите употребени в айята думи, които описват тези звезди. Използваната в горния айят дума „алттарики” означава звезда, която пронизва нощта, която пронизва тъмнината, роден през нощта, пронизва и продължава, биене, удряне или остра звезда. Нещо повече, думата „ваал” отправя вниманието ни към  нещата, върху които е извършена клетвата – небето и „Тарик”.

По време на проучване проведено от Джоселин Бел Бърнел в Кембриджския университет през 1967 г. бил забелязан един непрекъснат радио сигнал. Дотогава обаче не е било известно, че съществува небесно тяло, което би могло да е източник на непрекъснати пулсации или туптене подобно на това на сърцето. През 1967 г. обаче астрономите обявяват, че с увеличаване на плътността на материята в ядрото, докато се върти около оста си , магнитното поле на звездата също се увеличава и по този начин поражда образуване на магнитно поле в нейните полюсите 1 милиард пъти по-силно от това на Земята. Те разбират, че едно тяло, което се върти толкова бързо и е с такова мощно магнитно поле, при всяко завъртане излъчва лъчи, състоящи се от много силни радио вълни в конусовидна форма. Малко след това също така узнават, че източникът на тези сигнали е бързото въртене на неутронните звезди. Тези новооткрити неутронни звезди са наречени „пулсари”. Тези звезди, които се превръщат в пулсари при избухването на супернова, са най-масивните, най-ярките и най-бързо движещите се тела във Вселената. Някои пулсари се въртят по 600 пъти в секунда.[1]

Думата „пулсар” произлиза от глагола пулсира. Според Американския речник Херитидж (American Heritage Dictionary) думата има значение на пулсирам, туптя. Речникът Енкарта (Encarta Dictionary) й дава определение на ритмично туптене, движение или туптене със силно регулярен ритъм. Отново според Речникът Енкарта (Encarta Dictionary) думата „пулсирам”, която произлиза от същия корен, означава свиване и разширяване със силно регулярно туптене.

След това откритие стана ясно, че феноменът описан в Корана като „тарик” – туптене, има голямо сходство с неутронните звезди известни като пулсари.

Неутронните звезди се формират с разпадане на ядрото на гигантските звезди. Високо кондензираната и компактна материя под формата на бързо въртяща се сфера улавя и сгъстява по-голямата част от тежестта и магнитното поле на звездата. Мощното магнитно поле образувано от тези бързо въртящи се неутронни звезди бе представено, че предизвиква отделяне на мощни радио вълни забележими на Земята.

В третият айят на сура Тарик изразът „алннаджму алттакибу” означава пронизване, пронизва и продължава или отваряне на дупки, което ни посочва, че Тарик е ярка звезда, която си проправя път през тъмнината и продължава нататък. Общата представа за думата „адрака” използвана в израза „А откъде да знаеш ти какво е Тарик?” означава разбирам, осъзнавам. Пулсарите формирани чрез сгъстяването на звездите няколко пъти размера на Слънцето, са между тези небесни тела, които са трудни за разбиране. Въпросът в айята подчертава това колко е трудно да се разбере тази пулсираща звезда. (Аллах знае най-добре.)

Както казахме, звездите описани като Тарик в Корана притежават близка прилика с пулсарите дефинирани през 20ти век и биха могли да ни разкриват едно ново научно чудо на Корана.

 

Звездата Сириус

"И Той е Господът на Сириус " (Сура Наджм, 49)

Използваното в астрономията име на споменатата в арабския текст на Корана звезда “Шира” е “Сириус”. Сириус представлява една двойна звездна система и е от съзвездието Голямо куче. Тази двойна звездна система се състои от две звезди на име Sirius A и Sirius B. Sirius A, която е по-голямата от двете, е най-близката до Земята звезда и нейната особеност е, че е най-ярката звезда, която може да бъде видяна с просто око. Sirius B е бяло джудже, невидимо с просто око.

Едната от звездите от системата Сириус обикаля в елиптична орбита около другата и на всеки 49,9 години те се доближават максимално една до друга. Днес тази научна информация е факт единодушно приет от астрономите от Университетите Харвард, Отава и Лейкестър.[2] Този научен факт, който е бил открит чак в края на 20 век, е изложен по един чудотворен начин в Корана преди 14 века.

