Филмът, който изправи на крака целия свят, и Исус

 

 

 

Филмът на известния актьор Мел Гибсън “Страсти Христови” (“The Passion of Christ”) след продължителни дискусии най-накрая бе пуснат да се прожектира. Той, бе посрещнат с голям интерес в САЩ и стана причина някои кина да се изпълнят с църковен дух. Милиони Християни се редяха на опашки, за да гледат тази значима продукция, темата на която е центърът на тяхната вяра – Исус Христос.

Една от страните на филма, които привличат най-силно вниманието на критиците, е това, че филмът не притежава характерното за холивудските филми "развлекателно" естество. А напротив, в голяма част от сцените на филма има много мъка, страдание и дори изтезание. Християните вярват, че Исус е бил разпънат на кръст и убит от римляните, и Мел Гибсън ни представя какво болезнено мъчение е било самото разпъване и предхождащите го мъки. С интерес се очаква да се види какво въздействие ще окаже филмът върху Християнските общества по целия свят.

 

Реакцията на Евреите

Най-голямата реакция срещу филма на Мел Гибсън дойде и продължава да идва от Eвреите. Добре, но защо?

Отговорът на този въпрос е скрит в описаната в Евангелието Християнска история.

Според Евангелието Исус е спасителят, който Евреите чакали от векове, т.е. той е Месията. Но когато започва своята проповед, наред с призоваването на Еврейския народ да повярва в Бог, той критикува лицемерието на някои видни духовници сред Евреите. Поради тази причина, докато една значителна част от Еврейския народ обичала Исус, по-голямата част от съответните духовници се превърнали в негови врагове. И тъй като искали да го убият, те решили да се жалват от Исус пред властващите по онова време в Палестина римляни. Те се изправили пред римския управител Пилат и му казали, че Исус “твърди, че е цар, предизвиква политически размирици, в действителност обаче нашият цар е Цезар”. Римският управител Пилат разпитва Исус и виждайки, че не е извършил никакво престъпление, иска да го освободи. Но Еврейските духовници продължили да настояват и да искат Исус да бъде наказан чрез разпъване на кръст. Пилат приема това тяхно желание. Т.е. според Евангелието тези, които в действителност са отговорни за смъртната присъда на Исус, са Евреите.

Това от своя страна е станало основание някои Християни да изпитват омраза към Евреите. Една от причините за зараждането на “антисемитизма”, което означава омраза към Евреите, е това, че Християните гледат на Евреите като на “убийците на Исус”.

Ето за това е и острата реакция на Еврейските лидери срещу филма на Мел Гибсън през последните месеци. Те смятат, че филмът ще съживи отново това продължаващо 2000 години вярване. В множество сцени от филма е изобразена омразата и яростта, които някои от тогавашните Еврейски духовници са изпитвали към Исус. Това е една много съществена точка, по която се различават и която често противопоставя приличащите си в много отношения Еврейство и Християнство.

 

Съобщената в Корана истина

Зад спора за Исус, воден между Евреите и Християните, всъщност лежи една много съществена истина. Тази истина е съобщена в Корана. Според това, което Всевишния Бог ни съобщава чрез айятите, в действителност Исус не е бил убит чрез разпъване на кръст. Евреите са му подготвили капан с такава умисъл, но Бог по чудотворен начин е развалил техните капани и е спасил Исус, като на негово място на кръста е бил разпънат друг. Тази истина е съобщена в сура Ниса така:

И изричаха: “Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” ­ но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те. (Сура Ниса, 157)

 

Използваният в този айят израз "не го убиха и не го разпнаха" ясно съобщава, че Исус не е бил разпънат на кръст, нито пък е бил убит. Точното значение на български език на използваната в айята арабска дума “салебе” е “разпъвам на кръст”. Т.е. можем да кажем, че буквалният превод на айята е “не го убиха и не го разпънаха на кръст”. Изразът, който идва след това, отново ни дава изключително важна информация: Този, който е бил разпънат, не е бил Исус, а е бил друг човек, когото са помислили за Исус. Защото този човек е приличал или е било направено така, че да прилича на Исус. (Бог знае най-добре)

Тази съдържаща се в Корана информация се е превърнала в предмет на спор между Християни и Мюсюлмани в продължение на векове. Християните твърдят, че Исус е бил разпънат на кръст пред очите на стотици хора, че Евангелията и другите Християнски източници са единодушни по този въпрос и че това е една безусловна истина, утвърдена от милиони хора в продължение на векове.

Фактът, че Исус не е бил разпънат на кръст, обаче се приема и от страна на някои Християни.

 

Християните, които не вярват в разпятието

 

Между Християните съществуват и такива, които дават и други отговори на въпроса кой е бил разпънат на кръста. Тези хора са имали вяра, която Католическата доктрина приема за “извратено” (еретично) движение. Името на това движение е “Докетизъм”(Docetism).

