BG.HARUNYAHYA.COMhttp://bg.harunyahya.combg.harunyahya.com - Актуални коментари - Последно добавениbgCopyright (C) 1994 bg.harunyahya.com 1BG.HARUNYAHYA.COMhttp://bg.harunyahya.comhttp://harunyahya.com/assets/images/hy_muhur.png11666Защо хората избягват да мислят за смъртта?  

Когато погледнем наоколо виждаме, че една голяма част от хората избягват да мислят за смъртта. Една голяма част от хората независимо на колко години са, независимо от тяхното обществено положение, професия или социална класа, се мъчат да забравят за смъртта и правят така, че и хората около тях да забравят за това. По време на деня Аллах ни разкрива множество събития и образи, които ни напомнят за смъртта. Когато пуснем телевизията чуваме за смъртта на десетки, стотици хора; получаваме новина за близък, който се е разболял от рак, когато отворим вестника виждаме многобройни некролози, когато вървим по-пътя погледа ни се натъква на гробище. Аллах изправя пред нас всяко едно нещо, което виждаме, следователно в тях има голяма полза за нас. Всъщност, всички тези събития ни показват колко близко до нас е смъртта, на секунда разстояние, независимо дали в момента човек е млад, здрав или се намира на много безопасно място. Хората, които вярват в Аллах и в задгробния живот, тези които знаят, че смъртта е преход към вечния живот, и които се надяват да получат опрощение и да влязат в рая, когато се изправят срещу нещо такова, мислят за смъртта.

Те осъзнават колко близко е смъртта  и това увеличава копнежа им към безкрайния задгробен живот. Голяма част от хората, когато им бъде напомнена смъртта, реагират много по-различно от тези, които чувстват копнеж към задгробния живот. Тези хора, които се изправят пред ситуация, която им напомня за смъртта, веднага се опитват да я забравят. Но те не могат да избягат от смъртта, която е предопределена от Аллах, и която ще настъпи точно в определеното от Аллах време и място. Много често се срещаме с хора, които след като получат вест за смъртта на близък, не след дълго започват да мислят за своите покупки, за своята резервация за ваканция. Хората, които си мислят, че ще могат да избягат от смъртта, залъгват само себе си, като търсят утеха в детайлите на земния живот. Хората, които мислят, че живота им е ограничен само с временния и къс земен живот, не мислят за смъртта. Причината за това, е че гледат на смъртта като на една песимистична мисъл. Смъртта обаче не е песимистичност, така както те си мислят. Напротив, за един вярващ тя е начало на прехода към един безкраен живот, което поражда вълнение и ентусиазъм у тях.

Когато размишлява над смъртта човек, който живее, надявайки се да спечели одобрението на Аллах, Неговото опрощение и място в рая, увеличава своя копнеж към отвъдния живот, увеличава копнежа си да се срещне с Аллах. Всеки човек в един миг от живота си, по време на младостта си или на старостта си, когато е болен или пък здрав, когато си мисли за смъртта или когато бяга от мисълта за смъртта, когато е в безопасност или изправен срещу опасност, непременно ще се срещне със смъртта.

И когато дойде този момент, от който никой не може да избяга, хората които мислят постоянно за смъртта, тези които вярват в това, че ще се срещнат с Аллах и ще отидат в отвъдното, тези които гледат на смъртта като на начало на безкрайния им живот, а не като негов край, и тези които прекарват целия си живот според повеленото от Аллах, те ще получат безкрайно опрощение и щастие. Всевишният Аллах ни съобщава, че един ден всеки човек ще се срещне със смъртта.

