< <
7 / total: 11

Описаният B Евангелието Божий Пророк – Исус (м.н.)

Християнствотосе разделя на различни деноминации, а тези деноминации от своя страна пък се разделят на различни клонове. Съществуват множество религиозни движения, църкви, които тълкуват Евангелието по различни начини и имат различни практики. Но голяма част от тези различни клонове единодушно приемат за основа на религията „триединството”.

През цялата история са се появявали разнообразни движения, отхвърлящи троицата, но израстването и укрепването на тези движения е било възпрепятствано от защитниците на триединството, които съставляват мнозинството. Тези движения веднага били обявявани за „еретични”, били подлагани на натиск и по един или друг начин били асимилирани. Както ще видим в следващите глави на книгата, с изключение на някои малки групи, Християнският свят като цяло приема или е принуден да приеме вярата в триединството.

Както споменахме още в началото на книгата, вярата в троицата е едно напълно противоположно на Корана вярване и дори описанията, включени в Евангелието, разкриват как Исус (м.н.) в нито един момент от живота си не е отправял такова твърдение, дори не е намеквал за нещо такова, а напротив – той самият е предотвратявал смущения като това, във всяка своя реч е възхвалявал и възвеличавал Бога. Това е и едно от нещата, на които обръщат внимание и средите, противопоставящи се на вярата в триединството днес: човешката самоличност на Исус (м.н.).

Животът на Исус (м.н.) опровергава твърдението за триединство

Сведенията, съобщени в Евангелието, относно живота на Исус (м.н.) и проповедничеството на този скъп пратеник, както и мъдрите му съвети, от векове са пренебрегвани поради вярването в троицата. Това вярване дотолкова е объркало умовете, че в резултат на това Исус (м.н.) е обожествен и едва ли не превърнат в личност, от която се очаква помощ.

Според Корана Исус (м.н.) е благословен пророк, който Бог е изпратил на хората като предупредител и на който е помогнал с несравними чудеса от момента на раждането му до въздигането му при Себе си. Неговото раждане е едно много голямо чудо от Бога. Но след раждането си и той, както всички останали хора, е водил живот. Исус (м.н.), както всички останали хора, е сътворен от Бог с изричане на думата „Бъди” и е нуждаещ се от Бога човек, който знаел за своята безпомощност пред Господа. И в Корана, и в Евангелието човешките качества на Исус (м.н.) са представени посредством множество различни примери. Например, както споменахме и в предходните глави, в 75-и айят на сура Маида, повелявайки: „И двамата приемаха храна.”, относно Исус (м.н.) и Св. Мария (м.н.), Бог е съобщил, че те не са ангели, а са като всички останали хора.

saray
 

Стефан Локнер, Катедралата в Кьолн, 1440-1450

В множество примери от Евангелието се споменава за човешките особености на Исус (м.н.). Някои от тях са следните:

Раждането, родът и близките на Исус (м.н.)

В Евангелието има разнообразни сведения относно рода и раждането на Исус (м.н.). Според тези сведения Исус (м.н.) произлиза от рода на Пророка Давид (Дауд) (м.н.). Исус (м.н.) бил известен сред хората човек. Народът знаел от кой род произлизал, къде е бил роден и израснал. Семейството на Исус (м.н.) било добре познато на хората:

„И въздигна нам рог на спасение в дома на Давида раба своего, (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) - спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят.” (Лука, 1/69-71)

Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама.” (Матей, 1/1)

„И дойдоха майка му (на Исус) и братята му и, като стояха вън, пратиха при него да го викат.” (Марко, 3/31)

„А народът, който вървеше отпред и който го съпровождаше, възклицаваше и казваше: „Осана Сину Давидову! Благословен идещият в име Господне! Осана във висините!” И когато влезе в Йерусалим, цял град се потресе, и думаха: „Кой е Този?” А народът отговаряше: „Този е Исус, пророкът от Назарет Галилейски.” (Матей, 21/9-11)

„Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.” (Марко, 6/3)

Човешките особености на Исус (м.н.)

