Какво казва научният свят за тайната отвъд материята?

В света на науката факта, че материята в действителност е възприятие е потвърдено както от извършените експерименти, така и от теоретическите изследвания. Ето някои от тях:

      ХОЛОГРАФНАТА ВСЕЛЕНА

Майкъл Талбот, автор на книгата “Холографната Вселена”, казва, че светът е холограма, която се състои от редове, подредени един върху друг, и допълва, че човешкият мозък влиза в контакт с тази холограма.

В тази книга Талбот набляга на факта, че това не е само негово мнение и споменава имената на останалите учени, които споделят неговия възглед. За да купите тази книга>> Натиснете ТУК

     
ФОРМИРАНЕТО НА ВЪЗПРИЯТИЯ НЕЗАВИСИМО ОТ ЛИПСАТА НА СТИМУЛИ   

Майкъл Поснър – психолог, и Маркус Рейчъл – невролог от Вашингтонския университет, по темата как зрението и останалите усещания стават дори и при липсата на външни стимули, правят следния коментар:

    “Отворете очите си и една гледка ще запълни кръгозора ви, без да полагате никакви усилия; затворете очите си, помислете за тази гледка и вие ще успеете да призовете един неин образ, разбира се, не толкова ярък, убедителен или завършен колкото гледката, която виждате с очите си, но такъв, който улавя съществените характеристики на гледката.

И в двата случая образът на гледката се формира в мозъка. За да можем да го различим от въображаемия образ, образът, формиран от действителните зрителни процеси, се нарича “възприятие”. Възприятието се формира в резултат на попадането на светлина в ретината и изпращането на сигнали, които след това се преработват от мозъка. Но как бихме могли да създадем картина, когато никаква светлина не попада върху ретината, за да може да бъдат изпратени такива сигнали?” (Майкъл И. Поснър, Маркус E. Рейчъл, "Образите в мозъка", Американска научна библиотека, Ню Йорк, 1999, стр. 88)


     
В НАШИЯ МОЗЪК НЕ СЪЩЕСТВУВА НИТО ЗВУК, НИТО ВКУС, НИТО ОБРАЗИ

mapping the mind

Научната писателка Рита Картър в своята книга “Картографиране на мозъка” (“Mapping The Mind”) описва начина, по който възприемаме света, така:

“Всеки един [от сетивните органи] е сложно приспособен така, че да може да обработва единствено собствения си вид стимули: молекули, вълни или вибрации. Но отговорът не лежи в това, защото въпреки тяхното забележително многообразие всеки един орган извършва по същество една и съща функция: той превежда своя индивидуален вид стимули в електрически импулси. Импулсът си е импулс. Той не е червен цвят или началните ноти от Петата симфония на Бетховен, той е просто единица електрическа енергия. Всъщност вместо да разграничават един вид сетивно въздействие от друг, сетивните органи по-скоро ги правят по-еднакви. Тогава всички сетивни стимули навлизат в мозъка в почти хомогенна форма, като поток от електрически импулси, създадени от дразнението на нервните клетки. Ето това е всичко, което се случва. Не съществува обратен трансформатор, който в определена фаза да превръща електрическата енергия обратно в светлинни вълни или молекули. Това, което превръща един поток в гледка, а друг в миризма, зависи по-скоро от това кои неврони биват стимулирани.” (Рита Картър, “Картографиране на мозъка”, Калифорнийски университет, Лондон, 1999, стр.107)


      ЕКСПЕРИМЕНТЪТ НА Д-Р ЛИДЖУН УАНГ, КОЙТО СЛИСА НАУЧНИЯ СВЯТ

Д-р Лиджун Уанг и неговите колеги от изследователския институт NEC в университета Принстън шокират научната общественост, когато обявяват резултатите от извършения през 2000 година експеримент.

Екипът провежда експеримента, като изпраща светлинен поток към специално подготвена за целта цезиева клетка.

В това изследване, в което е използвана много точна технология за измерване на времето, светлинният поток се завръща, преди да е навлязъл в цезиевата клетка. Установено е, че след като светлинният поток напуска цезиевата клетка и изминава едно разстояние от 20 метра, той навлиза в цезиевата клетка в същия този момент.

С други думи, Уанг твърди, че светлинният поток се появява в две различни точки по едно и също време. Тоест светлинния поток напуска цезиевата клетка, преди да е навлязъл в нея. Реймънд Чиао, професор по физика в университета Бъркли, който проучвал експеримента, казва, че резултатите от теста разкриват една невероятна ситуация. Според законите на физиката всички видове данни могат да бъдат предадени за максимална скорост от 300,000 километра за секунда. Времето също бива относително изчислено чрез тази светлинна скорост.

В случай че валидността на експеримента на Уанг бъде потвърдена, един от основните принципи на физиката – “принципът на причината и следствието”, който може да бъде обобщен като: “причините предхождат резултатите, или краят на едно явление настъпва след неговото начало”, няма повече да бъде верен. При това положение резултатите на едно явление предхождат причините, в резултат на които възникват. Това прави възможно процесът да завърши, преди още да е започнал. Резултатите на този експеримент дават да се разбере, че добре познатата ни представа за време може да рухне.

Д-р Гуентър Нимц от университета в Кьолн казва, че това е потвърждение, че “информацията” може да бъде предавана по-бързо от светлината. За по-подробна информация, свързана с този експеримент.

2012-10-07 01:38:28

За този сайт | Направи начална страница | Добави към любими | RSS Feed
Всички материали могат да бъдат копирани, отпечатвани и разпространявани с позоваване към тази страница
(c) All publication rights of the personal photos of Mr. Adnan Oktar that are present in our website and in all other Harun Yahya works belong to Global Publication Ltd. Co. They cannot be used or published without prior consent even if used partially.
© 1994 Харун Яхя. www.harunyahya.bg
page_top