< <
5 / total: 11

Исус (м.н.) Hе E Божий Cин,A Божий Пророк

Всички пророци, които проповядвали монотеистичната вяра със своята възвишена нравственост и искрена вяра, били много свети личности. В сура Нахл Бог е съобщил за това, че е изпращал пратениците си, за да проповядват единобожната религия на народите, сред които живеели, по следния начин:

„И при всяка общност изпратихме пратеник: „Служете на Аллах и странете от сатаните!” …”(Коран, 16: 36)

Göl manzarası

След пророците обаче с течение на времето единобожната вяра била подправяна и променяна от хората. Вследствие на всяка една поквара и дегенерация Бог изпращал на народите нов пратеник, който да им чете знаменията Му и да ги предупреди за Съдния ден и който отново обединявал хората в монотеистичната вяра. Исус (м.н.) също бил изпратен, след като откровението, низпослано на Моисей (Муса) (м.н.), било променено, за да призове хората към Божието единство, за да им съобщи, че няма друг Бог освен Него. Той единствено призовавал синовете на Израил, които изменили правоверната религия, съобщена от Моисей (Муса) (м.н.), да се отдалечат от тесногръдите си обичаи, да се откажат от суеверните си вярвания и да се отдадат единствено на Бог. В айятите за проповедите на Исус (м.н.) пред синовете на Израил е казано така:

И когато Иса донесе ясните знаци, рече: „Дойдох при вас с мъдростта и за да ви обясня част от онова, по което сте в разногласие! Затова бойте се от Аллах и ми се покорете! Аллах е моят Господ и вашият Господ. Затова единствено на Него служете! Това е правият път.” (Коран, 43: 63-64)

„[И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено... И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете! Наистина Аллах е моят Господ и вашият Господ. На Него служете! Това е правият път.” (Коран, 3: 50-51)

Когато Исус (м.н.) започнал да изпълнява проповедническото си дело, Юдейските религиозни водачи, които се били отдалечили от заповедите на Моисей (Муса) (м.н.), били наложили нови забранени и позволени неща, били формирали една повърхностна и фанатична религия според собствените си тълкувания. До такава степен, че когато Божият пророк Исус (м.н.) призовавал хората  да повярват и да изоставят суеверните си обичаи, те му отвърнали с подигравателни думи и антагонистично поведение:

„И когато синът на Мариам бе даден за пример, ето ­ твоят народ му се подигра! И рекоха: “Нашите богове ли са по-добри или той [Иса]?” Дадоха ти го само за спор. Да, те са заядлив народ.” (Коран, 43: 57-58)

Въпреки нарастващите пречки обаче броят на повярвалите на Исус (м.н.), особено сред бедното население, бързо нараснал. За да попречат на Исус (м.н.) и на проповедничеството му, жестоките управници на Римската империя и някои Юдейски свещеници устроили капани и най-накрая решили да разпънат на кръст Исус (м.н.) и да го убият. В Корана се съобщава за това, което Господ сторил срещу тези техни намерения, така:

„И [юдеите] лукавстваха. А Аллах провали тяхното лукавство. Аллах е над лукавите.” (Коран, 3: 54)

Както Бог е спасил Пророка Авраам (Ибрахим) (м.н.) от огъня, така е спасил и Исус (м.н.) от капаните на враговете му. Той е провалил лукавите планове на тези, които искали да го убият, и им попречил да наранят тази свята личност. В айятите този факт е представен така:

„И изричаха: „Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” ­ но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те.”  (Коран, 4: 157)

Истината, съобщена в айятите, е много ясна. Тези, които се опитали да убият Исус (м.н.), подбудени от някои Юдеи, не постигнали успех в това. Както се съобщава и в другите айяти на Корана, Исус (м.н.) не е умрял, а е жив при Бог. Това, че Бог е съобщил в Корана, че капаните срещу Исус (м.н.) са били провалени, също е едно от съществените доказателства, че Исус (м.н.) е жив при Бог. Устроеният капан бил убиването на Исус (м.н.), но Господ провалил този капан. Тези, които твърдят, че са убили Исус (м.н.), са само в съмнение относно този въпрос. Докато смятали, че разпъват на кръст Исус (м.н.), те в действителност разпънали друг човек. (По-подробна информация за живота на Исус (м.н.) и възнесението му при Бог можете да получите от книгата „Исус (м.н.) не е мъртъв”, Харун Яхя, март 2004.)

Но след възнесението на Исус (м.н.) при Бог с течение на времето Християнството претърпяло дегенерация чрез вярата в троицата. За особеностите на монотеистичната (единобожната) религия, която Исус (м.н.) е проповядвал, за една част от събитията, които е преживял, докато е бил на земята, и за възнесението му при Бог можете да узнаете от Корана, който Бог е изпратил на всички хора посредством Пророка Мохамед (м.н.) и който ще бъде валиден до Деня на равносметката. Не трябва да се забравя, че Коранът е книга, съдържанието на която е невъзможно (освен с Божие позволение) да бъде променено. Бог съобщава за тази особеност на Корана в следния айят: „Словото на твоя Господ бе завършено с истина и справедливост. Никой не ще подмени Неговите Слова. Той е Всечуващият, Всезнаещият.” (Коран, 6: 115).