В същността на вярата в триединството стои идеята за пренебрегване на човешките особености на Исус (м.н.). От сведенията относно Исус (м.н.), представени ни в Евангелието, обаче ясно се разбира, че този скъп човек „не е Божий син, а свят Божий пратеник”. Вижда се, че и той е водил живот като всеки друг човек. И той, както всички останали хора, е бил роден, преминал е през бебешки, детски и младежки период. Когато изпитвал чувство на глад, се хранел заедно с учениците си, благодарейки на Господа; след продължителен ден усещал чувство на умора, като всеки друг човек, и изпитвал необходимост от сън. Наред с това хората около Исус (м.н.) станали свидетели на физическите нужди на Исус (м.н.), като тези да се мие и поддържа чист. Това са естествени нужди, които един човек трябва да посрещне. Освен това те са в пълно противоречие и с обожествяването, което вярата в троицата се опитва да наложи.  

Gül bahçesi
 

Жан Батист де Чампон, Последната вечеря, 1631-81

Исус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците.” (Лука, 2/52)

„И когато той (Исус) седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше.” (Лука, 24/30)

„А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: Имате ли тук нещо за ядене? Те му дадоха късче печена риба [и меден сок]. И като взе, яде пред тях.” (Лука, 24/41-43)

„И в първия ден на празника на безквасните хлябове дойдоха учениците при Исуса, и рекоха му: Де искаш да приготвим да ядеш пасхата?” (Матей, 26/17)

„И когато Исус седеше на трапеза в къщата му (на Левий)...” (Марко, 2/15)

„И дохожда (Исус) в една къща; и пак се събира народ, така щото те (Исус и учениците му) не можаха нито хляб да ядат.” (Марко, 3/20)

„И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам, един от вас, който яде с мене, ще ме предаде.” (Марко, 14/18)

„Някой от фарисеите го помоли да яде с него; и той (Исус), като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.” (Лука, 7/36)

„... Уморен прочее от път, Исус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Исус й казва: „Дай Ми да пия.” (Йоан, 4/6-7)

„А Исус беше заспал при кърмилото на възглавница... (Марко, 4/38)

„Исус им каза: „Елате сами в уединено място и си починете малко.” Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.” (Марко, 6/31)

Тези откъси от Евангелието, които цитирахме по-горе, разкриват как Исус (м.н.), както всички останали хора, е човек, нуждаещ се от Божията милост. Той е раб с висока нравственост, който Бог е избрал над всички светове, който е почел с пророческата служба и е дарил с чудеса. Той е човек, който притежава изключителни качества, но в същото време е безпомощен раб, който се нуждае от Божията милост както всички останали живи същества. Бог, творецът на всичко живо и неживо във вселената, обаче е вечножив, има власт над всичко, знае всичко, има сила за всичко, не Го обзема нито дрямка, нито сън, Той е превисоко над всички слабости. Той е дал разнообразни слабости на сътворените от Него и им е повелил да забележат тези свои слабости и да служат само на Него, да искат всичко единствено от Него.

Исус (м.н.), както всички останали хора, е нуждаещ се от Божията милост раб


Както в айятите на Корана, така и в Евангелието се споменава за това как Исус (м.н.) с безкрайната Божия милост е извършвал разнообразни чудеса. Но Исус (м.н.) във всяка своя реч, в проповедите си и в разговорите с учениците си е съобщавал, че е извършвал тези чудеса по Божия воля. Често е напомнял, че този, който говори, не е той, а Бог, че всички извършени дела се изпълняват от Бог, че Господ е единственият владетел над всички същества. Акцентирал е на това, че той е раб, който съобщава на хората посланията на Господа, че прави това с Божие позволение и че всичко, което върши, е под Божий контрол. Една част от тези обяснения са следните:

„Всичко Ми е предадено от Моя Господ...” (Матей, 11/27)

„...както Ми е заповядал Господ, тъй и правя...” (Йоан, 14/31)

„...Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря...” (Йоан, 14/10)

„...истина, истина ви казвам: пратеника нищо не може да твори сам от себе си...” (Йоан, 5/19)

„... учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил.” (Йоан, 7/16)

„Моят Господ, Който Ми ги даде, е по-голям от всички...” (Йоан, 10/29)

„Защото аз от себе си не говорих; но Бог, Който ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря. И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което аз говоря, говоря го тъй, както ми е казал Бог.” (Йоан, 12/49-50)

„Исус, знаейки, че Бог всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива.” (Йоан, 13/3)

„И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.” (Йоан, 8/29)

„Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Господ, Който Ме е пратил.” (Йоан, 5/30)