Всяка душа ще вкуси смъртта и вашите награди напълно ще ви се изплатят в Деня на възкресението. Който бъде отдалечен от Огъня и бъде въведен в Рая, той ще сполучи. А земният живот е само измамна наслада“ (Сура ал-Имран, 185)

„Където и да сте, смъртта ще ви догони, дори да сте във въздигнати кули. И ако ги достигне добрина, казват: “Това е от Аллах.”, а ако ги сполети злина, казват: “Това е от теб [о, Мухаммад]!” Кажи: “Всичко е от Аллах.” Какво им е на тези хора, та почти не проумяват дума?“ (Сура ан-Ниса, 78)

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Актуални-коментари/116995/Защо-хората-избягват-да-мислятhttp://bg.harunyahya.com/bg/Актуални-коментари/116995/Защо-хората-избягват-да-мислятhttp://imgaws1.fmanager.net/Image/objects/23-guncel-yorumlar/26738_insanlar_olumu_dusunmekten_neden_kacinir.jpgWed, 11 Jul 2012 12:22:36 +0300
Любовта към Аллах дава на човек голяма морална сила Пророците, със своята привързаност към Аллах, дълбока богобоязън и силна обич към Аллах, са пример за всички Мюсюлмани. Те надлежно са изпълнявали проповедническата служба, която Аллах им е възложил, и предпазвайки хората от злото и повелявайки им доброто са ги подтиквали към хубавия морал.

Една от множеството особености, които извисяват Пророците е силното, смирено и решително поведение, което проявяват в лицето на натиска и насилието упражнявано им от страна на неверниците. Мюсюлманите, които взимат за пример Пророците, също се отличават в обществото, в което живеят, с разумния си начин на мислене и поведение, със силната си личност и искрен стил, с благородната си външност. Подобно на Пророците те също не изпитват страх и скръб в лицето на каквото и да било събитие, те тълкуват всяко едно събитие като благоприятно и постоянно призовават хората около себе си към доброто. Те често споменаватАллах, знаят, че всяко едно от събитията, срещу които се изправят, е сътворено от единственият им приятел Аллах, те пренебрегват без дори да се поколебаят напразните обещания на дявола и не жадуват за временните земни страсти.

Тези възвишени черти на вярващите; това, че не клонят към земните измамливи прелести, че в лицето на нито едно събитие не изпадат в паника, не се огорчават, не се страхуват и винаги запазват своя здрав разум, пробужда удивление у тези, които не познават и не живеят според моралните ценности на Корана. Това, че праведните вярващи живеят един изключително комфортен, щастлив и спокоен живот въпреки, че са изложени на натиск и насилие от страна на неверниците за това, че живеят според своята вяра и проповядват религията на Аллах, нещо повече, въпреки че са заплашвани с пропъждане, изпращане в затвор и смърт, е нещото което неверниците никога не биха могли да разберат.

 

Въпреки натиска и насилието на неверниците Мюсюлманите водят много спокоен живот

Това, че Мюсюлманите, които защитават добрите морални ценности и ги препоръчват на хората и заради това са изложени на голям натиск от страна на някои части на обществото, продължават безукорно да изпълняват богослужението си и да проявяват добра нравственост въпреки разнообразните трудности, е ясен показател за привързаността им към Аллах. Без съмнение това са действия, които не е възможно да бъдат копирани. Това е само поведение, което е типично единствено за вярващите, които искрено се боят от Аллах.

Неверниците, които постоянно се интересуват, но никога не могат да разберат, от къде идва радостта на Мюсюлманите, които винаги се обръщат към Аллах, които Му се молят, които проявяват поведение, което би Му харесало, за да спечелят Неговото благоволение и да се сближат с Него, т.е. посвещават целия си живот само на Него и виждат добро във всяко едно събитие сътворено от Господа, не могат да уловят ни най-малко подобие на тази радост и спокойствие по време на целия си живот. Колкото и да преследват щастието, тъй като субективната им преценка е изкривена, те не могат да открият истинското щастие. Вярващите от друга страна изпитват естествена радост и щастие, радват се, носейки надежда за рая, който Аллах им е обещал, развеселяват се с вярата, с която Аллах ги е дарил. Поради това, че могат да виждат айятите (знаците) на Аллах, че имат надежда да бъдат братя с Пророците и всички останали праведни вярващи в отвъдното, поради това, че се намират под опеката на Аллах и поради още множество други причини вярващите изпитват постоянна радост. Вярата е несравним лукс, един страхотен дар от Аллах. Човек, на който е дадена вяра, е получил много голямо блаженство от Аллах.