Когато прочетем заедно айятите 49. и 9. на сура Наджмл това чудо се разкрива пред нас:

"И Той е Господът на Сириус" (Сура Наджм, 49)

"И бе на разстояние два лъка или по-близо." (Сура Наджм, 9)

Обяснението в 9. айят на сура Наджмл сочи приближаването на двете звезди по орбитата, която описват. (Аллах знае най-добре.)

Този научен факт, който е невъзможно да е бил известен по времето, когато Корана е бил низпослан, още веднъж доказва, че Корана е слово на Всевишният Господ.

 

РАЗЛИЧИЯТА В СТРУКТУРИТЕ НА СЛЪНЦЕТО,                             ЛУНАТА И ЗВЕЗДИТЕ

“И съградихме над вас седем непоклатими небеса, и сторихме [слънцето] горящ светилник, и изсипваме от дъждовните облаци обилна вода.” (Сура Наба, 12-13)

Както е известно на всеки, Слънцето е единственият източник на светлина в Слънчевата система. С развитието на технологичните средства астрономите откриват, че Луната не е източник на светлина, а само отразява светлинните лъчи, идващи от Слънцето. Използваната в горния айят дума “светилник” пък е превод на арабската дума "сирадж", която описва най-добре източника на топлина и светлина – Слънцето. 

В Корана Аллах използва различни думи, когато говори за Луната, Слънцето и небесните тела като звездите. Разликата между структурата на Слънцето и Луната е изразена по следния начин в Корана:

“И стори Той там от луната сияние, и стори от слънцето светилник.” (Сура Нух, 16)

В горния айят за Луната е използвана думата сияние (на арабски "нур"), а за Слънцето – светилник (на арабски "сирадж"). Думата, която определя Луната, се използва за маса, която отразява светлината, която е ярка и неподвижна. А думата, която е използвана за Слънцето, означава небесно образувание, което постоянно свети и е източник на топлина и светлина. От друга страна, думата “звезда” на арабски език произлиза от корена на думата "неджеме", която от своя страна означава “появяващ се, изникващ, видим”. Освен това в долуцитираният айят виждаме, че звездата е изобразена и чрез думата "сакиб", която има значението на нещо, което пронизва тъмнината със светлината си, която блещука, изчерпва се и започва да свети от само себе си:

“Звездата с пронизваща светлина.” (Сура Тарик, 3)

Днес е известно, че Луната не разпръсква собствената си светлина, а отразява идващата от Слънцето светлина. За Слънцето и звездите пък знаем, че разпръскват собствената си светлина. Коранът съобщава за тези факти тогава, когато познанията на хората за тези небесни тела са били най-ограничени, т.е. преди 14 века.

 

ОРБИТИ И ВЪРТЯЩАТА СЕ ВСЕЛЕНА

Една от най-съществените причини за голямото равновесие във Вселената е без съмнение фактът, че небесните тела следват определени орбити. Звездите, планетите и спътниците се въртят както около себе си, така и заедно със системите, с които са свързани. Вселената работи в една деликатна закономерност, подобно на зъбните колела в една фабрика.

Във Вселената има около 200 милиарда галактики и във всяка една от тях около 200 милиарда звезди. Голяма част от тези звезди притежават планети, а планетите – спътници. Всички тези небесни тела имат много точно изчислени орбити. И в продължение на милиарди години всяка една от тях в собствената си орбита минава и отминава другите в една съвършена хармония и ред. Освен тях множество комети също се придвижват в съотношение с определената за тях орбита.

Орбитите във Вселената не са характерни само за някои небесни тела. Те проявяват една голяма активност около Слънчевата система, а дори и около други галактики, други центрове. Земята, заедно със Слънчевата система, с всяка изминала година се отдалечава от предходното си положение с 500 милиона километра. Изчислено е, че дори най-малкото отклонение в орбитите на небесните тела би предизвикало последици, които могат дори да унищожат цялата система. Например в един източник е описано следното за това какво би предизвикало едно отклонение на Земята от орбитата й с 3 мм повече или по-малко от обикновеното:

“Когато Земята се върти около Слънцето, тя очертава такава траектория, че на всеки 18 мили се отклонява само с 2,8 мм от правата линия. Тази очертана от Земята траектория не се отклонява ни най-малко, защото дори едно 3-милиметрово отклонение би предизвикало огромно бедствие: ако отклонението бъде 2,8 мм вместо 2,5 мм, то орбитата ще бъде много широка и всички бихме замръзнали; от друга страна, ако отклонението бъде 3,1 мм, то всички ние бихме се опекли от топлина.[3]