„…Затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Господ.” (Йоан, 6/65)

pembe çiçekler

Горецитираните откъси от Евангелието са от изключително значение от гледна точка на вярата в троицата. Защото в тези изрази самият Исус (м.н.) е казал, че не е божество (Пречист е Бог), а раб, който се нуждае от Бог, действа според Божията воля, решава според заповедите на Бог, говори по Божие вдъхновение и върши неща, които биха се харесали на Господа. Във вярата в триединството обаче всички тези мъдри и искрени изказвания са пренебрегнати и се цели Исус (м.н.) да бъде представен като възвишено същество, което не се нуждае от нищо, за да съществува. Това обаче не само не отразява истината, но и представлява един отдалечен от уважение към възвишената Личност на Бога и Неговия благословен пратеник Исус (м.н.) подход. Господ е превисоко над всички тези уподобявания. Той няма нужда от нищо, далеч е от всички недостатъци и липси, Бог е притежателят на безпределната и единствена сила. Не съществува равно и подобно на Него същество.

От цитатите тук ясно се вижда как Исус (м.н.) е изпълнявал заповедите на Бог относно служенето единствено Нему. Оттук също се разбира колко погрешно е вярването в троицата, което приема Исус (м.н.), който служи единствено на Бог, като равен на Него. (Пречист е Бог.)

saray
 

„Повелята на Аллах непременно ще дойде, но не прибързвайте с това! Пречист е Той! Превисоко е над онова, с което Го съдружават!” (Коран, 16:1)

Исус (м.н.) се молел на Бог

Друго доказателство, отричащо истинността на вярата в триединството, са искрените молитви на този благ човек към Господа. Човек, който се моли, означава, че е приел съществуването и единствеността на Бог, безпомощността си пред Него, че единствено Бог би могъл да му помогне и че няма друга сила, пред която да се прекланя, освен на Него. Молитвата е една от най-добрите форми на израз на дълбоката отдаденост пред Бог, на осъзнаване на собствената си безпомощност пред Господа. Господ е превисоко над всички несъвършени качества и притежава безпределна сила. Цялата мощ във вселената Му принадлежи. Помощ и опрощение се търси само и единствено от Бог, от който всеки е зависим, но Който не е зависим от никого. Молитвите на Исус (м.н.) също са един от най-искрените показатели за покорството му пред Бога и силната богобоязън, която притежава. Според съобщеното в Евангелието Исус (м.н.) се е молел на Господа както за да иска нещо, така и в знак на благодарност. Той е знаел, че единствената и безусловна сила, която може да изпълни желанията му, е Бог:

„И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се...” (Матей, 26/39)

„Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови...” (Матей, 14/19)

„И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.” (Матей, 14/23)

„А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше.” (Марко, 1/35)

„И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли.” (Марко, 6/46)

„…Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля.” (Марко, 14/32)

„През ония дни Исус възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.” (Лука, 6/12)

„И когато Исус беше на едно място и се молеше, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: Учителю, научи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си.” (Лука, 11/1)

„Но аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.” (Лука, 22/32)

В един айят от Корана също се съобщава за искрената молитва, която Исус (м.н.) извършвал, възхвалявайки Бога с най-прекрасните Му имена, така:

„Рече Иса, синът на Мариам: „О, Аллах, Господи наш, спусни ни трапеза от небето! Тя ще е за нас празник, за първия и за последния от нас ­ знамение от Теб. И ни нахрани! Ти си Най-добрият от даващите препитание.” (Коран, 5: 114)

beyaz laleler

Бог изпълнил тази молитва на Исус (м.н.) и повелил така:

„Рече Аллах: „Аз ще ви я спусна, ала който от вас след това отхвърли вярата, ще го измъчвам с мъчение, с каквото не съм измъчвал нито един от народите.” (Коран, 5: 115)

Исус (м.н.) се помолил на Бог и поискал от Него да му спусне трапеза. Бог приел тази негова молитва и изпълнил желанието му. Но не трябва да се забравя, че Исус (м.н.) не притежава независима и специална сила, с която да изпълни това чудо. Той е изключително свят раб, който е поел пророческия дълг да показва на хората безпределната творческа сила на Бог.