В Корана съществуват множество обяснения относно това, че Исус (м.н.) не е Божий син (Пречист е Бог), а Негов пророк. Една част от тези обяснения са следните:

Възвишеният ни Господ не се е сдобил със син

Най-основната идея на вярата в троицата е твърдението, че Исус (м.н.) е „Син Божий”. Качествата на Бог обаче правят напълно невалидни тези техни твърдения. Бог, Господът на световете, е много далеч от уподобявания от този вид, направени от хората без никакво знание, Той е превисоко над всички недостатъци и слабости. В айятите на Корана тази истина е съобщена така:

„Не подобава на Аллах да се сдобива със син. Пречист е Той! Щом реши нещо, Той само му казва: “Бъди!” И то става.” (Коран, 19: 35)

„Рекоха: „Аллах се сдоби със син.” Пречист е Той! Той е Пребогатият. Негово е всичко на небесата и всичко на земята. Нямате довод за това. Нима говорите за Аллах, каквото не знаете?” (Коран, 10: 68)

За да сътвори нещо, на Господ му е необходимо да каже само „Бъди”. Всичко, което се намира на небесата и земята, е Негово. Всички същества Му принадлежат и са сътворени от Него. Всичко Му се е подчинило, предало се е пред Неговата безпределна сила и мощ:

„… на Него се подчинява всичко на небесата и на земята, доброволно или по принуда …” (Коран, 3: 83)

Бог е превисоко над всички причини, защото всички събития, които се случват, и пораждащите ги причини също са сътворени от Него. Всичко на земята се развива в съгласие с определени причини. Раждане, растеж, научаване или остаряване, всички те се случват зависимо от определени условия като време и място. Хората са сътворени така, че да са зависими от времето и мястото. Бог от своя страна е превисоко над времето и мястото, Той е сътворил и времето, и мястото. Земните състояния като бащинство, детинство, сдобиване с дете също са сътворени от Бог. Поради тази причина тези, които казват: „Бог се сдоби със син” (Пречист е Бог.), са забравили за несравнимите Божии качества и мислят в рамките на ограничените си разбирания. Това, което казват обаче, е много голяма лъжа пред Бога. В сура Кахф е повелено така:

„И да предупреждава онези, които казват: „Аллах се сдоби със син.” Нито те имат знание за това, нито предците им. Голяма дума излиза от устата им. Те не изричат друго освен само лъжа.” (Коран, 18: 4-5)

В един друг айят пък Господ повелява така: „Ако Аллах искаше да се сдобие със син, Той щеше да избере от Своите творения което пожелае. Пречист е! Той е Аллах, Единосъщият, Покоряващият!” (Коран, 39: 4). С този айят се съобщава, че Бог, който притежава безпределна сила и мощ, може да сътвори всяко едно нещо, така както пожелае. Отговорът, който Бог дава на хората, които защитават вярата в триединството и правят неоснователни приписвания, е подчертан в другите айяти така:

„И рекоха: „Аллах се сдоби със син.” Пречист е Той! Да, Негово е всичко и на небесата, и на земята. Всички се покоряват на Него. Първосъздателят на небесата и на земята! И щом реши нещо, казва му само: „Бъди!”. И то става.” (Коран, 2: 116-117)
И рекоха [неверниците]: „Всемилостивият се сдоби със син.” Вие изрекохте нещо ужасно, от което небесата биха се разкъсали и земята ­ разцепила, и планините ­ сгромолясали в руини ­ да приписват син на Всемилостивия! Не подобава на Всемилостивия да има син. Всеки на небесата и на земята ще дойде като раб при Всемилостивия. Той добре ги знае и всички ги отброява. И всеки от тях сам-самичък ще се яви при Него в Деня на възкресението.” (Коран, 19: 88-95)

Както се съобщава и в айятите, това приписване е „нещо ужасно”. Господ, който притежава всичко на небесата и земята, е пречист от това приписване.

fuşya çiçekler

Защитниците на троицата излагат още едно изкривено обяснение, като казват, че Исус (м.н.) и Бог имат равни пълномощия. Докато Господ обявява недействителността на тези техни твърдения с айята: „… няма съдружник във владението, и е сътворил всяко нещо, и го е премерил с точна мяра.” (Коран, 25: 2). Това е така, тъй като Той е безусловният владетел на цялата вселена и не се нуждае от никакъв съдружник или помощник. В сура Исра се съобщава така:

„И кажи: “Слава на Аллах, Който не се е сдобивал със син и не е имал съдружник във владението, и не е имал помощник срещу безсилието. И Го прославяй с възвеличаване!”(Коран, 17: 111)

Бог е разкрил на Пророка Мохамед (Бог да го приветства) да каже следното на тези, които отстояват това твърдение:

„Кажи [о, Мухаммад]: „Ако Всемилостивият имаше син, Аз щях да съм първият от поклонниците.” (Коран, 43: 81)

Този отговор, съобщен в айята, показва как защитниците на триединството се намират в голяма заблуда. Като продължение на горния айят Бог повелява следното:

„Пречист е Господът на небесата и на земята, Господът на Трона, от онова, което Му приписват!” Остави ги да затъват и да се забавляват, додето срещнат своя Ден, който им е обещан! Той е Богът на небето и Богът на земята. Той е Премъдрият, Всезнаещият.”(Коран, 43: 82-84)

Както се разбира от ясното изложение на айята, Бог набляга на факта, че тези, които измислят тези грозни твърдения, не могат да оценят по подобаващ начин Божието величие. Те са описани като хора, които са в неведение относно Съдния ден, нехаят и се забавляват.

Всичко на небето и земята принадлежи на Бог,всички същества са зависими от Него

Както споменахме по-рано, във вярата в троицата Исус (м.н.) е представян като сила, която не е сътворена и притежава равна власт с Бог. (Пречист е Бог.) Този погрешен начин на мислене е грозно обвинение, което напълно противоречи на единобожното вярване, което Господ е разкрил на пророците. В сура Бакара е съобщено следното:

„Аллах! Няма друг Бог освен Него ­ Вечноживия, Неизменния! Не Го обзема нито дрямка, нито сън. Негово е онова, което е на небесата и което е на земята. Кой ще се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение? Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. От Неговото знание обхващат само онова, което Той пожелае. Неговият Престол вмества и небесата, и земята, и не Му е трудно да ги съхрани. Той е Всевишният, Превеликият.” (Коран, 2: 255)