Най-съществената информация за Докетизма е дадена в летописа, озаглавен “Adversus Haereses” (“Отговори за еретици”), написан в края на второто столетие от един от видните основатели на Католическата църква свещеник Ириней. Ириней говори за Василидис, който е един от представителите на това движение. Според тези сведения, в написаните през 130-150 година от Василидис, който е християнски историк от Александрия, летописи той настоятелно наблягал на факта, че Исус не е бил разпънат на кръст. Той твърдял, че разпънатият на кръст не е Исус, а на негово място е бил разпънат друг мъж на име Симон Киринейски, че по един чудотворен начин Бог е променил лицето на Симон, така че да заприлича на Исус, и по този начин Евреите и римляните го взимат за Исус. Василидис също така пише, че докато Симон Киринейски бил разпъван на кръста, Исус е наблюдавал това събитие, след това се отдалечил оттам и се въздигнал жив при Бог. (William Smith, “Речник на Християнската Биография” (A Dictionary of Christian Biography, том I, стр. 768)

Откъде Василидис е получил тази информация? В писанията си един Християнски теолог на име Климент от Александрия, който е живял през третото столетие, твърди, че Василидис се е добрал до тайни сведения. Според това, което разказвал един мъж на име Глауциас (Glaucias), който служел за преводач на Симон Петър - единия от учениците на Исус, научил тази тайна от Петър, а Василидис я бил чул от него. С получената от Глауциас информация Василидис поправил допуснатите в преправените Евангелия сведения и по своему пише ново “Евангелие”.

Василидис не е бил единственият сред Докетиците, който защитавал това твърдение. Съществували и други личности и движения, приемани от Църквата като “извратени”, които са защитавали идеята, че Исус не е бил разпънат на кръст, а на негово място е разпънат друг, приличащ на него, човек. В книгата си “Месията наистина ли бе разпънат на кръст?” Християнският писател Фарис Ал-Каирауани пише следното по този въпрос:

"През 185 година едно религиозно движение.... от рода на свещениците от Тебес, които бяха приели Християнството, излагат твърдението, че 'Бог е забранил разпъването на Месията, той с лекота се е издигнал в небесата'. През 370 година едно Гностично движение от магьосници, смятайки, че 'Месията не е бил разпънат на кръст, а само така се е сторило на тези, които са го наблюдавали', отричат разпятието. Отново през 520 година, когато епископът на Сирия Северус избягал в Александрия, се срещнал с група философи, които учели, че Месията Исус не е бил разпънат на кръст, а само така се е сторило на тези, които са го заковали на кръста... Около 610 година синът на управителя на Кипър – епископ Джон, също започнал да провъзгласява, че Месията не е бил разпънат на кръст, а само така се е привидяло на хората, които са го наблюдавали." (Faris Al-Qayrawani, “Месията наистина ли бе разпънат на кръст?”, стр. 23)

Но след като Католическата църква установила пълно господство през четвъртото столетие, както останалите движения, приемани за "извратени", така и Докетизмът постепенно изчезнали. С упражнения от страна на Църквата натиск учението, че Исус е бил разпънат на кръст, затвърждава мястото си на основна догма в Християнския свят.

Възможността човечеството да узнае истината се предоставя единствено от Корана, който е бил низпослан на Пророка Мохамед (м.н.). В Корана Бог е съобщил истината относно Исус:

“...но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен...” (Сура Ниса, 157)

 

ЖИВОТЪТ НА ИСУС СПОРЕД КОРАНА

 

Според историческите източници Исус е живял преди около 2000 години. Той е пророк, който Бог е отредил да бъде знатен в земния и в отвъдния живот. Според Евангелието на Матей Исус е роден по времето на Херод I в периода на смяна на режима (4 г.пр.н.е.), а според Евангелието на Лука – по времето на император Август (6 г.сл.н.е.), по време на преброяването на Еврейското население. Тези сведения е невъзможно да бъдат доказани. Но изследвайки множество различни източници, експертите предполагат, че Исус е роден между 7 и 6 година пр.н.е.

Дори днес Божията вяра, която този облагодетелстван от Бога с възвишени качества и благовестен с вечния рай, свят пророк e изповядвал, да съществува на земята, в действителност тя е претърпяла поквара и е променена спрямо първоначалната. Евангелието, което Бог е низпослал на Исус, също така съществува само на име, но първоизточника го няма. С течение на времето Християнските източници са претърпели различни промени и са преиначени. Поради тази причина днес е трудно да получим истински сведения относно Исус. Единственият източник, от който можем да достигнем до истината относно Исус, е Коранът, който Бог е обещал да брани до Съдния ден. В Корана е разказано за раждането на Исус, неговия живот, дадени са примери от случили му се събития и е споменато за положението на заобикалящите го хора и още множество други въпроси. Съществуват и доста примери за това как Исус е проповядвал пред Евреите. В сура Ал-Имран Бог е повелил следното:

“[И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено... И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете! Наистина Аллах е моят Господ и вашият Господ. На Него служете! Това е правият път.” (Сура Ал-Имран, 50-51)

 

Голяма част от Евреите не се отзовали на този призив на Исус, а му се подчинили единствено малкото на брой апостоли. Съществуването на тези искрени вярващи е съобщено в Корана по следния начин:

И когато Иса почувства неверието у тях, рече: “Кои са моите помощници [по пътя] към Аллах?” Неговите ученици рекоха: “Ние сме помощниците [по пътя] на Аллах. Повярвахме в Аллах и свидетелствай, че сме отдадени!” Господи наш, повярвахме в онова, което Ти низпосла, и последвахме пратеника. Впиши ни редом със свидетелите!” (Сура Ал-Имран, 52-53)