 

Моралната сила на Мюсюлманите всява страх у неверниците

Аллах съобщава в айятите, че Мюсюлманите не трябва да изпадат в отчаяние и изтощение в лицето на трудностите и заплахите отправени им от неверниците:

За онези, на които хората рекоха: „Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!”, но вярата им се усили и рекоха: „Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!” (Сура ал-Имран, 173)

„Които, щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и търпеливите пред онова, което ги е сполетяло, и отслужващите молитвата, и раздаващите от препитанието, което сме им дали.” (Сура Хадж, 35)

Кажи [о, Мухаммад]: „Ще ни достигне само онова, което Аллах ни е предписал. Той е нашият Покровител. На Аллах да се уповават вярващите!” (Сура Тауба, 51)

Това, че Мюсюлманите, независимо какво им се случи, остават предани на Аллах, силни, уверени в себе си, решителни и същевременно спокойни, не само смайва неверниците, но поражда и страх у тях. Всъщност това е поведение, с което те не са свикнали. Те са хора, които при най-малка трудност изпадат в отчаяние, в лицето на малка негативност веднага развалят настроението си. Те не могат да разберат, че източника на тази морална сила на Мюсюлманите е тяхната вяра. Те изпадат в ужас в лицето на тази решителност. Аллах съобщава в айятите Си за страха, който неверниците изпитват от силната вяра и личност на вярващите, така:

„Сякаш са подплашени диви магарета, бягащи от лъв?” (Сура Мудассир, 50-51)

„В сърцата им вие сте по-страшни от Аллах. Това е, защото са хора, които не схващат.” (Сура Хашр, 13)

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Актуални-коментари/24714/Любовта-към-Аллах-дава-наhttp://bg.harunyahya.com/bg/Актуални-коментари/24714/Любовта-към-Аллах-дава-наhttp://imgaws1.fmanager.net/Image/objects/23-guncel-yorumlar/15789_allah_sevgisi_insana_buyuk_bir_manevi_guc_verir.jpgThu, 20 May 2010 00:35:29 +0300
Богобоязънта и страха от ада е важно качество на един вярващ В множество айяти на Корана Аллах е повелил на хората да се боят от него. Една част от тези айяти са както следва:

„О, вярващи, бойте се от Аллах! И всеки да види какво е приготвил за Утре! И бойте се от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела.” (Сура Хашр, 18)

„… Затова се бойте от Аллах, о, разумни хора, които вярвате! Аллах ви низпосла напомняне.” (Сура Талак, 10)

В един друг айят Аллах препоръчва на хората да се страхуват от Него колкото е по силите им, т.е да увеличат богобоязънта си възможно най-много:

„Затова бойте се от Аллах, колкото ви е по силите, и слушайте, и се покорявайте…” (Сура Тагабун, 16)

Някои хора, които не познават и не живеят според моралните ценности на Корана, не могат да разберат достатъчно добре значението и необходимостта от богобоязънта. Това се дължи на недостатъчните им знания относно Корана и незнанието на истинското значение на богобоязънта.

Богобоязънта по никакъв начин не прилича на някои видове страхове, които са се установили в обществата, които не живеят според моралните ценности на Корана. Хората са станали роби на множество страхове в рамките на песимистичния си нрав, което е естествен резултат от това, че живеят отдалечени от моралните ценности на Корана. Тези хора, които са попаднали в капана на страха за бъдещето си, страха от стареене, самота, смърт, внезапно разболяване, подиграване, провал, земетресение, смъртна болест и още множество други видове страх, водят един изключително нещастен живот. Живеят изключително напрегнато в страх, че всеки момент може да ги сполети нещо лошо. 

