< <
6 / total: 11

Истинското Християнство B Библията

В Библиятаима множество обяснения, които не оставят никакво основание за вярата в троицата, а напротив - подкрепят монотеистичното вярване, което има за основа вярата в един-единствен Бог. Всъщност групите, изправяли се срещу триединството през цялата история, също са обръщали внимание на това и са показвали как защитниците на троицата излагали бездоказателствени твърдения.

Докато вярата в триединството приписва на Исус (м.н.) равна божественост с Бог (Пречист е Бог), в пасажите на Библията много подробно се описва единството на Бог, Неговата безпределна власт над всичко. Както в проповедите на Исус (м.н.) към народа и учениците му, така и в речите на апостолите хората винаги са призовавани към единобожната вяра. Исус (м.н.) винаги е казвал, че това, което прави, в действителност го прави с безпределната сила и мощ на Бог, че всичко, което казва, е накаран от Бог да каже, а чудесата извършва с Божие позволение. Той призовавал хората, които го възвеличавали, да възвеличават Бога, да споменават безпределната Божия сила и да Му се подчинят. Ще разгледаме това подробно в следващите страници.

Съществуват множество айяти от Корана, които съобщават за проповедите на Исус (м.н.). В сура Маида е повелено следното по този въпрос:

„И когато Аллах рече: „О, Иса, сине на Мариам, ти ли каза на хората: „Приемете мен и майка ми за богове освен Аллах!” Рече: „Пречист си Ти! Не ми подобава да казвам това, на което нямам право. Ако бях го казал, Ти щеше да знаеш това. Ти знаеш какво има в душата ми, но аз не зная какво има в Твоята душа. Ти си Всезнаещият неведомите неща. Казах им единствено това, което Ти ми повели: „Служете на Аллах ­ моя Господ и вашия Господ!” И бях им свидетел, докато живеех сред тях. А когато ме прибра, Ти им бе Надзорник. Ти на всяко нещо си свидетел. Ако ги измъчваш ­ те са Твои раби, а ако ги опростиш ­ Ти си Всемогъщият, Премъдрият.” (Коран, 5: 116-118)

Както се съобщава и в айятите, Исус (м.н.) е призовавал хората единствено да повярват в Бог и да живеят за Него. Монотеистичното вярване формира основата на религията както в Исляма, така също и в „истинското Християнство”. (Употребената в откъсите на Евангелието, цитирани в тази глава, дума „Отец” е заменена с „Бог или Господ”, „син” с „пророк, пратеник”, думата „Господ”, използвана по адрес на Исус (м.н.), пък е променена с „учител”.)

saray
 

„Кажи: „О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас ­ да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!...”(Коран, 3:64)

Единобожната вяра в Стария завет

Суеверното понятие „Божий син”, което се появило 30-40 години след възнесението на Исус (м.н.) при Бог, с течение на времето се популяризирало. Доста продължително време обаче останало в неизвестност какво точно изразява то. Някои тълкували това понятие само като метафора, която показва превъзхождащото положение на Исус (м.н.) при Бог, и продължили да вярват в единството на Бог. Други пък, облягайки се на това понятие, обожествили Исус (м.н.) и го приели посвоему за „Бог – син”.

Както е известно, Исус (м.н.) бил от рода на Израил и извършвал проповедите си пред синовете на Израил. Когато Исус (м.н.) се появил, синовете на Израил, т.е. Юдеите, били народ, който от две хиляди години вярвал само и единствено в Бог. Бог е съобщил откровенията си на Юдеите, като се започне с Пророка Авраам (Ибрахим) (м.н.) и се продължи с още множество пророци, дошли един подир друг. Божиите пратеници ги предупреждавали да следват безусловно това откровение. Те още от времето на Пророка Моисей (Муса) (м.н.) познавали Тората (Петокнижието), която Бог низпослал, както се казва в Корана: „с напътствие в нея и със светлина” (Коран, 5: 44). Исус (м.н.) пък, както приемат и Християните, дошъл като потвърждение на Петокнижието. В Петокнижието и в останалите книги на Стария завет има благи вести, посочващи идването на Исус (м.н.).

Çiçekler ve dağ manzarası

Ето този факт показва колко голяма грешка е вярата в троицата, приета с мнозинство на Никейския събор. Това е така, защото никъде, нито в Петокнижието (Тората), нито пък в останалите книги, формиращи Стария завет, не се споменава за такова вярване в троицата. В продължение на две хиляди години пророците, изпратени на синовете на Израил, ги призовавали да вярват единствено и само в Бог и никога не са направили ни най-малко изказване, което да загатва за вярата в троицата. Нито от Пророка Авраам (Ибрахим) (м.н.), нито от Пророка Моисей (Муса) (м.н.), нито пък от който и да било друг пророк не е чуто такова обяснение. Религията, на която учел всеки един от тях, притежавала една-единствена основа: Признаването единствено на Бог и неприемането на друго божество освен Него. В откъса от Петокнижието, който Евреите повтарят най-често, се казва така: „Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един" (Второзаконие, 6/4).