 

Според Новия завет, въпреки че бил последван само от тези 12 ученици Исус обиколил Палестина надлъж и нашир. По време на тези пътувания, целта на които била да призове хората да повярват в Господа, с Божие позволение той извършвал множество чудеса. Изцерявал болни, сакати и прокажени, карал да прогледнат слепите по рождение и съживявал мъртвите. В айятите от Корана тези чудеса са разкрити по следния начин:

...“Донесох ви знамение от вашия Господ. Ще създам за вас от глина образ на птица, ще духна в нея и ще стане птица с позволението на Аллах. И ще изцерявам слепи и прокажени, и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах. И ще ви съобщавам какво ядете и с какво се запасявате по домовете си. Наистина в това има знамение за вас, ако сте вярващи.” (Сура Ал-Имран, 49)

Когато Аллах рече:“О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен! И как те научих на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието. И ето, сътворяваш от глина образ на птица ­ с Моето позволение, и духваш в нея, и става птица ­ с Моето позволение. И изцеряваш слепия и прокажения ­ с Моето позволение. И ето, извеждаш мъртвите ­ с Моето позволение. И как възпрях от теб синовете на Исраил, когато им донесе ясните знаци. И рекоха неверниците измежду тях: “Това е само явна магия.” (Сура Маида, 110)

 

Исус правел големи чудеса и хората силно се впечатлявали от тях. Но Исус винаги казвал, че извършва всички тези чудеса с Божие позволение, а в Евангелието пише, че на хората, които изцерявал, често казвал “вярата ти те спаси”. Всъщност, според Евангелието на Матей, виждайки чудесата на Исус, народът също прославял Бога:

И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там. И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели; Така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог. (Матей, 15: 29-31)

Въпреки увеличаването на пречките броят на вярващите в Исус започнал да нараства, и то главно сред народа, който живеел в потисничество и жестокост. През този период Исус и неговите ученици обиколили всички околни села и градове. През това време свещениците и книжниците започнали да устройват капани срещу Исус, който разкривал пред тях еретичните страни на обичаите, които прилагали от години, който им припомнял за лицемерните им лукавства и който ги призовавал да вярват единствено в Господ и да живеят единствено в Негово име. (Лука, 22: 1-2; Йоан, 11: 48).

В Корана е съобщено, че Исус е бил въздигнат при Бог и че на негово място е бил убит друг човек, приличащ на него. Исус е продължил, като всеки друг пророк, да призовава народа си към вяра в Бог, към живот на отдаденост, чрез който да спечели Божието одобрение, към отдръпване от греховете и злините и извършване на праведни дела. Той им е напомнял за временния характер на живота и близостта на смъртта, съобщавал им е, че в Деня на равносметката всеки човек ще отговаря за делата си. Той е призовавал хората да се прекланят единствено пред Господа и да се страхуват единствено от Него. В Евангелието се срещат множество препоръки и поучителни разкази, наричани притчи, свързани с тези въпроси. Исус давал съвети на тъй наречените в Евангелието хора с “недостатъчна вяра”, благовестявал хората, че “Божието господство” е близо, и ги призовавал да се помолят на Бог да опрости греховете им. Това господство е господство, което Евреите се надявали да постигнат с идването на Месията и което очаквали да се превърне в средство за вяра и избавление на синовете на Израил.

Исус се е придържал към Мойсеевите закони, т.е. към истинските закони на Тората, и е поучавал Евреите, защото са се отдалечавали от тези закони или са ги прилагали неискрено, само за показ пред другите. Според Новия завет Исус е казал на Евреите, които са му се противопоставили: “ако вярвахте Мойсея, повярвали бихте и Мене; понеже той за мене писа”. (Йоан, 5: 46) Исус е призовавал хората да се обърнат към Тората. Един от призивите на Исус за служене на “Свещения Закон”, т.е. на Мойсеевите закони, в Евангелието на Матей е представен по следния начин:

Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня. (Матей, 5: 17)

И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство. (Матей, 5: 19)

В Корана е съобщено следното за Исус:

“[И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено... И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете!” (Сура Ал-Имран, 50)

 

 

ПРОТИВОРЕЧИВИТЕ ТВЪРДЕНИЯ ЗА РАЗПЯТИЕТО В ЕВАНГЕЛИЯТА

 

Християните днес вярват в Святата Книга, известна като “Новия завет”. В тази книга има множество раздели, препоръчващи принципи на добър морал, които призовават към искрена вяра и служба на Бог. От тази гледна точка голяма част от Новия завет е в съответствие с Корана. Поради тази причина Мюсюлманите и Християните споделят множество общи вярвания и вярват в едни и същи нравствени ценности. Това е един изключително важен факт, който формира основите на създаването на един диалог и сътрудничество между Мюсюлманството и Християнството.

В Корана Бог ни съобщава, че само две основни учения от Новия завет са грешни.

 

Едното от тях е вярването, че Исус е бил разпънат на кръст и че това е един вид “отдаване на жертва” в името на всички хора.

А второто е твърдението, че Исус е “Божий син”. (Пречист е Бог! Пречист е Той, за да има рожба!)

Интересното тук е, че твърденията в Евангелията по отношение на тези две вярвания изключително много си противоречат.