Ето тези хора погрешно смятат, че богобоязънта е като страховете, които изпитват в тъмния си свят. Богобоязънта обаче няма нищо общо с тези изброени страхове. Богобоязънта е много благородно чувство, което поражда вълнение и ентусиазъм у човек, който познава Възвишения морал на Аллах, който познава Аллах и изпитва голяма обич към него. Противно на страховете, които изброихме по-горе, това е страх, който поражда у човека голямо спокойствие и щастие, увеличава разума и смелостта му, помага му да се сдобие с безграничен ентусиазъм и ревностна вяра, дава на човек дълбок разум, мъдрост и величие. Човек, който се бои от Аллах, не се предава на страх за бъдещето си, страха от смъртта, болести, самота и други подобни земни страхове. Защото каквото и да му се случи, срещу каквото и да се изправи, знае, че това е от най-добрата съдба, която единственият му истински другар Аллах е сътворил за него. Той изпитва комфорта от това да приеме Аллах за свой покровител, обръща се само към Аллах във всяко едно свое дело.

 

Богобоязънта носи на човек добри морални ценности

Човек, който се бои от Аллах, е най-надеждния човек в обществото. Тъй като се бои от Аллах той не лъже, не проявява лошо поведение, което не би се харесало на Аллах, не защитава собствените си интереси, а тези на другите, мисли не за собствения си комфорт, а за този на останалите, опитва се винаги да предлага добри и хубави неща около себе си.

В един човек, който се бои от Аллах, могат да бъдат забелязани в най-висша степен всички хубави нравствени качества като искреност, почтеност, прямота, вярност, преданост, себеотрицание. В един човек, който няма богобоязън, обаче тези качества е невъзможно да съществуват продължително и в истинския им смисъл. Тъй като не се страхува от Аллах, от това, че ще трябва да отговаря пред Него, и ще отиде в ада, където ще получи заслуженото за сторените злини, смята, че не съществува причина за това да се откаже от собствените си интереси и да извършва добри дела по време на своя къс земен живот. От друга страна, един Мюсюлман, който се страхува от Аллах, прави точно обратното. Във всяка една ситуация се обръща към силната си съвест, която се дължи на богобоязънта му, и спазва границите не на своите ползи, а на добрите морални ценности.

 

Мюсюлманинът се бои от мъчението в ада

Друга от значителните характерни особености на Мюсюлманинът е страха му от ада, стремежа му да увеличи богобоязънта си размишлявайки над мъчението в ада. В айятите Аллах повелява, че вярващите изпитват страх от мъчението в ада. Една част от тези айяти са както следва:

„И ми бе повелено да бъда първият Нему отдаден.” Кажи: „Страх ме е, ако се възпротивя на моя Господ, от мъчение във великия Ден.” (Сура Зумар, 12-13)

„Кажи [о, Мухаммад]: „Нима ще взема за закрилник друг, а не Аллах ­ Твореца на небесата и на земята? Той храни, а не е хранен.” Кажи: „Бе ми повелено да съм първият мюсюлманин [от тази общност]. И не бъди от съдружаващите!” Кажи: „Страхувам се от мъчение във великия Ден, ако се възпротивя на своя Господ.” (Сура Анам, 14-15)

За Мюсюлманинът да размишлява над съществуването на ада е важен начин на размишление, който му помага да задълбочи вярата си, да подсили набожността си, да разкраси нравствеността си. Мюсюлманинът се страхува от ада, който Аллах е разкрил подробно в Корана, постоянно носи в съзнанието си характерните особености на ада и действа сякаш ада се намира на една стъпка разстояние от него.

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Актуални-коментари/24712/Богобоязънта-и-страха-от-адаhttp://bg.harunyahya.com/bg/Актуални-коментари/24712/Богобоязънта-и-страха-от-адаhttp://imgaws1.fmanager.net/Image/objects/23-guncel-yorumlar/15656_allah_tan_ve_cehennemden_korkmak_onemli_bir_mumin_alametidir.jpgWed, 19 May 2010 23:58:48 +0300
Поведението на един Мюсюлманин е според моралните ценности на Корана, а не тези на мнозинството Една от най-добрите характерни особености на Мюсюлманин, който вярва в Аллах от сърце, е, че не следва мнозинството, а независимо от обстоятелствата действа съобразно с това, което би било най-подходящо за спечелване на благоволението на Аллах, действа според гласа на съвестта си. За един такъв човек не е от никакво значение какво другите мислят за него, какво прави мнозинството от хора. Мюсюлманинът отдава значение единствено на това да спечели благоволението на Аллах и поради тази причина внимава да действа по най-подходящия на нравствеността на Корана начин, да изрича най-подходящите думи.