Господ е единственият, който има право и власт. Цялата Вселена, всичко живо или не, което се намира на небесата и земята, всички хора, животни, растения, предмети принадлежат на Бог. Всички те са сътворени от Бог, Господа на световете. Всичко се движи по Негова заповед и те могат да съществуват дотогава, докато Той пожелае. Този, Който храни всички живи организми, дава им блага от небето и земята, който озеленява земята, почерня нощта, прави Слънцето ярка светлина, който сътворява сезоните, е Бог. Също така Бог е този, Който е сътворил всички хора от момента на сътворението на земята. Всяко човешко същество без изключение дължи живота си на Бог и е зависимо от Него с всичко. Пророците, които Бог е избрал, за да призовават хората да повярват в Него, също са сътворени от Бог раби. Всички пророци са благословени личности, които действат по Негова заповед. Исус (м.н.) също, както тези пророци, е сътворен от Бога раб. Той е Негов ценен пратеник, който Бог е направил знатен, почтен и уважаван (Коран, 3: 45). Всъщност Бог повелява следното за Исус (м.н.):

„Месията не ще презре да бъде раб на Аллах, нито приближените ангели. А който презре да Му служи и се възгордее ­ Той всички ще събере при Себе Си.”(Коран, 4: 172)

Както се съобщава и в айята, Исус (м.н.) е искрен човек, който изпитва дълбока наслада от това да изпълнява задължението си на Божий раб и е напълно отдаден на Господа. Всички твърдения за това, че той уж е обявил себе си за божество, са нелепости, измислени много след него. Всемогъщият ни Господ притежава абсолютна власт над всички същества. Всичко освен Бог се нуждае от Него, за да се появи на този свят и да продължи да съществува.

Бог е сътворил вселената от небитието. Всички същества на земята се раждат и умират, всичко си има определена продължителност на живота, броени дни. Във вселената няма нито един предмет, който да не изчезне, нито пък същество, което да е безсмъртно. Както е съобщено в Корана обаче, Бог е Изначалният и Безкрайният. (Коран, 57: 3) Тоест, както няма край, така няма и начало. Бог е притежателят на безкрайността, Той е над времето и мястото. Той е съществувал преди всичко и ще съществува и след това. Преди сътворяването на космоса, живите същества, планетите, галактиките и вселената, преди дори да е съществувало времето, е съществувал единствено Бог. След като всичко изчезне отново, единствено Той е, който ще продължи да съществува. Бог, който е сътворил живота и времето, е превисоко над всички особености, принадлежащи на материята.

Бог е сътворил тези понятия и е намерил за необходимо хората да живеят обвързани към времето и мястото. Човек никога не знае какво ще му се случи след един ден или дори след един час. Той обаче, когато повели нещо, знае как то ще завърши след един ден, след години или до Съдния ден. Поради тази причина заповедта, която дава, винаги е най-правилна, най-благоприятна и най-мъдра.

Dağ manzarası

Всички същества във вселената си имат край. Един човек се ражда, живее и в края на ограничения си земен живот се изправя пред неизбежната истина – смъртта. Подобно на смъртта на хората, погиването на животинския и растителния свят също е неизбежно. Те също определено време след като се раждат, едно по едно умират. Всичко живо ще изживее живота си и ще влезе под земята. Единствено Бог е вечен, Той винаги ще продължи безусловното си съществуване. Вечността принадлежи единствено на Него.

Човекът има слабости, през целия си живот постоянно се нуждае от внимание и поддръжка. Една голяма част от живота му преминава в грижи за собственото му тяло, поддържането му чисто, организиране на храненето и съня му. Бог, който е творецът на всичко живо и неживо във вселената, е Хай. Вечножив, властва над всичко по всяко време, има сила за всичко, не Го обзема нито дрямка, нито сън и е превисоко над всички недостатъци. Той е сътворил съществата с разнообразни слабости и им е повелил, забелязвайки тези недостатъци, да се обърнат и да служат на Него, да искат всичко от Него. Това, което остава на човек пък, е да се обърне към Господа, осъзнавайки, че ако Бог не пожелае, той няма да е способен на нищо, дори за една секунда няма да може да се запази жив. Посредством поучителните примери в айятите на Корана Бог ни е съобщил, че няма друго божество освен Него, по следния начин:

„Негови са всички на небесата и на земята. А онези, които са при Него, не се големеят да Му служат и не се изморяват. Прославят Го нощем и денем, и не престават. Или [неверниците] се сдобиха от земята с божества, които възкресяват? Небесата и земята щяха да се разрушат, ако имаше на тях други богове освен Аллах. Пречист е Аллах, Господът на Трона, от онова, което Му приписват! Не Той ще бъде питан какво върши, а те ще бъдат питани. Или приеха вместо Него други богове? Кажи [о, Мухаммад]: „Дайте своя довод! Това е послание за онези, които са с мен, и послание за онези преди мен.” Но повечето от тях не знаят истината и се отдръпват.” (Коран, 21: 19-24)

„Да, Ние им дадохме истината, а те са лъжци. Аллах не се сдоби със син и няма друг бог заедно с Него. Иначе всеки бог щеше да отнесе онова, което е сътворил, и едни от тях щяха да надделеят над други. Пречист е Аллах над онова, което описват ­ Знаещият и скритото, и явното, ­ превисоко е над онова, което съдружават с Него!”(Коран, 23: 90-92)

Исус (м.н.) е искрен човек, който вярва от сърце на притежаващия всички тези атрибути Бог. Той е повярвал, че Бог притежава безпределна сила. Не е съдружавал нищо с Него. В Корана се съобщава, че Исус (м.н.) е Божий раб, по следния начин:

çiçek buketi

„Рече то: „Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк.” (Коран, 19: 30)

В един друг айят е съобщено, че Исус (м.н.) е смъртен и като всеки друг човек, след като умре, ще бъде възкресен в отвъдното:

„И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!” (Коран, 19: 33)

Той е сътворен от Бог и му е даден определен срок от време, за да разгласява по земята единобожната религия. След това Бог е провалил лукавите планове на неверниците и е издигнал Исус (м.н.) при Себе Си. Когато настъпи определеното от Бог време, Исус (м.н.) отново ще слезе на земята и ще завърши пророческата си служба така, както Господ е повелил. Бог е този, Който е определил съдбата му, Който е сътворил всяко едно от събитията, настъпващи в живота му, Той ги определя и когато настъпи времето, прави така, че да се случат. Бог е сътворил всичките чудеса, които той е показвал. Исус (м.н.) ги е осъществявал не от само себе си, а благодарение на милостта на Господ към него. По време на земния си живот Исус (м.н.) е изразявал силната си вяра в Бог и е призовавал хората по правия път на Господа. В сура Мариам призивът на Исус (м.н.) към хората да повярват в Бога е съобщен така:

„Аллах е моят Господ и вашият Господ. Служете Нему! Това е правият път.” (Коран, 19: 36)

Раждането на Пророка Йоан (Яхя) (м.н.) също е Божие чудо

Една от фиктивните основи на триединството са чудесата в живота на Исус (м.н.). И наистина Бог е облагодетелствал Исус (м.н.), дарявайки му необикновени чудеса. Времето от раждането до възнесението на този свят човек при Бог е изпълнено с чудеса. Едното от тях е раждането на Исус (м.н.) без баща. Появата на Исус (м.н.) на бял свят наистина е едно много голямо Божие чудо. В айятите на Корана подробно е описано как Гавриил (Джибрил) се явил на Света Мария (Мариам) (м.н.) като „съвършен човек” и й представил Божието чудо. Мария (м.н.) по Божия воля забременяла с Исус (м.н), въпреки че не я бил докосвал мъж. Нейната бременност се случила независимо от всякакви земни причини, по един чудотворен начин:

„Рече: „Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?” Рече [ангелът]: „Тъй каза твоят Господ: „Това за Мен е лесно. И за да го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това е предрешено дело.” И зачена го тя, и се уедини с него в отдалечено място.” (Коран, 19: 20-22)

Както се разбира и от ясното изложение в айятите, Исус (м.н.) се е появил на този свят чрез сътворение, породено от различни от известните нам причини, без баща. Още преди да се роди, Бог е съобщил чрез ангелите на майка му Мария (м.н.) множество от неговите качества, както и това, че го изпраща като милост за хората.

Göl manzarası

„Рече [Джибрил]: „Аз съм само пратеник на твоя Господ, за да те даря с пречисто момче.” … И за да го сторим знамение за хората, и милост от Нас.” …” (Коран, 19: 19-21)

Ето това чудотворно сътворение представлява едно от предполагаемите доказателства на вярването в троицата. Свръхестествеността в раждането на Исус (м.н.) е очевидна истина. Но в Корана също така се съобщава, че Йоан (Яхя) (м.н.) също се е появил на този свят по един чудотворен начин. В айятите молитвите на Захари (Закария) (м.н.), който молел Бог да го дари с наследник, са представени така:

„[Това е] споменаване за милостта на твоя Господ към Неговия раб Закария. Когато призова той своя Господ с таен зов, рече: „Господи мой, отслабнаха костите ми и пламнаха бели коси по главата, и никога не останах без отговор в своя зов към Теб, Господи. И се опасявам от роднините след мен, а жена ми е бездетна. Дари ме с приемник от Теб, който да ме наследи и да наследи рода на Якуб! И го стори богоугоден, Господи!” (Коран, 19: 2-6)

„Там Закария позова своя Господ. Рече: “Господи мой, дари ми от Теб добро потомство! Ти си Чуващият зова.” (Коран, 3: 38)

Както се съобщава и в айятите, при нормални условия е невъзможно Захари (Закария) (м.н.) да се сдобие с дете. Но той искрено се помолил на Бог да го дари с помощник и наследник. Това, с което Господ отвърнал на молитвата на този скъп човек, е представено в айятите така:

[Господ повели:] „О, Закария, благовестваме те Ние за момче. Името му е Яхя. Не сме сторвали негов съименник преди.”(Коран, 19: 7)

„И както стоеше, молейки се в светилището, ангелите го призоваха: “Аллах те благовестява за Яхя, който ще потвърди Слово от Аллах, ще бъде господар, целомъдрен и пророк от праведниците.” (Коран, 3: 39)

Бог благовестил Захари (Закария) (м.н.) със син на име Йоан (Яхя). Това също е чудо, подобно на раждането на Исус (м.н.). Това е така, тъй като както поради възрастта, така и поради здравословните проблеми за Захари (Закария) (м.н.) и съпругата му било невъзможно да имат дете. Ето защо, когато Захари (Закария) (м.н.) чул тази блага вест, отвърнал с думите: ... Господи мой, как ще имам момче, когато жена ми е бездетна, пък аз вече грохнах от старост?” (Коран, 19: 8). Но Господ, който е сътворил цялата вселена от небитието, има сила за всичко. С безпределната си мощ Той притежава силата да сътвори всяко едно нещо, което пожелае, само с изричането на думата „Бъди”. В айятите се съобщава така:

„Рече [ангелът]: „Тъй каза твоят Господ: „Това за Мен е лесно. Сътворих те Аз преди, а ти бе нищо.” (Коран, 19: 9)

„Рече: „Господи мой, как ще имам син, когато вече ме застигна старостта, а жена ми е бездетна?” Рече: „Така! Аллах прави каквото пожелае.” (Коран, 3: 40)

В Евангелието също има подобно обяснение относно раждането на Йоан (Яхя) (м.н.):

„Тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе. А Ангелът му рече: „Не бой се, Захари, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.” И рече Захария на Ангела: „По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.”(Лука, 1/11-18)

Göl manzarası

Чрез чудо от Себе Си Бог дарил Захари (Закария) (м.н.) с Йоан (Яхя) (м.н.) и още от дете дал на тази свята личност обич към вярата, мъдрост, състрадание и чистота. В айятите се съобщава следното за Йоан (Яхя) (м.н.):

„... И бе богобоязлив, и нежен с родителите си. И не бе насилник, непокорник. Мир нему в деня, когато бе роден, и в деня, когато ще умре, и в Деня, когато ще бъде възкресен!”(Коран, 19: 13-15)