 

 

Четирите Евангелия

 

Новият завет съдържа четири различни “евангелия”, които разказват за живота и проповедите на Исус. Първите три от тези четири Евангелия, т.е. на Матей, Марко и Лука, до голяма степен си приличат. Поради тази причина според Християнските традиции те са обозначени като “Синоптични Евангелия”. (Синоптичен има значението на “от едно и също око” и изразява общата гледна точка между трите Евангелия). Евангелието, което от историческа гледна точка е написано най-рано, въпреки че в Новия завет е поставено на второ място, е това на Марко. Приема се, че докато пишат своите Евангелия, Матей и Лука ползват като източник Марко, но правят някои допълнения към него.

Четвъртото Евангелие - това на Йоан, пък притежава някои моменти, по които силно се различава от Синоптичните Евангелия. Някои от разказаните в Евангелието на Йоан събития не се съдържат в останалите три или в тях тези събития са обратни. Нещо повече, едно разказано от Йоан събитие в другите три Евангелия е разказано по напълно различен начин.

 

Противоречащите едно на друго твърдения относно разпятието

 

Както обяснихме и по-рано, в Корана ни е съобщено, че този, който е бил разпънат на кръст, всъщност не е бил Исус, а по Божие чудо на кръста е разпънат приличащ на него мъж и че Исус се е спасил от този заложен му капан.

Евангелията от Новия завет обаче са настойчиви по отношение на това, че разпънатият на кръст е бил Исус. Но в разказите за разпятието на Исус те си противоречат помежду си толкова много, колкото по никой друг въпрос.

Във връзка с този въпрос съществува разногласие както между Синоптичните Евангелия и това на Йоан, така и между самите Синоптични Евангелия. Става въпрос за едно голямо несъответствие от времето, започващо с така наречената Последна вечеря на Исус с апостолите, и продължава със задържането му под стража и неговото осъждане. Нека разгледаме поред по-важните моменти от тези разногласия:

• Синоптичните Евангелия твърдят, че на последната вечеря Исус и учениците му са извършили “обред с хляб и вино”. При Йоан обаче такова нещо въобще не е споменато. Вместо него в Евангелието на Йоан се твърди, че на последната вечеря в знак на обич и уважение Исус е “измил нозете на учениците си”.

• По отношение на залавянето на Исус от римляните също има пълна несъгласуваност. Според твърдението на Синоптичните Евангелия Юда Искариотски е предал Исус на римляните, като им го е показал, според Йоан обаче Исус се е представил сам и се е предал. Отговорът, който Исус е дал на Юда, също е предаден по различен начин: според Матей Исус казал: “Приятелю, за каквото си дошъл, стори го”, а според Йоан между Исус и Юда не се е бил провел никакъв разговор.

• Друг неясен момент е и какво се е случило с апостолите след залавянето на Исус. Според Матей всички ученици избягали, само Петър наблюдавал отдалече Исус. Според Марко пък Исус е бил последван единствено от “един момък, обвит с плащаница”, като е включена и странната подробност, че след като този младеж бил заловен, оставяйки плащаницата си, избягал. Лука, подобно на Матей, пише, че Исус е бил последван единствено от Петър. Йоан пише, че “подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик”.

• Отговорът на въпроса кой е осъдил Исус също е различен. Синоптичните Евангелия разказват, че Исус е осъден от страна на Съвета на Еврейските старейшини (Синедриона). Според Йоан обаче Исус не е бил осъден от Синедриона, а от "Каиафа, който беше първосвещеник през тая година" и неговия тъст Анна.

• Разпитът на Исус от страна на римския управител Пилат също е разказван по различни начини. Според Синоптичните Евангелия Исус не е отговорил на нито едно от обвиненията, които Пилат му е отправил, а само на въпроса: "Ти Юдейският цар ли си?" дал краткия отговор: "Ти казваш". В Евангелието на Йоан пък пише, че Исус е дал дълъг отговор на Пилат и че е направил подробно обяснение за това, че неговото “Царство” не е в този, а в отвъдния свят.

• По отношение на това кой е носил кръста също има разногласие. В Синоптичните Евангелия пише, че кръстът е бил носен от един киринеец на име Симон, докато в Евангелието на Йоан се твърди, че Исус сам е носил кръста си.

• Реакциите на разбойниците, които се приема, че са били разпънати на кръст заедно с Исус, отново са разказани по различни начини. Думите, които се предават като последните слова на Исус, също са противоречиви.

• Евангелията дават различни сведения и относно времето на събитието на разпъването на кръст. Според Синоптичните Евангелия събитието е станало на втория ден от празника Пасха (безквасните хлябове), а според Йоан – един ден преди празника Пасха...

 

Очевидно е, че тези противоречия ни разкриват една доста странна картина.

Защото на тези събития, които започват от деня, който се твърди, че е бил последен от живота на Исус, и продължават с Последната вечеря и разпъването на кръста, би трябвало да има, както приемат и Християните, стотици свидетели. С изключение на Последната вечеря, на която са присъствали само апостолите, останалите събития би трябвало да са се случили пред очите на множество хора. Според Евангелията залавянето на Исус е станало пред очите на една група хора, състояща се от стотици Евреи и римляни. Отново според Евангелията разпятието също би трябвало да е станало в Йерусалим, пред очите на народа.