 

Тази прекрасна особеност на характера на праведните Мюсюлмани се разкрива по най-съвършен начин в живота на Пророците. Независимо от начина на живот на обществата, в които са живели, Пророците никога не са усвоявали друг начин на живот или морални ценности освен тези, които Аллах им е разкрил. Те никога не са проявили склонност към изкривените вярвания и порочни навици на неверниците. По време на целия си живот били подлагани на натиск и мъчение от страна на неверниците, съдружаващите и лицемерите само защото са повярвали и са се подчинили на Аллах. Те били изпращани в затвора, били оклеветявани, измъчвани, прокуждани от бащините си земи и заплашвани със смърт. Те прекарали целия си живот в постоянно страдание. А някои от тях дори били убити по пътя на Аллах. Пророците, които имали отговорността да съобщават Божието откровение, се изправили смело срещу тези опасности. Те никога не отстъпили в лицето на трудностите, на които били изложени по пътя на Аллах. Аллах съобщава за тази възвишена нравственост на Пророците и праведните вярващи с тях, така:

 

„Думите им бяха само да кажат: „Господи наш, опрости греховете ни и нашата невъздържаност в делата, и укрепи нашите стъпки, и ни помогни срещу невярващите хора!” (Сура ал-Имран, 146)

 

Една от главните цели на всеки Мюсюлманин, който обича дълбоко Аллах, трябва да бъде, подобно на случилото се в живота на Пророците, да не се страхува от укорите на тези, които го осъждат, и да живее с богобоязън по най-подходящия на моралните ценности на Корана начин по време на целия си живот.

 

В обществата, в които хората не живеят според моралните ценности на Корана преобладава психологията на тълпата. Хората не постъпват съобразно със собствения си разум и съвест, а според психологията на тълпата. Тази психология продължава през целия им живот. Удоволствията, разбирането за естетика, любов и начин на говорене, характерни за тях, изчезват и на тяхно място усвояват социално приетите изкуствени и лицемерни нрави, които в повечето случай не се харесват дори на самите тях.

 

Тъй като поведението, което не съответства на това на обществото, привлича веднага внимание и в някои случаи предизвиква реакции, то хората, които не се ръководят от Корана и Сунната на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), напълно пренебрегват своя разум и съвест, и постъпват съобразно очакванията на обществото. Те сляпо усвояват един начин на мислене, без да пресметнат дали е правилен или не, или дали ще им донесе някаква отговорност в отвъдното или не. Ето така се появяват нелоялни, егоистични, водени единствено от своите интереси и лишени от любов, милост и състрадание хора. Хора, които са изпълнени с омраза, алчност, злоба и арогантност, които са склонни да клюкарстват и спорят. Въпреки че хората, които живеят според този морал, също страдат от вредите на тези покварени нравствени особености, те остават затворени в тази порочна система през целия си живот само защото по-голямата част от хората около тях живеят по този начин и най-вероятно защото в противен случай смятат, че ще бъдат потиснати, сразени или ще останат без защита. В един айят от Корана Аллах ни разкрива, какви последици очакват тези, които следват мнозинството, така:

 

„И ако се подчиниш на повечето от тези, които са на земята, ще те отклонят от пътя на Аллах. Те следват единствено догадката и само предполагат.” (Сура Анам, 116)

 