В Евангелието Исус (м.н.) е наречен „Божий пратеник”

В същността на вярата в троицата стои идеята за виждане на Исус (м.н.) не като пратеник, който предава Божието послание, или като изпратен от Бог раб, както всички останали пророци, а като „Божий син” (Пречист е Бог). В Евангелието обаче се обяснява как Исус (м.н.) е пратеник, който проповядва Божието откровение, който призовава хората да повярват и да се подчинят на Бога. В своите проповеди Исус (м.н.) също постоянно казва, че е „изпратен пророк”. Особено забележителни са думите:„Аз им предадох Твоето слово” (Йоан, 17/14), които Исус (м.н.) отправил към Бога. Той е пророк като Соломон (Сулайман), Моисей (Муса), Давид (Дауд), Мохамед (Бог да ги благослови и с мир да ги дари), пратеник, който проповядва Божието слово. Нещо повече, в Евангелието се съобщава за следните думи на Пророка Моисей (Муса) (м.н.): „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене” (Деяния, 7/37). Една част от обясненията на Евангелието, потвърждаващи пророчеството на Исус (м.н.), са следните:

„Който Ме не люби, не спазва словата Ми; а словото, що слушате, не е Мое, а на Бог, Който Ме е пратил.” (Йоан, 14/24)

„Ако не върша делата на Господа, не Ми вярвайте; ако пък върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте…” (Йоан, 10/37-38)

„Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Исуса, рекоха: „Този е наистина пророкът, който има да дойде на света.” (Йоан, 6/14)

„... Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ.” (Лука, 24/19)

„... не знаят Оногова, Който Ме е пратил.” (Йоан, 15/21)

„Бог, като възкреси слугата Си, първо до вас го изпрати, за да ви благослови, като отвръща всеки от вас от нечестието ви.” (Деяния, 3/26)
„А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Исуса Христа; Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня… Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.” (Йоан, 17/3-8)

„Истина, истина ви казвам: който приема, когото ме пратя, мене приема; а който приема мене, приема Оногова, Който ме е пратил.” (Йоан, 13/20)

„... и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който ме е пратил, и Когото вие не познавате. Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил.” (Йоан, 7/28-29)

„Той (Исус) им каза: „Да идем в близките села и градове, та и там да проповядвам, защото затова съм излязъл.” (Марко, 1/38)

„Исус им отговори и рече: „Делото Божие е това - да повярвате в оногова, когото е Той пратил.” (Йоан, 6/29)

„Защото тоя, когото Бог е пратил, говори Божии слова…” (Йоан, 3/34)

„... но Тоя, Който ме е пратил, е истински, и което аз съм слушал от Него, това и казвам на света.” (Йоан, 8/26)

„... Той им рече: „Аз имам храна да ям, която вие не знаете.” Поради това учениците думаха помежду си: „Да не би някой да му е донесъл да яде?” Исус им казва: „Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който ме е пратил, и да извърша Неговото дело.” (Йоан, 4/31-34)

Същността на проповедта на Исус (м.н.):Вяра и подчинение пред Бога

Според вярата в троицата първостепенното условие на Християнството е вяра в Исус (м.н.) и който не вярва в триединството, не е истински Християнин. В Евангелието обаче има много ясни обяснения, които доказват неверността на това твърдение. И най-вече проповедите на Исус (м.н.), които са основани само на призоваването на хората да повярват единствено в Бога. Исус (м.н.) отстранявал въпросите, съмненията, недоверчивото поведение на хората около него, като ги призовавал да се подчинят на Господа.

„А Исус в отговор му каза: Писано е: „На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш”.” (Лука, 4/8)

„Истина, истина ви казвам: „Който слуша словото ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.” (Йоан, 5/24)

„Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона (парите).” (Матей, 6/24)

„А Исус му отговори: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум.” (Матей, 22/37)

„Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Исус им отговаряше добре, приближи се и го попита: „Коя е първа от всички заповеди?” А Исус му отговори: „Първа от всички заповеди е: „Слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила.” Тази е първа заповед. Втора, подобна ней, е: „Възлюби ближния си като себе си.” Друга заповед, по-голяма от тия, няма.” Книжникът му рече: „Добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него.” (Марко, 12/28-32)

„И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: „Господи, благодаря Ти, че ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си ме пратил.” (Йоан, 11/41-42)

„А Исус извика и рече: „Който вярва в мене, не в мене вярва, но в Този, Който ме е пратил. И който гледа мене, гледа Онзи, Който ме е пратил. Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в мене. И ако чуе някой думите ми и не ги пази, аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който ме отхвърля, и не приема думите ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. Защото аз от себе си не говорих; но Бог, Който ме прати, Той ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря. И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както ми е казал Бог.” (Йоан, 12/44-50)