Добре, но как е възможно тези събития, които се твърди, че са се случили пред толкова много свидетели, да бъдат разказани толкова противоречиво?...

Отговорът е очевиден: Евангелията са в такова ясно противоречие по отношение на разказите за разпятието, защото събитието, което разказват, е основано на една заблуда. Човекът, който е бил разпънат на кръст, не е бил Исус. Бог е спасил този свят пророк от подготвения му капан.

 

 

Исус не е умрял, той е при Бог

 

В Корана е съобщено, че неверниците правят капан, за да убият Исус. Но краят на този капан е съобщен така:

И [юдеите] лукавстваха. А Аллах провали тяхното лукавство. Аллах е над лукавите. (Сура Ал-Имран, 54)

 

Както се съобщава и в айятите, неверниците пристъпили към действие, за да убият Исус, заложили му капан. Но тези хора не са успели да убият Исус, те са убили друг, приличащ на него човек, който са помислили за Исус. Въздигайки Исус при Себе си, Бог е провалил подготвения капан:

И изричаха: “Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” ­ но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те. (Сура Ниса, 157)

 

По отношение на смъртта на Исус следващият айят продължава така:

Да, възнесе го Аллах при Себе си. Аллах е всемогъщ, премъдър. (Сура Ниса, 158)

 

Съобщената ни в айятите истина е ясна. Тези, които са направили опит да убият Исус, са се провалили в това свое начинание. Използваният в айята израз: “...а само им бе оприличен...” ясно съобщава за случилото се. Бог е показал на хората приличащ на Исус човек, а него е въздигнал при Себе си. Нещо повече, Господ ни съобщава, че тези, които отправят това твърдение, нямат ни най-малка информация за това.

Исус не е бил убит.

Истината, която е посочена в Корана и която открито е съобщена в хадисите на Пророка Мохамед (с.a.в.), е, че Исус е жив и през последното време ще се върне отново на земята.

ИСУС ЩЕ СЕ ВЪРНЕ НА ЗЕМЯТА

 

Темата за Второто пришествие на Исус на земята през последните месеци се превърна в един актуален въпрос. За да научим истината относно този въпрос, разбира се, трябва да разгледаме разкритите в Корана факти.

В Корана има важни доказателства за това, че Исус ще дойде за втори път на земята. Можем да ги представим, както следва:

1. Доказателство “... и до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха...”

Първият от айятите, които съдържат знамения относно второто пришествие на Исус, е 55ти айят от Сура Ал-Имран:

Когато Аллах рече: “О, Иса, Аз ще те прибера и ще те въздигна при Мен, и ще те пречистя от невярващите, и до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха. После при Мен ще се завърнете и ще отсъдя между вас в онова, по което сте били в разногласие.” (Сура Ал-Имран, 55)

 

Тук се споменава за съществуването на една група, която ще се покори на Исус, и до Деня на възкресението Бог ще ги стори превъзхождащи онези, които не са повярвали. По времето на Исус хората, които го последвали, били много малко. След неговото напускане на земята в религията започнала една бърза дегенерация. През следващите две хиляди години хората, които вярват в Исус (християни) биват лишени от всякаква политическа сила и биват подложени на голям натиск. При това положение не бихме могли да твърдим, че живелите в миналото християни са превъзхождали неверниците, както и че този айят се отнася за тях.

Когато погледнем към живеещите днес християни, пък виждаме, че същността на християнството се е променила и се е формирала една вяра, различна от проповядваната от Исус божия религия. При това положение изразът “до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха” съдържа едно ясно знамение. Това трябва да е една група, която ще се подчини на Исус и ще живее до Съдния ден. И тези, които ще се подчинят на този свят човек, по време на повторното му идване на земята, до Съдния ден ще бъдат поставени над неверниците.

2. Доказателство “...няма такъв, който да не повярва в него преди неговата смърт...”

 

След айятите 156-158 от сура Ниса, в 159ти айят Бог ни съобщава следното:

“Сред хората на Писанието няма такъв, който да не повярва в него преди неговата смърт, а в Деня на възкресението той ще е свидетел против тях.” (Сура Ан-Ниса, 159)

 

Изразът “няма такъв, който да не повярва в него преди неговата смърт” в тези айяти е изключително забележителен. Някои от тълкувателите, смятайки, че местоимението “него” се отнася за Корана, а не за Исус, правят интерпретации, според които хората на Писанието, преди да умрат, ще повярват в Корана. Но използваното в този айят местоимение “него” е същото като тези, използвани в предходните два айята, които безспорно се отнасят за Исус. Защото в предходните два айята се говори единствено за Исус.

Второто нещо, което ще отбележим по отношение на значението на айята, е свързано с интерпретирането на израза “преди неговата смърт”. Някои хора смятат, че този израз означава, че хората на Писанието ще повярват преди своята смърт. Според тази интерпретация всеки човек от хората на Писанието преди своята собствена смърт непременно ще повярва в Исус. До днес обаче са живяли милиони Евреи – хора на Писанието, които не са повярвали в Исус и които са умряли без да му повярват. Поради тази причина в айята се има предвид смъртта не на хората на Писанието, а на Исус.