В множество други пасажи на Стария завет е подчертана същата истина:

„На тебе е дадено да видиш това, за да знаеш, че само Господ (Бог твой) е Бог, (и) няма друг, освен Него… И тъй, знай сега и запечатай в сърцето си, че Господ (Бог твой) е Бог на небето горе и на земята долу, (и) няма друг (освен Него).” (Второзаконие, 4/35-39)

„... преди Мене нямаше Бог, и подир Мене не ще има. Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене.” (Исая, 43/10-11)

„Защото тъй казва Господ, Който сътвори небесата, Той, Бог, Който образува земята и Който я създаде; Той я утвърди; не напразно я сътвори; Той я образува за живеене: Аз съм Господ, и няма друг.” (Исая, 45/18)

„Към Мене се обърнете, и ще бъдете спасени, всички краища земни, защото Аз съм Бог, и няма друг.” (Исая, 45/22)

„... Господ, Бог наш, е Господ един; обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили.” (Второзаконие, 6/4-5)

Както става ясно от цитираните по-горе откъси от Петокнижието, безпределната сила и мощ на Господа, това, че е единственият владетел на цялата вселена, е основно общоприето учение на Юдейството. 

Всеки, който чете Стария завет, ясно ще види, че в него се споменава за едно-единствено Божество, Бог – Господът на всички светове. Това, че в Стария завет не се споменава нито веднъж за триединството, е от изключително значение.

Ясният извод от това значение е, че триединството е суеверно вярване, навлязло по-късно в Божията религия.

В Евангелието „вярата единствено и само в Бог” е основна

В Корана е съобщено, че Исус (мир нему) е проповядвал на Юдеите по следния начин:

„… О, синове на Израил, служете на Аллах ­ моя Господ и вашия Господ! …” (Коран, 5: 72)
Gizli bahçe
 

„Ибрахим рече на своя баща и на своя народ: „Аз отхвърлям това, на което служите, а [служа] само на Онзи, Който ме е създал. Той ще ме напъти.” (Коран, 43:26-27)

 

„И стори Той това слово да остане у неговите потомци, за да се върнат [към него].” (Коран, 43:28)

Призивите на Исус (м.н.) към единобожие днес все още са се запазили в Евангелията от Новия завет, който е претърпял някои негативни изменения. Например в Евангелието на Марко на въпроса: „Коя от всички заповеди е най-важна?”, който задал един от книжниците на Исус (м.н.), той отговорил така:

„А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: „Слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед.” (Марко, 12/29-30)

Цитираният по-долу откъс отново от Евангелието на Марко показва как Исус (м.н.) не позволявал да го хвалят, камо ли да го обожествяват:

„А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: „Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?” Иисус му рече: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.” (Марко, 10/17-18)

Всъщност само този цитат е достатъчен, за да покаже как троицата е вярване, противоречащо на истинското Християнство. Като не приема хвалбите и набляга на това, че единственият, който заслужава похвала, е Бог, Исус (м.н.) много открито показва, че самият той е само един Божий раб.

Истината, която Исус (м.н.) съобщавал на синовете на Израил, е истината, която са съобщавали всички пророци от началото на историята досега, а именно: Господ е сътворил всичко от небитието; Всевишният Бог е изкусният; знаещият и неведомото, и явното; всевишният и превеликият; който няма начало или край; нито е раждал, нито е роден; превисоко е над всички недостатъци; вечноживият, всезнаещият и всесилният, предостойният, всевластният, най-щедрият, опрощаващият и милосърдният. Всичко на небесата и земята се е подчинило на Бог.

saray
 

„Кажи: „Аллах казва истината! И следвайте вярата на Ибрахим, правоверния! Той не бе от съдружаващите.”
(Коран, 3:95)

Нещо повече, в Новия завет „единството на Бог” също е представено като много съществено религиозно условие. Всякакъв вид многобожни, трибожни вярвания или какъвто и да било вид идолопоклонничество се осъждат сурово както в Стария завет, така и в Новия завет – както в четирите Евангелия, така и в посланията и писмата на апостолите. В множество откъси на Новия завет тези, които служат на божества, различни от Бог, са призовани към единобожието. Една част от тези обръщения са следните:

„А Иисус му отговори …: „слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един … Книжникът Му рече: „Добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него.” (Марко, 12/29-32)

„... Бог е един.” (Галатяни, 3/20)

„И славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четириноги и на влечуги … те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.” (Римляни, 1/23-25)

„Но за нас има само един Бог, Господ, от Когото е всичко, и ние сме у Него ... (1 Коринтяни, 8/6)

„... знаем, че идолът е нищо в света и че други богове няма, освен Единаго Бога.” (1 Коринтяни, 8/4)

„И двайсет и четирите старци, които седяха пред Бога на престолите си, паднаха ничком и се поклониха Богу, казвайки: „Благодарим Ти, Господи, Боже Вседържителю, Който си, Който си бил и Който идеш ...” (Откровение, 11/16-17)

„А на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог - чест и слава вовеки веков. Амин.” (1 Тимотей, 1/17)

„Защото един е Бог ...” (1 Тимотей, 2/5)

„Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш ...” (Яков, 2/19)

„Слава и величие на Едничкия премъдър Бог, наш Спасител ...” (Юда, 25)

„Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите?” (Йоан, 5/44)

„Защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.” (Лука, 1/37)

Gül bahçesi
 

„Всевишен е Аллах, истинският Владетел! Няма друг бог освен Него, Господа на прекрасния Трон! А който призовава друг бог заедно с Аллах без довод за това, равносметката му е при неговия Господ. Неверниците не ще сполучат.” (Коран, 23:116-117)

Освен горецитираните обяснения в Новия завет съществуват още много други такива, които представят Бог като едно-единствено божество. Друг пример в това отношение са проповедите на учениците на Исус (м.н.). След като Исус (м.н.) бил въздигнат при Бог, Християните пътували от село на село, от град на град, предавали на хората думите на Исус (м.н.) и ги призовавали да се покорят пред Господа. В Новия завет се съобщава как те са призовавали хората, на които са проповядвали, да станат Християни, които да вярват само и единствено в Бог, така:

„Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки: „Мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях… ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълваше сърцата ни с храна и веселост.” (Деяния, 14/14-17)

„Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него. Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, нито са Му потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко; направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; за да търсят Господа… макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас: защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме… ”  (Деяния, 17/24-28)

Бог е притежателят на безкрайната сила и мощ

Според вярата в троицата Исус (м.н.) не е бил сътворен, съществувал е от вечността и е притежавал равни сили и права с Бог. (Пречист е Бог.) Това обаче е много голяма заблуда. Днес хората, които вярват в триединството, вярват в това, че Исус (м.н.) ще ги спаси, ще приеме молитвите им и благодарение на него ще се освободят от всичките си грехове. (Заблудата относно изкуплението ще бъде разгледана подробно нататък.) Това погрешно вярване е една много голяма заблуда, която е описана в айятите на Корана. Освен това в Евангелието също  това вярване по никакъв начин не е подкрепено, а напротив – опровергано.

В защита на това погрешно вярване се посочват някои предполагаеми доказателства от Евангелието. Начело на тези доказателства са извършваните от Исус (м.н.) чудеса. Това, че Исус (м.н.) е показвал на хората множество чудеса, не означава, че те формират доказателство за вярването, според което той бива обожествен. Тези чудеса са очевидна истина, съобщена и в Корана. През целия си живот Исус (м.н.) е извършвал множество чудеса, като раждането му без баща, това, че е говорил още в люлката, че е изцерявал слепи и прокажени, и още множество други. Тези чудеса обаче се случват като благодат от Господа, който притежава безпределна сила и мощ, и има власт над цялата вселена. Бог е помогнал с чудеса както на Исус (м.н.), така и на много други пророци като Моисей (Муса), Соломон (Сулайман), Авраам (Ибрахим), Захари (Закария), Мохамед (Бог да ги благослови и с мир да ги дари). Защитниците на триединството обаче посочват тези чудеса като своего рода доказателства и упорстват в обожествяването на Исус (м.н.). Това обаче е едно твърдение, както останалите, което противоречи на обясненията в Евангелието.

Както ще разгледаме по-подробно в следващите части на книгата, в разговорите си Исус (м.н.) винаги е възвеличавал Божията сила с думи като „Както Ми е заповядал Бог, тъй и правя” (Йоан, 14/31), „Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря” (Йоан, 14/10) и „Уверявам ви: Пратеникът не може да извърши нищо сам" (Йоан, 5/19).