Това обаче е едно от нещата, с което се отличава искрения Мюсюлманин. Един Мюсюлманин никога не взима мнението на мнозинството като мярка за разграничаване на правилното от неправилното. Той никога не решава, че нещо е правилно, защото хората мислят така, или обратно. Един Мюсюлманин преценява всяко едно нещо съобразно с Корана и Сунната на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). Ако Аллах определи дадено поведение за неправилно и порочно, то дори и цял свят да го проявява, един праведен вярващ никога не би се отнесъл снизхождение към него. Дори и никой по света да не приеме начин на поведение, който Аллах е похвалил в Корана, то Мюсюлманинът го приема с чест и достойнство. Един вярващ никога не проявява сурово поведение, което противоречи на Корана. Той запазва своето благородство във всяка една среда и под всякакви обстоятелства. Дори и хората да се обърнат към него по най-лошия начин, той знае, че винаги ще ги превъзходства и че Аллах винаги ще го закриля, докато той се отнася с тях по начин, който се харесва на Аллах и съответства на моралните ценности на Корана. Както Аллах разкрива в айята: „И не падайте духом, и не скърбете! Вие ще надделеете, ако сте вярващи!” (Сура ал-Имран, 139), той знае, че е нравствено по-възвишен и благороден, защото има вяра.

 

Това, че един Мюсюлманин не следва мнозинството не означава, че обръща гръб на всичко, което вижда в обществото, и че всичко, което мнозинството върши е покварено и грешно. Един Мюсюлманин оценява това, което вижда около себе си, под светлината на Корана, той приема страните, които са в съгласие с Корана и приема за естетично това, което е хубаво. Например човек може да има определен недостатък в нравите си. Например може да е склонен да се ядосва. Въпреки това обаче може да е много безкористен. В такъв случай да пренебрегнем безкористността на този човек само заради това, че има склонност да се ядосва, и да го сметнем за лош човек като цяло, би било грешно. Един Мюсюлманин оценява хубавите страни на този човек и се опитва да оправи лошите му черти като му ги обяснява с красиви думи и мъдрост.

 

Мюсюлманинът има разумен и уравновесен дух. Дори да бъде държан в най-трудната обстановка погледа му веднага улавя и единствената прелест сред всичките беди, и душата му се обръща към нея. Защото знае, че Аллах се проявява във всяко едно нещо навсякъде и че всяка една прелест е благо дарено му от Аллах. Той много добре знае, че Аллах сътворява отрицателните морални особености у хората около него с определена цел, за да го накара да се поучи и да се страхува от Него. Той също така осъзнава, че Аллах специално сътворява прелестите, за да може да ги забележи и вземе за пример. Поради тази причина намерението на един Мюсюлманин под това да не следва мнозинството не е да отрича сляпо всички особености, които вижда у хората, а просто да обърне гръб на тези, които не отговарят на моралните ценности на Корана,  и да усвои хубавите качества, които съответстват на Корана.

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Актуални-коментари/24529/Поведението-на-един-Мюсюлманин-еhttp://bg.harunyahya.com/bg/Актуални-коментари/24529/Поведението-на-един-Мюсюлманин-еhttp://imgaws1.fmanager.net/Image/objects/23-guncel-yorumlar/15841_musluman_cogunluga_gore_degil_kuran_ahlakina_gore_hareket_eder.jpgSun, 16 May 2010 23:24:59 +0300
Как ще познаем Махди?

ОТ РЕПОРТАЖА НА ЖИВО НА АДНАН ОКТАР ПО КАЧКАР ТВ

(8 януари 2009)

 

АДНАН ОКТАР: В началото Махди ще може да бъде познат единствено по сиянието на вярата му. Т.е. ние ще се съмняваме в Махди, ще се чудим това той ли е, т.е. в началото най-много може да се съмняваме. Но в действителност ще научим кой е, когато отслужи молитвата заедно с Исус (м.н.). Исус (м.н.) ще го потупа по гърба и ще го изведе напред да поведе молитвата, т.е. ще разберем, че той е Махди от това, че един толкова възвишен и благочестив Пророк го определя за имам. Ще кажем: „това е Махди”, Аллах знае най-добре.