Saray

Както се вижда и в цитатите от Евангелието по-горе, Исус (м.н.), както всички останали пророци, е благословен раб, който се е отдал от цялото си сърце на Бог. Той е предал на хората Божието откровение, призовал ги е да повярват само и единствено на Бога. По време на живота си на земята той се е сблъсквал с много тежки условия и въпреки наличието на множество хора, противници на религията, които се опитвали да попречат на проповедничеството му, той проявил изключително търпение и продължил да съобщава Божията религия. Със силната си богобоязън до последно е призовавал хората да повярват и да се подчинят на Бог, твореца на цялата вселена. Всичко това ясно показва, че Исус (м.н.) не е Божий син (Пречист е Бог), а пророк, който носи на народа си благи вести от Бог, който ги предупреждава относно Съдния ден, призовава ги към добрите морални ценности и да се откажат от всякакъв вид тесногръдие. Не само Исус (м.н.), но и първите Християни, които слушали неговите проповеди, изпълнявали препоръките му и вървели по пътя на този свят човек, също като Исус (м.н.) били единобожни. Натискът, на който били подложени, не успял да ги обезкуражи и по никакъв начин не се отклонили от пътя на Исус (м.н.) във вярата само и единствено в Бога. Тези хора са Назаряните.

Dağ manzarası
 

„И как вдъхнових учениците: „Да вярвате в Мен и в Моя пратеник!” Рекоха: „Ние повярвахме. И засвидетелствай, че сме отдадени!”
(Коран, 5:111)

Назаряните: Искрените Християни, съблюдаващи проповедите на Исус (м.н.)

Исус (м.н.) оставил след себе си една правоверна общност от вярващи. Според Новия завет общността, състояща се от избраните от Исус (м.н.) дванадесет на брой апостоли, семейството на Исус (м.н.) и останалите Юдеи, които му повярвали, била наричана от останалите Юдеи „Назаряни” (според различни преводи „Назаретци” или „Назаретяни”).11 Смята се, че това название произлиза от използвания в Евангелието относно Исус (м.н.) израз „Исус Назарянинът” („Исус Назареецът”) или  пък произхожда от един и същи източник с този израз.

Назаряните продължавали да съблюдават Стария завет и заповедите на Пророка Моисей (Муса) (м.н.), спазвали законите и забраните на Юдейската вяра. Най-съществената разлика, която разграничава Назаряните от останалите Юдеи, е усвояването на донесената от Исус (м.н.) нова религия и приемането му като пророк и Месия. Те вярвали в това, че Исус (м.н.) е пророк, за който е съобщено по-рано от Моисей (Муса) (м.н.)12 и е изпратен от Бог, за да напъти Юдеите по правия път и да почисти религията им от суеверните вярвания. След възнесението на Исус (м.н.) при Бог Назаряните положили всички усилия, за да разпространят донесеното от него послание. „Деяния на апостолите”, която се смята за най-важната книга на Новия завет след Евангелията, ни предоставя важни сведения по този въпрос.

Посланието на Назаряните

Според написаното в „Деяния на апостолите” учениците на Исус (м.н.) след възнесението на пророка при Бог били изложени на голям натиск. Тогавашните Юдейски първосвещеници гледали на тях като на еретична секта и искали, доколкото им позволяват силите, да ги заглушат и асимилират. В очите на римляните те също представлявали заплаха. Но натискът и порицанията не ги обезкуражили. Най-голямата тайна за това е несъмнено вярата им в Бога. Тази вяра им донесла и една голяма солидарност и братство. Това е съобщено в „Деяния на апостолите” така:

„А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо; продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата. И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце, като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.” (Деяния, 2/44-47)

В една друга част от книгата солидарността и саможертвата между Назаряните са описани така:

„А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо… голяма благодат беше върху тях всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата. Така, Йосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, Левит, родом от Кипър, който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.” (Деяния, 4/32-37)

Назаряните, които притежавали една толкова голяма вътрешна дисциплина, продължили да предават проповедите на Исус (м.н.) на останалите Юдеи. Когато представяли Исус (м.н.) пък, казвали, че той е последният пророк, изпратен на Юдеите от Бог. В „Деяния на апостолите” е предаден един от разговорите на Св. апостол Петър с една група Юдеи в храма на Соломон (Сулайман) (м.н.):

„И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание; но Бог по тоя начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговият Христос ще пострада. И тъй, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви, за да дойдат времена за прохлаждане от лицето на Господа, и Той да прати предсказания вам Исуса Христа, когото небето трябваше да прибере до онова време, докато се възстанови всичко, що бе говорил Бог чрез устата на всички Свои свети пророци отвека. Моисей бе казал на отците: „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам от братята ви Пророк като мене: Него слушайте за всичко, каквото ви каже; и всяка душа, която не послуша тогова Пророка, ще бъде изтребена измежду народа”.