 

И в заключение, след като направихме тази съдържателна оценка на айята, можем да кажем, че смисълът му е следният: “Преди Исус да умре, всички хора на Писанието ще му повярват”. А това ще бъде възможно единствено след като Исус се завърне и заживее за втори път на земята и през този негов втори живот всички хора на Писанието му повярват. Всъщност предсказанията от хадитите са точно така. (Бог знае най-добре)

3. Доказателство: “Той е знак за Часа...”

 

Един друг айят, свързан с повторното пристигане на Исус през последните времена, е 61ви айят на сура Зухруф. Този айят ни съобщава, че Исус е знамение за Съдния ден:

Той е знак за Часа. И не се съмнявайте в него, и Ме следвайте! Това е правият път. (Сура Аз-Зухруф, 61)

 

Големите Ислямски учени, осланяйки се на айяти или достоверни хадиси, също твърдят, че с местоимението “той” се има предвид Исус. В коментарите на Елмалъ Хамди Язър е дадено следното обяснение:

Той със сигурност е знак за Часа, той е знамение, доказателство за това, че часът ще настъпи и мъртвите ще бъдат възкресени. Защото взимайки под внимание било то чудотворната поява, било то съживяването на мъртвите или известяването за възкресението, Исус (м.н.) е доказателство за това, че Денят на възкресението ще настъпи и както в хадисите се приема, той е знамение за Съдния ден.” (Елмалъ Хамди Язър, http://www.kuranikerim.com/telmalili/zuhruf.htm)

Исус е живял приблизително шест века преди низпославането на Корана. Поради тази причина ние не можем да определим неговата първа поява като “знак за Часа”, т.е. като знамение за настъпването на Съдния ден. Това, което този айят в действителност ни показва, е фактът, че Исус отново ще дойде на земята през последният период, т.е. в периода преди настъпването на Съдния ден, и това ще бъде знак за приближаването на Часа. (Бог знае най-добре)

4. Доказателство: "... Ще го научи на Тората, на Евангелието и на Книгата..."

 

В айята се съобщава, че Бог ще научи Исус на Тората, на Евангелието и на “книгата”. Безспорно от изключително значение е да знаем коя е тази “книга”. Същият израз е употребен и в 110ти айят на сура Маида:

" Когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен! И как те научих на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието...” (Сура Ал-Маида, 110)

 

Когато разгледаме внимателно думата “книга”, ще видим, че тук се има предвид Коранът. Освен Тората и Евангелието на земята е известна още само една божия книга, а тя е Коранът. (Низпосланите на Дауд (м.н.) Псалми са включени в Стария Завет) В още един айят от Корана, наред с Тората и Евангелието е използвана думата “книга”, с която се означава Коранът. (Сура Ал-Имран, 2-3)

При това положение ние спокойно можем да смятаме, че третата “книга”, на която Исус ще бъде научен, е Коранът и че това ще бъде възможно единствено при неговото второ пришествие през последния период. Това е така, защото Исус е живял 600 години преди низпославането на Корана и не може и дума да става да е бил научен на него отпреди това. Когато погледнем към хадисите на Пророка Мухаммед (м.н.), разбираме, че при завръщането на Исус на земята той ще властва не с Евангелието, а с Корана. А това напълно съответства на смисъла на айята. (Бог знае най-добре)

5. Доказателство: " Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам..."

 

Aйятът: “Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам...” (Сура Ал-Имран, 59) също може да ни показва, че Исус ще се върне на земята. Като цяло тълкователите обръщат внимание на факта, че и двамата пророци са се родили без бащи. Така както Адам (м.н.) е бил сътворен от пръст единствено посредством изречената от Бог дума “Бъди!”, така и Исус е роден без баща само с думата “Бъди!”. Но айятът може да съдържа и още един знак. Подобно на Адам (м.н.), който е бил спуснат на земята от рая, така през последният период може би и Исус ще бъде спуснат. (Бог знае най-добре.)

6. Доказателство: "... в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен..."

 

Друг айят от Корана, който съобщава за смъртта на Исус (м.н.), е следният айят от сура Мариам:

“И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!” (Сура Мариам, 33)

 

Когато разгледаме този айят заедно с 55ти айят от сура Ал-Имран ще видим, че те сочат към един много важен факт. В айята от сура Ал-Имран се съобщава, че Исус се е възнесъл при Бог. В този айят не се съобщава нито за умиране, нито за убиване. Но в 33ти айят от сура Мариам се споменава за деня, когато Исус ще умре. Тази смърт от своя страна е възможна само след като Исус се появи за втори път на земята, поживее известно време и след това умре. (Бог знае най-добре.)

7. Доказателство: "... с хората да говориш в люлката и като възрастен (кехлен)..."

 

Друго доказателство за това, че Исус отново ще се върне на земята, е думата “кехлен” (възрастен), която е използвана в айятите 110 и 46 на съответно сурите Маида и Ал-Имран:

Когато Аллах рече: “О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен (кехлен)!... (Сура Маида, 110)

“И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее (кехлен), и ще бъде от праведниците.” (Сура Ал-Имран, 46)

 

В Корана това представяне е използвано единствено в горните два айята и единствено за Исус. Значението на думата “кехлен”, която е употребена, за да ни представи Исус като възрастен, е “човек на възраст между тридесет и петдесет години, който е напуснал юношеската възраст и е навлязъл в периода на зрялост”. Ислямските учени интерпретират тази дума като “периодът след 35-годишна възраст”.