 

 

ОТ РЕПОРТАЖА НА ЖИВО НА АДНАН ОКТАР ПО КАНАЛ 35 (ИЗМИР)

(18 януари 2009)

 

АДНАН ОКТАР: „Неговите близки и дълбоковярващи ученици ще го познаят по религиозното му сияние. Всеки няма да може да го познае изведнъж и ясно.”, казва Саид Нурси в Писма, страница 60. От друга страна казахме, че света е място за изпитание, и както казва Саид Нурси „отваря врата на разума, но не отнема правото на избор”, т.е. няма да бъде доведен така, че да е задължително да му се подчинят. Ето така, когато дори този човек се появи, по-голямата част от хората, а дори и той самият отначало няма да познава себе си, тази личност ще бъде позната през последните времена благодарение на Сиянието на вярата му, т.е. Махди най-вероятно ще бъде познат така.

 

 

ОТ РЕПОРТАЖА НА ЖИВО НА АДНАН ОКТАР ПО КОН ТВ

(8 февруари 2009)

 

АДНАН ОКТАР: За първи път меча на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) ще бъде опасан, никой досега не е опасвал меча на Пророка (Аллах да го приветства). Ще сложи меча направо върху себе си. Никой не е обличал жилетката на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), той ще я облече. Ще вземе в ръка знамето на Пророка (Аллах да го приветства), святото знаме. Хората ще изгубят съзнание по време на подчинението пред него. Това е като израз на предаността и обичта им към него, т.е. приемането му като лидер.

 


ОТ РЕПОРТАЖА НА ЖИВО НА АДНАН ОКТАР ПО ТЕМПО ТВ

(13 януари 2009)

 

АДНАН ОКТАР: Най-ясната и неоспорима особеност на Махди е молитвата, която ще извърши заедно с Исус (м.н.). Подбутвайки го по гърба Исус (м.н.) ще го накара да поведе молитвата. Махди ще го хване за раменете и ще му каже „Заповядайте Вие да поведете молитвата”. Исус (м.н.) няма да се съгласи и ще каже „ти си имам, ти ще поведеш молитвата.”. Той ще го накара да застане отпред като по този начин ще подчертае и лидерството на Махди.

 

 

ОТ РЕПОРТАЖА НА ЖИВО НА АДНАН ОКТАР ПО КАНАЛ 35 (ИЗМИР)

(18 януари 2009)

 

АДНАН ОКТАР: Там където са Светите Мощи, там е и Махди, с позволение на Аллах. Аллах е скрил и съхранил Светите Мощи в Истанбул, например тук имаше вражеска окупация и например Аллах можеше да ги накара да ги унищожат, но в съдбата не е писано така. Например нищо не се е случило на меча на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) и се е запазил до днес, нищо не се е случило на знамето и то се е запазило, нещо повече, има още едно знаме, което ще го вземе Махди, казва Пророка (Аллах да го приветства), то се намира в кожа от сърна и въобще не е отваряно, казва той. То се намира в Топкапъ.

 

ВОДЕЩ: Да

 

АДНАН ОКТАР:  Знамето, с позволение на Аллах, то ще излезе наяве заедно със Светите Мощи, а това ще породи много голямо вълнение у Мюсюлманите, едно много много голямо вълнение. Ще видите тези дни, с позволение на Аллах.

 


ОТ РЕПОРТАЖА НА ЖИВО НА АДНАН ОКТАР ПО КАНАЛ 35 (ИЗМИР)

(25 януари 2009)

 

АДНАН ОКТАР:  Каза, Наим, предава от Салман Бин Иса, той каза: „Според това което чух Махди ще държи в ръце ковчег, в който има спокойствие, ще го извади от Галилейското езеро.” Казва, че сандъка, светия сандък от времето на Пророка Муса (м.н.) ще бъде открит в Галилейското езеро. „Ще бъде поднесен пред него в Бейт ал-Макдис, поднесен пред Махди. Когато Евреите видят това, с изключение на една много малка група, повечето ще станат Мюсюлмани.” Казва, че голяма част от Евреите ще станат Мюсюлмани след това събитие.