И всички пророци от Самуила и след него, колкото души са говорили, също тъй предизвестиха тия дни. Вие сте синове на пророците и на завета, който Бог бе завещал на отците ви, думайки на Авраама: „И в твоето семе ще бъдат благословени всички земни племена”. Бог, като възкреси Служителя Си, първо до вас Го изпрати, за да ви благослови, като отвръща всеки от вас от нечестието ви.” (Деяния, 3/17-26)

От тези цитати виждаме, че Св. апостол Петър говори за Исус (м.н.) като за „Божий служител” и подчертава, че той е пророк. На хората се съобщава, че Исус (м.н.) е пророк, за който Пророкът Моисей (Муса) (м.н.) е съобщил, и никъде не се използва израз като „Божий син”. Също така не се съобщава нищо и за вярването в троицата, нито пък за тъй нареченото обожествяване, приписвано на Исус (м.н.). (Пречист е Бог.)

Натискът срещу Назаряните

Според разказаното в „Деяния на апостолите” Юдейските първосвещеници от онова време били обезпокоени от Назаряните и с нарастване на разпространението на проповедите им това безпокойство също се увеличило. Както Юдейските свещеници, така и провокираните от тях римски управници приели Назаряните за опасна от „политическа гледна точка” група и ги взели под прицел. Според историческите архиви потисническата политика, упражнявана срещу Назаряните, постепенно нараствала. Многократно били арестувани, бити с камшик и предупреждавани да не споменават името на Исус (м.н.). През 48-49 г. сл. Хр. арестуването и наказването на Назаряните много се увеличило. И накрая около 62-65 г. сл. Хр. водачът на Назаряните бил арестуван и убит. Причината, поради която Назаряните не се разбирали с останалите Юдеи и особено с водещите книжници (Садукеи и Фарисеи), според Евангелията била, че тези книжници „престъпвали Божието слово заради традицията си, която предавали от поколение на поколение”. (Марко, 7/13)

Според Новия завет най-характерната особеност на тази общност, която живеела под водачеството на близките роднини на Исус (м.н.) и апостолите, била вярата им „само и единствено в Бог”. За Назаряните Исус (м.н.) бил благословен Божий пратеник. Вярата в троицата обаче не означавала нищо за тях. За тях имало значение единствено донесеното от Исус (м.н.) послание. Ето защо в Назарянските писания, например в „Сборното писание на Св. апостол Яков” от Новия завет, съществува постоянен призив към вяра в Бога и е акцентирано повече на религиозните понятия.

В годините между 48 и 49 сл. Хр. римският управител на Юдея разпънал на кръст много на брой Назаряни. Смятало се, че Назаряните имали роля във всякакъв вид бунтовнически действия, предприети срещу Рим. Натискът продължил и през 50-те години. През 65 г. сл. Хр. Назарянската общност напуснала  Йерусалим и се преселила към Месопотамия.

„Еретици” и Ебионци

След второто столетие в ръкописите на главите на Църквата за Назаряните започнало да се говори като за „еретична” секта. Едно от важните имена на Църквата Юстин Мартир в текст, написан от него през 150 г. сл. Хр., споменава за секта, която признава Исус (м.н.) за Месия, но въпреки това го приема за нормален човек, т.е. не го смята за „Божий син” (Пречист е Бог). Мартир бил подчертал още едно нещо, а именно, че тези хора били оклеветявани от защитниците на троицата и отношенията между двете страни били доста влошени.13

Около половин век след това Католическият свещеник Ириней публикувал заявлението си със заглавие „Отговори за еретици” (“Adversus Haereses”). Начело на „еретиците”, които Ириней най-много критикувал, било едно общество, което той определил като „Ебионим” (“Ebionim”). Думата „Ебионим” е множественото число на думата „Ебион” на иврит и има значение на „бедняци”.