Според хадиса с разкази на Ибни Аббас Исус се е възнесъл на небето още докато е бил млад, на около 30 години, и след като се върне на земята, ще живее още четиридесет години. Осланяйки се на този хадис, Ислямските учени твърдят, че Исус ще достигне своята старост след второто си пришествие на земята и затова тези айяти са доказателство за пришествието на Исус. (Мухамед Халил Херрас, Фаслу’л-Макал фи Реф’л Иса Хайен и Нюзулихи и Kaтлихи’д-Деджал, Мектебетю’с Сюнне, Кайро, 1990, стр.20)

На кратко, чудото на второто пришествие на Исус на земята, което ясно се съобщава в не малко хадити, е съобщено и в Корана.

Исус не е умрял и ще се върне отново на земята.

 

ЗАБЛУДАТА НА ХРИСТИЯНИТЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТРОИЦАТА

 

В Корана е обърнато внимание на положителните вярвания и нравствените качества на Християните. Бог съобщава, че за Мюсюлманите Християните са “най-близки по любов” и “не се възгордяват”. (Сура Маида, 82) Според Исляма Християните не са неверници, а заедно с Евреите представляват “хората на Писанието”. Т.е. те са вярващи, които са повярвали на предходните Божии откровения.

Но в Корана е обърнато внимание на една много голяма заблуда, в която изпадат Християните. Това е грешката на обожествяването на Исус, което представлява понятието “Триединство”. В Корана Бог предупреждава Християните по този въпрос така:

“О, хора на Писанието, не прекалявайте в своята религия и говорете за Аллах само истината! Месията Иса, синът на Мариам, е само пратеник на Аллах и Негово Слово, което Той извести на Мариам, и дух от Него. И вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници, и не казвайте: “Троица!” Престанете! Това е най-доброто за вас. Аллах е единственият Бог. Пречист е Той, за да има рожба! Негово е всичко на небесата и всичко на земята. И достатъчен е Аллах за довереник.” (Сура Ниса, 171)

 

Също така, ако погледнем към историческите данни, ще видим, че Триединството е суеверие, навлязло в Християнството в по-късните периоди.

 

Същност на Християнството: Единобожието

 

Първоначално Християнството се заражда между живеещите в Палестина Евреи. Почти всички от обкръжението на Исус и хората, които му повярвали, били Евреи и живеели според Моисеевите закони. От друга страна пък, най-основната особеност на Еврейството е единобожието, вярата в един-единствен Бог.

Християнството обаче започва да се променя след възнесението на Исус при Бог, изгонването на евреите от техните земи и разпръскването им по земите на езичниците. Единобожието, което е основно в Моисеевите закони, бива променено и Християните започнали по своему да приемат Исус като бог.

Вярата в “Светата троица” се появява в края на този процес. За Християните това понятие означава една, състояща се “Отец, Син и Светия дух”, три-Божна вяра. Триединството е един от основните религиозни постулати на традиционното Християнство. Вярата в Светата троица формира една изкривена вяра във Всевишния и Всемогъщ Бог и обожествява Исус, когото Бог е изпратил на хората като пророк. Но въпреки че съдържа в себе си доста противоречия и е в пълно несъответствие с единобожието, триединството заема едно много съществено място в преиначената религиозна система на Християните. Следователно човек, който не вярва в триединството, т.е. в това, че Исус е Божий син, не се приема като истински Християнин от защитниците на традиционното Християнство.

 

Натискът върху тези, които не приемат Триединството

 

Интересен е фактът, че през цялата Християнска история върху различните хора и движения, които са се изправяли срещу вярата в Светата троица и са отстоявали това, че Исус е просто човек и е пророк, изпратен от Бог, е бил упражняван жесток натиск. Доказателствата от Евангелието и живота на Исус, които тези хора изтъквали, винаги били пренебрегвани, било е забранено да се говорят по тези въпроси.

Тези вярващи в единобожието хора остро се противопоставяли на онези, които твърдели, че Исус е Божии син, и открито обявили това за “съдружаване на Господа”. Поради тази причина в продължение на векове те били представяни като “неверници”, “еретици” и дори “врагове на Християнството”, като тези, които ги подкрепяли, били третирани по същия начин. Някои от тях били изселени от родните им места, други пък били осъдени от инквизиционния съд на смърт чрез изгаряне или обесване. Тези наказания предотвратили увеличаването броя на тези, които се противопоставяли на триединството, и разпространяването на идеите им. В Християнския свят хората, които вярват в единствеността на Бог, винаги са били малцинство в сравнение със защитниците на триединството.

Но дори тези, които безпристрастно са изследвали този въпрос, установяват, че истинското Християнство е така нареченото правоверно Християнство (вярването в единствеността на Бог), което в продължение на векове е било подложено на натиск. Голяма част от започналите през 18 век независими проучвания на Библията се достига до заключението, че в истинското Християнство няма триединство, изкупление и подобни на тях Християнски догми. Експертите, които извършвали проучванията, след като подробно изучили Тората, Евангелието и останалите Християнски източници, открили, че традиционното Християнство, което днес властва по цял свят, притежава значителни различия от религията, която е била изповядвана по времето на Исус, и че е било оформено векове след Исус.

