Сътворение, Разширяване и Край на Вселената

Преди четиринадесет века Бог низпослава Корана като книга, която да напътва хората. И призовава цялото човечество да сe придържа към тази книга, за да получи спасение. От деня на нейното низпославане до деня на равносметката тази божествена книга ще остане единственият пътеводител за човечеството.

Уникалният стил на Корана и възвишената мъдрост, която съдържа, са ясно доказателство за това, че той е Божие слово. В допълнение, Коранът съдържа множество чудотворни особености, които доказват, че той е низпослан от Бог. Една от тези особености е фактът, че голяма част от научните истини, които сме успели да разкрием единствено чрез технологията на 20ти век, са споменати в Корана преди 1400 години.

Разбира се, Коранът не е научна книга. Доста научни факти, които са изразени по един изключително кратък и задълбочен начин в неговите айяти, можаха да бъдат открити само чрез технологията на 20ти век. Тези факти не са били известни в периода на низпославането на Корана и това е още едно доказателство, че Коранът е Божие слово.

Коранът, който бива низпослан по време, когато хората са знаели много малко за астрономията, физиката и биологията, съдържа ключови факти по множество въпроси, като например сътворението на Вселената, сътворението на човешкото същество, структурата на атмосферата и деликатните равновесия, които правят възможен живота по земята.

Сега, нека отправим поглед към някои от тези разкрити в Корана научни чудеса.

 

СЪТВОРЕНИЕТО НА ВСЕЛЕНАТА

Преобладаващото до началото на 20ти век виждане бе, че Вселената е безпределна, че съществува от безкрая и ще съществува вечно. Според това разбиране, наречено “статичен модел на Вселената”, не може да става и дума за някакво начало или край на Вселената.

Това схващане, което формира основата на материалистичната философия, приема Вселената като статична, устойчива и като съвкупност от неизменящи се вещества, докато в същото време отрича съществуването на Творец. Развилите се през 20ти век наука и технология обаче провалят из основи материалистичния статичен модел на Вселената и подобните на него примитивни разбирания.

В периода, в който живеем – началото на 21ви век, съвременната физика е доказала, посредством множество опити, наблюдения и изчисления, че Вселената има начало и се е появила от небитието изведнъж посредством голяма експлозия. Нещо повече, установено е, че Вселената, обратно на твърдението на материалистите, че е статична и устойчива, се намира в едно постоянно движение и изменение и се разширява. Днес целият научен свят приема тези факти.

Коранът описва появата на Вселената по следния начин:

 

Първосъздателят на небесата и на земята!... (Сура Анам, 101)

 

Тази информация, която ни дава Коранът, е в пълно съответствие с откритията на съвременната наука. Така както споменахме и в началото, заключението, до което достига астрофизиката, е, че цялата Вселена, наред с измеренията за материя и време, са се появили в един нулев момент, посредством една голяма експлозия. “Голямата експлозия”, наречена в теорията "Big Bang", доказва, че Вселената се е появила преди около 15 милиарда години от небитието посредством експлодирането на една-единствена точка.

 


Чувствителните скенери на сателита КОБЕ, който бива изстрелян от НАСА през 1989г., улавят остатъци от радиацията, която се предполага, че се е разпръснала във Вселената в резултат на Big Bang. Това откритие се превръща в доказателство на теорията на Big Bang, която представлява научното обяснение факта, че Вселената е сътворена от небитието.

Преди Big Bang не е имало нищо подобно на материя. Материята, енергията и времето са създадени едновременно в една напълно метафизична среда, в която няма нито материя, нито енергия, нито дори време. Тази голяма истина, която съвременната физика излага, ни е съобщена още преди 1400 години в Корана.

 

 

РАЗШИРЯВАНЕТО НА ВСЕЛЕНАТА

 

Едуин Хъбъл с огромният си телескоп.

В Корана, който е низпослан преди 14 века, време, през което науката астрономия не е била развита, разширяването на Вселената е съобщено така:

 

И небето изградихме с [Нашата] сила. Ние даваме простор. (Сура Зарийат, 47)

 

Споменатата в горния айят дума “небе” на много места в Корана се използва със значението на космос и вселена. Тук отново е използвана в този смисъл. Арабската дума “musi'une” от израза “inna le musiune”, който е преведен на български език като “ние даваме простор (разширяваме)”, произлиза от глагола “evsea”, който означава “разширявам”. Представката “le” поставя ударение върху съществителното или прилагателното, пред които е поставена, и добавя значението на “твърде много”. Поради тази причина този израз означава “ние твърде много разширяваме небето, или Вселената”. Ето така, заключението, до което съвременната наука достига, съвпада със съобщеното ни в Корана.1

Единственото виждане, което преобладава в научния свят до началото на 20ти век, е, че “Вселената има постоянна структура и съществува още от вечността”. Но извършените благодарение на съвременната технология проучвания, наблюдения и изчисления разкриват, че Вселената има начало и постоянно се “разширява”.