Както се вижда от горецитираните айяти, раждането на Йоан (Яхя) (м.н.) също е голямо чудо. Независимо от земните причини Бог дарил Захари (Закария) (м.н.) със син, изпълнявайки неговата молитва, му изпратил като наследник Йоан (Яхя) (м.н.). Това чудо е съобщено на Захари (Закария) (м.н.) посредством ангел, точно както и на Св. Мария (м.н.). Не са били налице необходимите условия, за да може съпругата на Захари (Закария) (м.н.) да забременее. Именно поради тази причина появата на Исус (м.н.) на този свят има голяма прилика със случая на Йоан (Яхя) (м.н.). Тази ситуация разкрива неоснователността на още една от предполагаемите опори на вярата в триединството.

saray
 

„Първосъздателят на небесата и на земята! И щом реши нещо, казва му само: „Бъди!”. И то става.”(Коран, 2:117)

Адам (м.н.) е бил сътворен от пръст

Феноменалността на раждането на Йоан (Яхя) (м.н.) и на Адам (м.н.) е едно от доказателствата, които пречат чудотворното раждане на Исус (м.н.) да бъде използвано като една от основните подпори на вярата в троицата. В айятите на Корана се съобщава как Адам (м.н.) е бил сътворен по чудотворен начин. В сура Хиджр се казва така:

„Твоят Господ каза на ангелите: „Аз ще сътворя човек от изсъхнала глина, от менлива кал. И когато го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете се пред него!” (Коран, 15: 28-29)

Съобщената в айята истина сочи към едно изключително необикновено сътворение. Адам (м.н.) е сътворен „от изсъхнала глина, от менлива кал”, без майка и баща. Другите айяти относно сътворението от глина гласят:

„О, хора, ако се съмнявате във възкресението, [вижте как] Ние ви сътворихме от пръст, после от частица сперма, после от съсирек, после от късче сякаш надъвкано месо ­ оформено и неоформено, за да ви изявим [Нашата сила]...” (Коран, 22: 5)

„И от Неговите знамения е, че ви сътвори от пръст, после ­ ето ви ­ хора, които се множат!” (Коран, 30: 20)

„Аллах ви сътвори от пръст, после от частица сперма, после ви стори съпрузи. И никоя жена не забременява и не ражда без Неговото знание. И нито се дава дълголетие на дълголетник, нито се скъсява възрастта, без да е записано в книга. Това е лесно за Аллах.” (Коран, 35: 11)

Другата важна информация, представена в Корана относно Адам (м.н.), е приликата на сътворението му с това на Исус (м.н.):

„Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам. Сътвори го Той от пръст, после му рече: „Бъди!” И той стана. Истината е от твоя Господ. Не бъди от съмняващите се!” (Коран, 3: 59-60)

В горецитираните айяти се съобщава, че Бог е сътворил Адам (м.н.) и Исус (м.н.) по подобен начин. Както подчертахме по-рано, Адам (м.н.) е сътворен без никакви предшественици, от пръст, единствено с изричането на думата „Бъди” от страна на Бог. Исус (м.н.) също е роден без баща, само с Божията повеля „Бъди”. В продължението на същия този айят се съобщава, че тази истина е от Господа и се напомня, че не трябва да се изпада в съмнение относно този въпрос. Ето защо тази важна истина трябва да бъде видяна и да се приеме, че Исус (м.н.) също както Адам (м.н.) е сътворен от Бога раб, нуждаещ се от Господа човек.  

Както е съобщено в Корана, Исус (м.н.) е човек

В сура Касас на Корана Бог съобщава на Пророка Мохамед (м.н.), че пророците преди него също са били хора:

„И преди теб изпращахме само пратеници, които ядат храна и ходят по пазарите. И сторихме едни от вас изпитание за други. Ще изтърпите ли? Твоят Господ е всезрящ. И казват онези, които не се надяват да Ни срещнат: „Защо не ни бяха изпратени ангели или не видим нашия Господ?” Възгордяват се и прекаляват в дързостта си.” (Коран, 25: 20-21)

В други айяти пък Бог повелява така:

„И преди теб изпращахме Ние само мъже, на които давахме откровение. И питайте знаещите Напомнянето, ако самите вие не знаете! И [пратениците] не ги сторвахме с тела, които не се хранят, и не бяха безсмъртни. Сетне им изпълнявахме обещаното и спасявахме тях и когото пожелаем, и погубвахме престъпващите.” (Коран, 21: 7-9)

В айятите на Корана човешките особености на Исус (м.н.) и останалите пророци са описани посредствено множество примери. Св. Мария (м.н.) е забременяла с Исус (м.н.) по чудотворен начин. Но етапите на раждането на Исус (м.н.), преживяното от майка му Мария (м.н.) по време на раждането, ясно показват, че Исус (м.н.) е дошъл на този свят, преминавайки през същите трудни фази както всеки друг човек. Тълкуването на случилите се по време на този процес неща по друг начин или извличането на друг смисъл от това положение, с Божие позволение, не е възможно.

saray
 

„Господа на Изтока и на Запада! Няма друг Бог освен Него. Него вземи за покровител!”
(Коран, 73:9)

„И зачена го тя, и се уедини с него в отдалечено място.
И родилните болки я доведоха при ствола на палмата. Рече: „О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!”
И бе призована изпод нея: „Да не тъжиш! Твоят Господ стори под теб ручей.
И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми!
И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: „Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.”
И отиде с него при своя народ, носейки го. Рекоха: „О, Мариам, ти стори нещо осъдително.
О, сестро на Харун, баща ти не беше лош човек и майка ти не беше блудница.” (Коран, 19: 22-28)