 

Християните, които отричат вярата в Светата троица

 

Днес някои Християнски движения, може би и под влиянието на тези исторически доказателства, отричат триединството. Така например Унитарианската църква, която има привържаници по всички краища на света, представлява едно много голямо Християнско общество, което отрича вярата в Светата Троица. Въпреки че между движенията като това съществуват известни идейни различия, всички те не приемат, че Исус е Божий син, и твърдят, че Християнството повелява да се вярва единствено в Бог. Голяма част от тях изтъкват и невярността на твърденията, че Исус е бил разпънат на кръст, за да изкупи греха на човечеството. Днес можем да срещнем опровергаващите триединството Християни под различни наименования и под формата на разнообразни църковни формации. Особено в Америка с всеки изминат ден “противниците на триединството” стават все по-силни и се забелязва голямо увеличение в броя на тези, които явно представят истините в Християнския свят. Между тях особено забележителна е “Световната Божия църква” ("The Worldwide Church Of God"). Основателят на тази църква Хърбърт Армстронг защитава идеята, че доктрината на триединството е неправедно вярване, което е навлязло в Християнството от езическите култури.

Мястото, на което трябва да обърнем най-голямо внимание по отношение на този въпрос, е, че “триединството”, което защитниците на традиционното Християнство твърдят, че е негова основа, не може да бъде открито в нито една част на Библията. Това вярване го няма нито в Стария завет, който представлява Свещените книги на Евреите, нито пък в Новия завет – Свещеното писание на Християните. Вярването в Светата Троица се основава на тълкуването на някои изрази от Евангелието и тази дума е използвана за първи път в края на 2-рото столетие от Теофилус от Антакия. Окончателното внедряване на това вярване в Християнската вяра обаче става много по-късно. Именно поради тази причина Библейските изследователи и тези, които са против триединството, се съсредоточават върху следните въпроси: “Hе би ли трябвало вярването в Светата Троица, което е представяно като основа на Християнската религия, да беше ясно изразено в Светата Книга? Ако това вярване наистина бе правилно, то не би ли трябвало Исус да беше обяснил подробно този въпрос на хората?”. Отговорът, който са си дали на тези въпроси, е ясен: Едно вярване, което не е ясно споменато в Евангелието и което поради тази причина, не е известно на първите Християни, не може да бъде основа на Християнството. Това не е нищо друго освен една митологична легенда, която се е формирала след Исус и под въздействието на установената гръцка култура, и няма нищо общо със същността на Християнството.

В действителност този факт може да бъде забелязан при едно по-внимателно прочитане на Евангелието.

 

В Евангелието “вярата в единствеността на Бог” също е основна

 

В Корана е съобщено, че Исус е проповядвал пред Евреите по следния начин:

...“О, синове на Исраил, служете на Аллах ­ моя Господ и вашия Господ!...” (Сура Маида, 72)

 

Думите на Исус, с които призовавал народа си към единобожието, днес все още могат да бъдат открити в Евангелията на Новия завет, който е бил променен в обратната посока. Така например според Евангелието на Марко на въпроса на един еврейски книжовник:

“Коя заповед е първа от всички?”, Исус отговаря така: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила". (Марко, 12/29-30)

Пасажът по-долу, който отново е от Евангелието на Марко, показва как Исус възпира хората от това да го хвалят, камо ли да го обожествяват:

И когато излизаше на път, някой се завтече та коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот?А Исус му рече; Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. (Марко, 10/17-18)

В действителност дори само този пасаж е достатъчен, за да се докаже, че триединството е вярване, което противоречи на Новия завет. Исус, не приемайки отправените към него хвалби и подчертавайки, че единствено Бог заслужава да бъде хвален, много явно изразява факта, че той е само един Божий раб.

Всъщност Исус е Божий пророк, който след изкривяването на донесените от Мойсей откровения е изпратен, за да призове хората към единобожието и да ги напъти, че няма друго божество освен Господа. Той е призовавал израилтяните, които изкривили представената им от Мойсей Божия вяра, да се откъснат от фанатичните си традиции, да се откажат от суеверните вярвания и да се отдадат единствено на Бог. В айятите от Корана призивът на Исус към синовете на Израил е съобщен по следния начин:

И когато Иса донесе ясните знаци, рече: “Дойдох при вас с мъдростта и за да ви обясня част от онова, по което сте в разногласие! Затова бойте се от Аллах и ми се покорете! Аллах е моят Господ и вашият Господ. Затова единствено на Него служете! Това е правият път.” (Сура Зухруф, 63-64)

[И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено... И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете! Наистина Аллах е моят Господ и вашият Господ. На Него служете! Това е правият път.” (Сура Ал-Имран, 50-51)

 

Това, което остава на Мюсюлманите, Християните, Евреите и всички останали хора по света, е да се отзоват на този призив.


2010-01-16 21:30:22

За този сайт | Направи начална страница | Добави към любими | RSS Feed
Всички материали могат да бъдат копирани, отпечатвани и разпространявани с позоваване към тази страница
(c) All publication rights of the personal photos of Mr. Adnan Oktar that are present in our website and in all other Harun Yahya works belong to Global Publication Ltd. Co. They cannot be used or published without prior consent even if used partially.
© 1994 Харун Яхя. www.harunyahya.bg
page_top