В началото на 20ти век руският физик Александър Фридмън и белгийският учен Джордж Лематре теоретически изчисляват, че Вселената се намира в едно непрекъснато движение и се разширява.

 

От първата експлозия (Big Bang) до днес Вселената продължава да се разширява с бърза скорост. Учените уподобяват разширяващата се Вселена на повърхността на балон.

През 1929 година този факт е доказан и чрез метода на наблюденията. Когато американският астроном Едуин Хъбъл изследва небето чрез огромен телескоп, открива, че звездите и галактиките постоянно се отдалечават една от друга. Това откритие се приема като едно от най-големите в историята на астрономията. По време на тези наблюдения Хъбъл забелязва, че звездите излъчват съобразно тяхната отдалеченост сияние, доближаващо се до червения цвят. Според познатите ни физични закони спектърът на светлините, които се придвижват към точката, върху която се извършват наблюденията, се изменя от виолетов цвят към аленочервен, с отдалечаването им от тази точка. По време на наблюденията на Хъбъл в сиянието на звездите се забелязва едно изменение към аленочервено. Т.е. звездите постоянно се отдалечават. Звездите и галактиките се отдалечават не само от нас, но и една от друга. Една Вселена, в която всичко се отдалечава едно от друго, от своя страна пък може да бъде определена като постоянно “разширяваща” се Вселена. Фактът, че Вселената се разширява, се доказва и чрез извършените през следващите години наблюдения.

За да разберете въпроса по-добре, може да си представите Вселената като повърхността на един надут балон. Така както точките, разположени върху балона, се раздалечават една от друга с надуване на балона, така и космичните тела се раздалечават едно от друго с разширяването на Вселената. Всъщност този факт е също така теоретично доказан от смятания за един от най-великите учени на 20ти век, Алберт Айнщайн. Но за да не противоречи на “модела за постоянна Вселена”, който е бил широкопризнат през този период, Айнщайн захвърля настрана това свое откритие. По-късно Айнщайн ще оцени тази своя постъпка като “най-голямата грешка на кариерата ми”.2

Преди много векове, когато тази научна истина все още не е била известна на нито един човек, тя е съобщена в Корана. Това е така, защото Коранът е словото на Аллах – твореца и господаря на цялата Вселена.

 

 

КРАЯТ НА ВСЕЛЕНАТА И  BİG CRUNCH

 

Според теорията Big Crunch Вселената, която след Big Bang започва да се разширавя, по-късно ще започне да се разпада и свива сама в себе си. И в резултат на това свиване Вселената ще се превърне в една точка с безкрайна плътност, безкрайна температура и безкрайно малка на размер.

Сътворяването на Вселената, както споменахме и в предходната глава, е станало посредством голямата експлозия, наречена Big Bang, и от този момент нататък тя започва да се разширява. Учените твърдят, че когато масата на Вселената достигне до определено количество, поради силите на привличане, разширяването ще спре и това ще стане причина Вселената да започне да се разпада и свива сама в себе си. Те твърдят още, че така свиващата се Вселена ще достигне до своя край чрез така наречения "Big Crunch" – състояние на много висока температура и смущения. А това от своя страна означава – изчезване на всички познати нам жизнени форми.3

Това научно предположение, наречено Big Crunch, е посочено в Корана по следния начин:

 

Денят, в който ще навием небето като свитък за писане. Както наченахме първото сътворяване, така Ние ще го повторим ­ обещание от Нас. Ние непременно ще го направим.

(Сура Анбиа, 104)

 

В един друг айят това състояние на небето е описано така:

 

И не оцениха те Аллах с истинското Му величие. Земята ­ цялата ­ ще бъде в Неговата Длан в Деня на възкресението, а небесата ще са сгънати в Десницата Му. Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружават! (Сура Зумар, 67)

 

Според теорията на Big Crunch, подобно на началото, Вселената ще започне първо бавно, а после все по-бързо да рухва. В течение на всичко това Вселената ще се превърне в една точка с безкрайна плътност, безкрайна температура и безкрайно малка на размер. Така описаната научна теория е в пълно съответствие с айятите на Корана. (Аллах знае най-добре)

 

 

 

Бележки:

1) S. Waqar Ahmed Husaini, The Quran for Astronomy and Earth Exploration from Space, Goodword Press, 3. baskı, New Delhi, 1999, ss. 103-108.

2) http://www.time.com/time/time100/scientist/profile/hubble.html

3) http://home2.swipnet.se/~w-20479/Day.htm


2009-07-10 15:30:42

За този сайт | Направи начална страница | Добави към любими | RSS Feed
Всички материали могат да бъдат копирани, отпечатвани и разпространявани с позоваване към тази страница
(c) All publication rights of the personal photos of Mr. Adnan Oktar that are present in our website and in all other Harun Yahya works belong to Global Publication Ltd. Co. They cannot be used or published without prior consent even if used partially.
© 1994 Харун Яхя. www.harunyahya.bg
page_top