Друга характеристика на небесните тела е, че освен че се въртят по орбитата си, се въртят и около себе си. Айятът: “Кълна се в небето, което се върти” (Сура Тарик, 11) от Корана сочи точно този факт. Разбира се, в периода, когато Коранът е бил низпослан, човечеството не е разполагало както днес с телескопи, с които може да се наблюдава космосът на милиони километри разстояние, с развити технологии за наблюдаване, с познанията на модерната физика и астрономия. Поради тази причина съобщеният в Корана факт, че космосът е “осеян с пътища” (Сура Зарийат, 7), през онова време е било невъзможно да бъде установен по научен път. Но в низпослания през този период Коран този факт ни е съобщен много точно, защото Коранът е Божието слово.  

 

ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ НА СЛЪНЦЕТО

Когато в Корана се споменава за Слънцето и Луната, се подчертава, че всяко от тези тела си има определена орбита:

“Той е, Който сътвори нощта и деня, и слънцето, и луната. Всички по орбита плават.” (Сура Анбиа, 33)

Използваната в горния айят дума “плават” е превод от арабската дума "сабаха" и се използва, за да опише движението на Слънцето в космоса. Тази дума означава, че Слънцето не се движи безконтролно в космоса, че се върти около оста си и следва определен курс, докато прави това. Фактът, че Слънцето не е неподвижно и се придвижва по определена траектория, в един друг айят ни се съобщава така:

“И слънцето е устремено към своето местопребивание. Така е отредил Всемогъщият, Всезнаещият.” (Сура Йа Син, 38)

Тези факти, за които ни е съобщено в Корана, стават известни единствено посредством съвременните астрономически наблюдения. Според изчисленията на експертите по астрономия Слънцето се придвижва заедно с т.нар. “Solar Apex”(“слънчев връх”) в орбита по посока на звездата Вега със страхотната скорост от 720000 км/ч. Това, при една груба сметка, ни показва, че Слънцето изминава по 17 милиона и 280 хиляди километра на денонощие. Наред със Слънцето всички планети и спътници, които се намират в системата му на притегляне, изминават същото разстояние.

 

Орбитата на Луната

„И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка. Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички по своя орбита плават.”  (Сура Йа Син, 39-40)

Луната не следва правилна орбита както спътниците на останалите планети. Докато се движи в орбита около Земята, тя минава зад нея, а понякога и отпред. Тъй като тя също се върти заедно със Земята около Слънцето, Луната в действителност следва един постоянен модел наподобяващ на буквата „S” в космоса. Формата на този космичен път следван от Луната, който е описан в Корана с думите: „заприлича на изсъхнала палмова клонка”, доста наподобява на извитата форма на клонът на финиковата палма. В действителност значението на думата „урджун”, използвана в Корана, е изсъхнала и изтъняла, извита клонка на финикова палма и се използва за описване на частта, която остава след като бъдат събрани фурмите от чепката. Освен това, описването на тази клонка като „изсъхнала” е от изключително значение, защото изсъхналата клонка на финиковата палма е по-тънка и по-изкривена.

Няма съмнение, че е невъзможно някой да е имал познание за орбитата на Луната преди 1,400 години. Начинът, по който този път, установен от съвременната технология и натрупаното знание, е разкрит в Свещената Книга, е още едно от научните чудеса на Корана.



[2] www.star.le.ac.uk/astrosoc/whatsup/stars.html (Leicester edu dept of Physics & astronomy); www.site.uottawa.ca:4321/astronomy/index.html#Sirius (University of Ottowa); and

http://cfa-www.harvard.edu/~hrs/ay45/Fall2002/ChapterIVPart2.pdf (Harvard-Smithsonian Center for Astrophysics)

[3] Bilim ve Teknik (Journal of Science and Technology), July 1983


2009-07-07 21:41:47

За този сайт | Направи начална страница | Добави към любими | RSS Feed
Всички материали могат да бъдат копирани, отпечатвани и разпространявани с позоваване към тази страница
(c) All publication rights of the personal photos of Mr. Adnan Oktar that are present in our website and in all other Harun Yahya works belong to Global Publication Ltd. Co. They cannot be used or published without prior consent even if used partially.
© 1994 Харун Яхя. www.harunyahya.bg
page_top