Бог е сътворил Исус (м.н.) и го е дарил с разнообразни чудеса. Някои от чудесата, които е извършвал, като съживяване на мъртвите, правене на образ на птица от глина и съживяването й, изцеряването на слепи и прокажени, също така и свръхестествените явления, свързани със собственото му съществуване, като например раждането му без баща, са събития, неотговарящи на закономерностите, към които сме обвързани в земния живот. В множество от айятите на Корана Господ е споменал за чудесата, които пророците са показали на народите, при които са били изпратени. Например съобщено е за това как Адам (м.н.) е сътворен без родители от глина, а и за множеството други чудеса, извършени от пророците като Салих (м.н.), Авраам (Ибрахим) (м.н.) и Моисей (Муса) (м.н.). Когато Моисей (Муса) (м.н.) се срещнал с магьосниците, Бог превърнал тоягата му в змия и му помогнал с това голямо чудо. (Коран, 20: 69) По същия начин, когато Моисей (Муса) (м.н.) и синовете на Израил достигнали до брега на морето, преследвани от Фараона и войската му, с разделянето на морето на две те успели да минат на отсрещния бряг. (Коран, 20: 77-78) В айятите на Корана също така са представени и множество от чудесата, сведенията от неведомото, съобщени на Пророка Мохамед (м.н.). В сура Исра Бог съобщава, че една нощ завел и показал на Пророка Мохамед (м.н.) Масджид ал-Акса. Това е едно много голямо чудо от Господа. (Коран, 17: 1) Този, Който прави така, че да се сбъднат тези чудеса, е Бог, Господът на всички светове. Случването на тези чудеса не означава, че Пророкът Мохамед (м.н.), Пророкът Моисей (Муса) (м.н.) или който и да било от останалите пророци трябва да бъде обожествен. (Пречист е Бог.) Това е така, тъй като тези свети личности винаги са знаели, че чудесата, които правят, са се случвали единствено по Божия воля. В сура Маида също се съобщава, че Исус (м.н.) е извършвал тези чудеса с „Божие позволение”:

„Когато Аллах рече: „О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен! И как те научих на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието. И ето, сътворяваш от глина образ на птица ­ с Моето позволение, и духваш в нея, и става птица ­ с Моето позволение. И изцеряваш слепия и прокажения ­ с Моето позволение. И ето, извеждаш мъртвите ­ с Моето позволение. И как възпрях от теб синовете на Израил, когато им донесе ясните знаци. И рекоха неверниците измежду тях: „Това е само явна магия.” (Коран, 5: 110)

С айятите от Корана се отричат всички твърдения, свързани с обожествяването на Св. Мария (Мариам) (м.н.) и Исус (м.н.). Единият от тези айяти е от сура Маида:

„Месията, синът на Мариам, е само пратеник, преди когото отминаха пратеници, а майка му е всеправдива. И двамата приемаха храна. Виж как им разясняваме знаменията, после виж как лъжат!” (Коран, 5: 75)

Това, че в айята се споменава, че те са се хранили, е изключително мъдро. Защото храненето, изпитването на чувство на глад, жажда и необходимостта от сън са особености, характерни за живите същества, и са израз на слабост. Би било изключително погрешно да се защитава твърдението за предполагаемата божественост на Исус (м.н.), който е притежавал всички тези човешки особености. Господ, Владетелят на владението, с атрибута си Реззак (Осигуряващ препитанието) дарява с препитание и блага всички същества. Той не се нуждае от нищо и от никого. Но всички същества се нуждаят от Господ, за да могат да се появят на този свят и да продължат съществуването си.

Hz. İsa (as) mucizeleri
 

Господ е дарил Исус (м.н.) с множество чудеса. Едно от тях е съживяването на мъртвите. В Евангелието има множество стихове, които ни съобщават, че Исус (м.н.) е съживил Лазар след смъртта му. 1308-1311, Музей на изящните изкуства, Кимбел, Форт Уорт, Тексас

Другата мъдрост в подчертаването на факта, че Св. Мария (м.н.) и Исус (м.н.) са се хранили, би могла да е информацията, представена в айятите, относно ангелите вестители с човешки образ, които посетили Пророка Авраам (Ибрахим) (м.н.). (Бог знае най-добре.) В айятите е обърнато внимание на това, че пратениците „не посегнали към храната”:

„Стигна ли до теб разказът за почетните гости на Ибрахим? Влязоха при него и рекоха: „Мир!” Каза: „Мир!” И си рече: „Непознати хора!” И без да го видят, свърна към своето семейство и дойде с тлъсто [печено] теле, и им го поднесе. Рече: „Ще похапнете ли?” И спотаи страх от тях. Рекоха: „Не се страхувай!” И го благовестиха за знаещ син.” (Коран, 51: 24-28)

„И дойдоха Нашите пратеници с радостната вест при Ибрахим. Казаха: „Мир!” Каза: „Мир!” И не се забави да поднесе печено теле. И когато видя, че ръцете им не посягат към него, това не му хареса и спотаи страх от тях. Рекоха: „Не се страхувай! Ние сме пратени при народа на Лут.” (Коран, 11: 69-70)

Бог предупреждава по различни начини в айятите защитниците на триединството, които придават божественост на Исус (м.н.). Един от тези айяти е:

„Неверници са онези, които казват: „Аллах, това е Месията, синът на Мариам.” Кажи: „А кой ще попречи с нещо на Аллах, ако поиска да погуби Месията, сина на Мариам, и майка му, и всички по земята?” На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и на всичко между тях. Той сътворява каквото пожелае. Аллах за всяко нещо има сила.”(Коран, 5: 17)

Исус (м.н.) също е един от сътворените от Бог слаби и безпомощни раби. Той е човек обичан, почитан и избран от Бога, но в края на краищата е раб. За тези, които обожествяват Исус (м.н.), е повелено следното в Корана:

“Бяха неверници онези, които рекоха: „Аллах, това е Месията, синът на Мариам.” А Месията рече: „О, синове на Израил, служете на Аллах ­ моя Господ и вашия Господ! За онзи, който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах Рая и неговото място е Огънят. Угнетителите нямат закрилници.” Неверници са онези, които казват: „Аллах, това е третият от троицата.” А няма друг Бог освен единствения Бог. И ако не престанат да говорят това, болезнено мъчение ще сполети неверниците. Не ще ли се покаят пред Аллах и не ще ли Го помолят за опрощение? Аллах е опрощаващ, милосърден.” (Коран, 5: 72-74)