Някои откъси от Евангелието, които изразяват безпределната сила и мощ на Бог, са следните:

 „Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.” (Римляни, 11/36)

„Не се ли продават пет врабчета за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога. А вам и космите на главата са всички преброени...” (Лука, 12/6-7)

„А Иисус, като погледна, рече им: За човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.” (Матей, 19/26)

„... Който е над всички Бог, благословен вовеки, амин.” (Римляни, 9/5)

„О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога!…” (Римляни, 11/33)

„… Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия съд, и поклонете се на Оногова, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори.” (Откровение, 14/7)

„… велики и чудни са Твоите дела, Господи, Боже Вседържителю! Праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на светиите! Кой не ще се побои от Тебе, Господи, и не ще да прослави Твоето име? Защото само Ти си свят; защото всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе; защото Твоите присъди станаха явни.” (Откровение, 15/3-4)

„... всичко е от Бога.” (1 Коринтяни, 11/12)

„... спасение и слава, чест и сила на Господа, нашия Бог. Защото присъдите Му са истинни и праведни... защото се възцари Господ, Бог Вседържител.” (Откровение, 19/1-6)

„... няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени.” (Римляни, 13/1)

„... казва Господ, пред Мене ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога.” (Римляни, 14/11)

„Което, кога му дойде време, ще открие блажения и едничък Властител, Цар на царете и Господар на господаруващите, Който е едничък безсмъртен и живее в непристъпна светлина, Когото никой от човеците не е видял, нито може да види. Нему чест и владичество вовеки. Амин.” (1 Тимотей, 6/15-16)

„И кога се молиш, не бъди като лицемерите, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Господ, Който е на тайно; и твоят Господ, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути; прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Господ знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него. ...И не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.” (Матей, 6/5-8, 13)

Тези съобщени в Евангелието истини съответстват на съобщените в Корана. Всъщност това са безусловни истини, на които учат всички пророци от началото на историята досега: Времето, мястото, човекът, всички светове и същества са сътворени от Бог. Бог е над всички недостатъци и несъвършенства. Той е Всевиш и Всесилен. Всяко събитие се случва по Божия преценка и с Негово позволение. Както се съобщава в Корана, без Божие съгласие не може да падне нито лист на земята, не забременява и не ражда женско същество без Неговото знание. Бог знае всичко скрито и явно, и има сила за всичко. Бог има сила да направи всичко, което пожелае, Той притежава безпределна сила и мощ. Когато поиска нещо да се случи, е достатъчно да каже само „Бъди”. При Него нищо не е невъзможно. Абсолютният владетел на цялата власт и мощ във вселената е Бог.

Güller

Това безусловно господство на Бог над цялата вселена е изложено в Евангелието с много ясни слова. Посредством разнообразни примери е обяснено на хората как Бог, Господът на всички светове, е дал на хората цялата им сила и власт. Възвишеният ни Господ е, Който създава всички събития и дава живот на всички същества.

„И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в пъкъла. Не две ли врабчета се продават за един асарий? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Господ.” (Матей, 10/28-29)

„… не може човек да приеме нищо, ако му не бъде дадено от небето.” (Йоан, 3/27)

„... не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Господ ви дава истинския хляб от небето.” (Йоан, 6/32)

„И кога ви предават, не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете; защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Господа ви, Който говори във вас.” (Матей, 10/19-20)

„А на Оногова, Който може да ви запази от прегрешения и да ви постави пред славата Си непорочни в радост, - на Едничкия премъдър Бог, наш Спасител...” (Юда, 24-25)

„ А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Господ.” (Матей, 24/36)

„Който е едничък безсмъртен и живее в непристъпна светлина, Когото никой от човеците не е видял, нито може да види...” (1 Тимотей, 6/16)

„Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите.” (2 Коринтяни, 1/9)

Всички тези стихове на Новия завет открито показват, че в истинското Християнство има искрена и дълбока вяра в Бог. Но към тази праведна вяра е добавено едно суеверно вярване като троицата и това е довело до дегенерирането на Християнството.

 

You can read Harun Yahya's book Исус (м.н.) Не Е Божий Син, А Божий Пророк online, share it on social networks such as Facebook and Twitter, download it to your computer, use it in your homework and theses, and publish, copy or reproduce it on your own web sites or blogs without paying any copyright fee, so long as you acknowledge this site as the reference.
За този сайт | Направи начална страница | Добави към любими | RSS Feed
Всички материали могат да бъдат копирани, отпечатвани и разпространявани с позоваване към тази страница
(c) All publication rights of the personal photos of Mr. Adnan Oktar that are present in our website and in all other Harun Yahya works belong to Global Publication Ltd. Co. They cannot be used or published without prior consent even if used partially.
© 1994 Харун Яхя. www.harunyahya.bg
page_top