saray
 

„Когато ангелите рекоха: „О, Мариам, Аллах те благовества за Слово от Него. Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах].”
(Коран, 3:45)

Според Ириней причината, поради която обществото на Ебионците било „еретично”, било вярването им в това, че Исус (м.н.) е нормален човек. Освен това, отново според Ириней, те все още напълно стриктно спазвали всички правила на Юдейските заповеди, а измежду четирите Евангелия приемали само това на Матей.14 От писмените източници става ясно, че това Ебионско общество всъщност били Назаряните. Главите на Църквата използвали термините „Ебионци” и „Назаряни” за обозначаване на едно и също общество. Така например в края на 4-ти век църковният писар на име Епифаний в изявление, написано от него, употребява думите „Назаряни” и „Ебионци” в един и същи смисъл и за обозначаване на едно и също общество, като ги редува. Според Епифаний „ереста” на това общество произлиза от това, че отричат „божествеността” на Исус (м.н.) и го представят като нормален човек. Епифаний също така подчертава, че тези хора използват не утвърдените от Църквата книги на Новия завет, а „други версии” на тези книги.15

Това, че Ебионците гледат на Исус (м.н.) като на човек и не притежават вярване, с което да му приписват божественост, е подчертано в статия със заглавие „Изгубените Евангелия” (“The Lost Gospels”), публикувана на 22 декември 2003 в списание Тайм, така:

„Ебионците вярвали в Исус (м.н.), но както казва (изследователят) Ехърман, „те го приемали като Юдейски Месия, изпратен на Юдеите, както е съобщено в Юдейската свята книга”. Исус (м.н.), в когото вярвали Ебионците, не е бил част от троицата. Те защитавали възгледа, че той е бил човек и характерната му особеност е била усъвършенстването на Юдейските религиозни закони.”16

Напусналите Йерусалим Назаряни се преселили към Сирия и в следващите няколко столетия продължили съществуването си в Месопотамия. Но въпреки че Назаряните живели по тези земи като едно общество, Назарянското учение постепенно се разпространило и достигнало до една много по-отдалечена територия. В областите, където Римокатолическата Църква не могла да достигне поне до първите четири столетия на Християнството, се развили разнообразни Християнски фракции, следващи Назарянското вярване. Най-известното от уж противните на Християнството движения, което съхранило учението на Назаряните или поне се повлияло от него, било „Арианството”, което получило името си от презвитера на Банеалис Арий и на което обърнахме внимание в предходните глави.

 

БЕЛЕЖКИ:

11. Понятието Назаряни е използвано в книгата „Деяния на апостолите” в Новия завет. Традиционните Юдеи са използвали изразът "Назарейска ерес (секта)" за определяне на учениците на Исус (м.н.). (24:5) Понятието е използвано и в Юдейските и Християнски източници от периода.
12. В Петокнижието се съобщава, че Моисей (Муса) (м.н.) е казал следното: „Господ, твоят Бог, ще издигне отсред теб, измежду братята ти, пророк, както е въздигнал мене; него слушайте.” (Второзаконие, 18:15)
13. Michael Baigent, Richard Leigh, Henry Lincoln, The Messianic Legacy, s. 136
14. Irenaeus, Adversus Haereses, 1:26; Michael Baigent, Richard Leigh, Henry Lincoln, The Messianic Legacy, s. 136
15. Epiphanius. Contra Octoaginta Haereses, xxx, s. 45; Michael Baigent, Richard Leigh, Henry Lincoln, The Messianic Legacy, s. 137
16. David van Biema, The Lost Gospels, Time, 22 декември 2003

 

You can read Harun Yahya's book Исус (м.н.) Не Е Божий Син, А Божий Пророк online, share it on social networks such as Facebook and Twitter, download it to your computer, use it in your homework and theses, and publish, copy or reproduce it on your own web sites or blogs without paying any copyright fee, so long as you acknowledge this site as the reference.
За този сайт | Направи начална страница | Добави към любими | RSS Feed
Всички материали могат да бъдат копирани, отпечатвани и разпространявани с позоваване към тази страница
(c) All publication rights of the personal photos of Mr. Adnan Oktar that are present in our website and in all other Harun Yahya works belong to Global Publication Ltd. Co. They cannot be used or published without prior consent even if used partially.
© 1994 Харун Яхя. www.harunyahya.bg
page_top