Saray

Както се съобщава и в айята, Бог е единственият Владетел над всички същества. Когато Той пожелае нещо, няма никой, който да може да забави или да отмени това. За тези, които, казвайки „Бог се сдоби със син”, твърдят, че има други божества освен Бог, е повелено така в Корана:

„И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: „Няма друг бог освен Мен! Служете [единствено] на Мен!” И рекоха [неверниците]: „Всемилостивият се сдоби с рожба!” Пречист е Той! Ала не, те [ангелите] са само удостоени раби. Не Го изпреварват със слово и по Неговата повеля действат. Знае Той какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. И се застъпват само за онзи, от когото Той е доволен. И от страх пред Него тръпнат. А който от тях каже: „Аз съм бог освен Него!”, този ще накажем с Ада. Така наказваме угнетителите.” (Коран, 21: 25-29)

Исус (м.н.) не е Божий син, а Божий пророк

В Корана се споменава за множество неща, като раждането, живота и някои от събитията, случили се на Исус (м.н.), положението на семейството му и заобикалящите го хора. В Корана Исус (м.н.) ни е представен като „Божият пророк, Месията Иса, синът на Мариам (Мария)”. Така например в сура ал-Имран се съобщава как Исус (м.н.) сам е обяснил причината за изпращането си на синовете на Израил така:

„[И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено... И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете! Наистина Аллах е моят Господ и вашият Господ. На Него служете! Това е правият път.” (Коран, 3: 50-51)
saray
 

„…Каквото и знамение да видят, те не вярват в него. И да видят пътя на разума, не ще го приемат за път. А ако видят пътя на заблудата, ще го приемат за път. Това е, защото взимат за лъжа Нашите знамения и са нехайни към тях.”
(Коран, 7:146)

На този призив на Исус (м.н.) се отзовали само малко на брой хора (апостолите). В Корана е споменато следното относно тези искрени хора:

„... Неговите ученици рекоха: „Ние сме помощниците [по пътя] на Аллах. Повярвахме в Аллах и свидетелствай, че сме отдадени!” Господи наш, повярвахме в онова, което Ти низпосла, и последвахме пратеника. Впиши ни редом със свидетелите!” (Коран, 3: 52-53)

Исус (м.н.), който бил изпратен като водач по правия път на един народ, намиращ се в хаос, по време на целия си живот е призовавал хората да повярват искрено и да се покорят на Бога. Освен това от айятите в Корана става ясно, че Исус (м.н.) е напътствал и тези, които са били изпаднали в разногласие относно религията си. От някои обяснения в Евангелието научаваме, че Исус (м.н.) първоначално призовавал лицемерните и двулични свещеници, тези, които се правели на вярващи и мамели народа, да се откажат от това, което вършат, и да повярват в Бога. В Корана Бог съобщава следното:

„И когато Иса донесе ясните знаци, рече: „Дойдох при вас с мъдростта и за да ви обясня част от онова, по което сте в разногласие! Затова бойте се от Аллах и ми се покорете!” (Коран, 43: 63)

Исус (м.н.), както всички останали пророци, взел под прицел моралната деградация и безбожието. Той поискал от хората да се отдалечат от цялата несправедливост, нелоялност и неморалност, която вършат, а също така и от суеверните си вярвания, да заживеят единствено според желания от Бог морал и да се стремят към спечелване на Неговото благоволение.

Исус (м.н.) съветвал хората относно богобоязънта, обичта към Бог и подчинението пред Господа. Той им повелявал да се отдалечат от суеверните правила, безцелни обичаи и служейки само на Бог, да се обръщат единствено към Него във всяко едно дело, което вършат. Чудесата, които извършвал, пък открито показват, че той е един много ценен пратеник, който Бог избрал и подкрепил с мъдрост и сила. Неговото религиозно проникновение, възвишена нравственост, изключително умение за разбиране и мъдри обяснения пораждали голямо възхищение у хората.

Исус (м.н.) проявил голямо търпение пред лицето на всичките устроени капани, обидите и нападенията, отправени срещу него, той се уповавал на Бог и продължил проповедничеството си. През това време до себе си имал малко на брой помощници. Той положил големи усилия, за да възвърне религията в първоначалния й вид, да я пречисти от суеверията и погрешните практики. Благодарение на възвишеното умение за разбиране и мъдростта, дарени му от Господа, той изнасял изключително въздействащи речи пред синовете на Израил, давал им много мъдри примери.

Исус (м.н.) потвърдил Тората (Петокнижието) и постановявал с Евангелието, което Бог низпослал на хората като напътствие и предупреждение:

„И изпратихме по следите им Иса, сина на Мариам, да потвърди Тората, която бе преди него, и му дарихме Евангелието, в което има напътствие и светлина, и е потвърждение на Тората, която бе преди него, и напътствие, и поучение за богобоязливите. И нека хората на Евангелието отсъждат според онова, което Аллах е низпослал в него! А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са нечестивците.” (Коран, 5: 46-47)

Броят на отзовалите се на призива на Исус (м.н.) отначало бил много малък. Това било така, тъй като призивът анулирал привилегиите както на свещеническия клас, който осигурявал прехраната си от различните суеверия и обичаи, така и на административния клас, който не приемал Божията власт. С разпространяване на проповедите на Исус (м.н.) и нарастване на броя на последователите му, устройваните лукави капани и планове за възпирането на Исус (м.н.) от страна на тези групи нараснали. По време на цялата история пророците са се изправяли срещу капани като тези. Това нечовешко поведение на съдружаващите срещу Божиите пратеници е съобщено в Корана така:

„... Нима не ви обземаше надменност всеки път, щом пратеник ви донасяше онова, което душите ви не желаят? И някои отрекохте, а други убивате.” (Коран, 2: 87)

Сред народа започнали да се разграничават тези, които слушали и вярвали на Исус (м.н.), и тези, които не му вярвали, като разликата между тези две групи станала ясно забележима. От едната страна Божият пратеник, който съобщавал истинната религия и призовавал хората да вярват в един-единствен Бог, а от другата – група хора, които били решили да не повярват, независимо от това какво чудо или доказателство видят. Враговете срещу Исус (м.н.) ясно разкрили себе си. Твърде вероятно е сред тези, които са го слушали и са били до него, да са се появили такива, които по-късно да са го отрекли. Всъщност Бог ни съобщава за това с айята: „Но групите сред тях изпаднаха в разногласие [относно Иса] ...” (Коран, 43: 65). Поради тази причина Исус (м.н.) определил сред народа си хората, които били праведни и на които можел да се довери.

Това е представено в Корана така:

„И когато Иса почувства неверието у тях, рече: „Кои са моите помощници [по пътя] към Аллах?” Неговите ученици рекоха: „Ние сме помощниците [по пътя] на Аллах. Повярвахме в Аллах и свидетелствай, че сме отдадени!” (Коран, 3: 52)

В Корана се съобщава, че неверниците устроили капан, за да убият Исус (м.н.). Според Евангелието една част тесногръди свещеници допринесли за предателството на един от приближените на Исус (м.н.) и искали да заловят и предадат на римляните Божия пратеник. Отново според същия този източник първосвещениците, които нямали правото да прилагат смъртна присъда, подготвили клопка, с която да провокират римската управа. Тъй като знаели, че римляните били силно чувствителни и безмилостни в това отношение, те представили Исус (м.н.) като противник на римската администрация. За края на този капан обаче е съобщено в Корана така.

„И [юдеите] лукавстваха. А Аллах провали тяхното лукавство. Аллах е над лукавите.” (Коран, 3: 54)

Както се съобщава и в айятите, те преминали в действие и устроили капан на Исус (м.н.). Тези хора обаче не успели да убият Исус (м.н.), а убили друг, който помислили за него. Издигайки Исус (м.н.) при Себе си, Бог провалил устроения му капан. Вярването, че римляните са разпънали на кръст и убили Исус (м.н.), обаче формира основата на Християнството. Според това погрешно вярване римляните и Юдейските равини, които заловили Исус (м.н.), го разпънали на кръст и по този начин го убили. Много голяма част от Християнския свят приема събитието така, но вярват, че след като умрял, Исус (м.н.) възкръснал и се издигнал на небето. Когато погледнем към Корана обаче, ще видим, че същинското събитие не е било така:

„И изричаха: „Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” ­ но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те.”(Коран, 4: 157)

В продължението на същия този айят се съобщава следното относно положението на Исус (м.н.):

„Да, възнесе го Аллах при Себе си. Аллах е всемогъщ, премъдър.” (Коран, 4: 158)

Истината, съобщена в айята, е ясна. Римляните, които под подстрекателството на Юдеите се опитали да убият Исус (м.н.), не постигнали успех в това. Изразът „... а само им бе оприличен...” от айята ясно съобщава този факт. Бог е показал на хората подобен на Исус (м.н.), а е издигнал самия Исус (м.н.) при Себе си. Освен това Господ ни съобщава, че тези, които подкрепят това твърдение, нямат знание за истината. (За подробна информация вижте „Исус (м.н.) не е умрял”, Харун Яхя, април 2004)

Относно разпъването на кръст на Исус (м.н.) се появили различни убеждения през ранните векове. Известно е, че някои Християнски движения вярват, че Исус (м.н.) не е бил разпънат на кръст, както е съобщено и в Корана.

saray
 

„Казваха им техните пратеници: „Ние сме само човеци, подобни на вас. Но Аллах облагодетелства когото пожелае от Своите раби. И не можем да ви донесем довод освен с позволението на Аллах. На Аллах да се уповават вярващите!” (Коран, 14:11)

От живота, проповедите и молитвите на Исус (м.н.), съобщени в айятите на Корана, напълно ясно се разбира, че той е Божий пророк. Исус (м.н.) бил водач в мъдростта, който Бог изпратил на хората като предупредител. Всъщност айятът: „Рече то (Иса): „Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк.” (Коран, 19: 30), съобщен в сура Мариам, открито излага това положение. В сура Сафф е повелено така:

„И рече Иса, синът на Мариам: „О, синове на Израил, аз съм пратеник на Аллах при вас, да потвърдя Тората преди мен и да благовестя за пратеник, който ще дойде след мен. Името му е Ахмад.” А когато [Мухаммад] им донесе ясните знаци, рекоха: „Това е явна магия.” (Коран, 61: 6)

В един друг айят на Корана пък се съобщава следното:

„Не се е случвало човек, дарен от Аллах с Писанието и мъдростта, и пророчеството, да каже на хората: „Бъдете на мен раби, а не на Аллах!”, а: „Бъдете господни съгласно Писанието, което сте преподавали и изучавали!” (Коран, 3: 79)

В айятите на Корана и хадисите на Пророка Мохамед (м.н.) много категорично се съобщава, че Исус (м.н.) не е умрял и не е бил убит, а се е възнесъл при Бог и ще дойде на земята за втори път. В хадисите на Пророка Мохамед (м.н.) са представени множество от знаменията за Второто пришествие на Исус (м.н.). (За подробности относно Второто пришествие на Исус (м.н.) на земята можете да разгледате: „Знамения за Второто пришествие на Исус (м.н.)”, Харун Яхя, февруари 2005)

 

You can read Harun Yahya's book Исус (м.н.) Не Е Божий Син, А Божий Пророк online, share it on social networks such as Facebook and Twitter, download it to your computer, use it in your homework and theses, and publish, copy or reproduce it on your own web sites or blogs without paying any copyright fee, so long as you acknowledge this site as the reference.
За този сайт | Направи начална страница | Добави към любими | RSS Feed
Всички материали могат да бъдат копирани, отпечатвани и разпространявани с позоваване към тази страница
(c) All publication rights of the personal photos of Mr. Adnan Oktar that are present in our website and in all other Harun Yahya works belong to Global Publication Ltd. Co. They cannot be used or published without prior consent even if used partially.
© 1994 Харун Яхя. www.harunyahya.bg
page_top