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Актуални-коментари/23873/Как-ще-познаем-Махдиhttp://bg.harunyahya.com/bg/Актуални-коментари/23873/Как-ще-познаем-Махдиhttp://imgaws1.fmanager.net/Image/objects/23-guncel-yorumlar/16835_hz_mehdi_nasil_taninir.jpgTue, 04 May 2010 18:10:42 +0300
Коранът е основен източник, към който да се обръщаме

Словото на Аллах - Корана, е Божия книга, която съобщава на хората какво е правилно и какво не, какво е добро и какво зло. В Корана е разкрито подробно защо и как хората са сътворени, модела, според който трябва да живеят, начините на богослужение. Той съдържа детайлни сведения относно добрите морални ценности, начините за придобиване на физическо и психическо здраве, предпазните мерки, които трябва да бъдат предприети в трудни моменти или неочаквани ситуации, различните човешки характери, какъв трябва да бъде икономическия, политически, социален и правен живот, безредието, в което хората ще изпаднат ако не се подчиняват на думите на Аллах, сведения относно момента на смърт, събитията, които ще се случат в Съдния ден, сведения за Рая и Ада, и още множество други теми. Тоест в Корана са дадени всички основни сведения, от които човек би се нуждал през всеки един момент от своя живот.

 

В основата на разбирането за Мюсюлманин, разкрито от Аллах в Корана, стои безусловното приемане на правилата на религията, приемането единствено на Аллах за Господ и пътеводител, живеене на всеки един етап от живота по начина, по който Аллах е показал и от който би бил доволен. Когато човек притежава именно такава вяра и нравствено разбиране няма да тръгне сляпо след изкривените и суеверни вярвания измислени от обществото в името на религията, след религиозните сведения, които е научил от предците си. С една дума, той не живее според противната на Корана философия, предадена му от „дедите” му, и същевременно да приема факта, че Корана е божествена книга низпослана от Аллах. Той приема като единствена мярка и път Корана и начина на живот на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства).

 

Всъщност в множество айяти от Корана се разказва за това как истинските Мюсюлмани се откъсват от суеверната вяра на обществата, в които живеят, и се обръщат към Аллах и Корана. Например в сура Кахф е разказано за праведните Мюсюлмани, които били принудени да се скрият в една пещера, за да се спасят от критиките и смъртни заплахи поради това, че не приемат да живеят според суеверните вярвания на обществото, в което се намирали.

 

„Разказваме ти Ние [о, Мухаммад] вестта за тях с истината. Бяха младежи, вярващи в своя Господ, и още повече ги напътихме. И укрепихме сърцата им, когато се възправиха и казаха: „Нашият Господ е Господът на небесата и на земята. Ние не ще зовем друг Бог освен Него. Иначе ще сме изрекли голяма лъжа. Тези хора от нашия народ приеха други богове освен Него. Защо не донесат явен довод за тях? И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах?” [Един от тях скришом каза]: „Щом вие се отвръщате от тях и от онова, на което служат вместо на Аллах, приютете се в пещерата! Вашият Господ ще разстеле за вас от Своята милост и ще ви приготви подкрепа за вашето дело.” (Сура Кахф, 13-16)

 

Разбира се, че отвръщането от суеверните вярвания на обществото, в което живее човек, означава нравствено отвръщане от представителите на тази суеверна вяра. С други думи, той не усвоява техните противоречащи на Корана ритуали, вярвания, субективни оценки, морални ценности, обичаи, поведение и начин на говорене, а приема като основен източник за преценка Корана.

 

Според това, което е съобщено в Корана, праведната вяра е единствено тази към Аллах. Аллах е избрал Исляма като религия за тези, които Му се подчиняват, и е низпослал Корана като пътеводител, към който да се обръщат. Единствения правилен и праведен път е този на Аллах. Всички пътища извън тези, които Аллах ни е съобщил в Корана, са суеверни и неправилни. И те са основани единствено на суеверия, нововъведения и предположения. В Корана ясно е съобщено как вярващите трябва да мислят, действат и говорят, какви трябва да бъдат начините им на богослужение, както и задължителните правила. Поради тази причина истинските вярващи, чиято цел на живота е да служат на Аллах, да извършват праведни дела, с които да спечелят Неговото благоволение, и да бъдат достойни за Рая, приемат Корана като основен пътеводител. Оценяват всяка една своя мисъл според Корана. Спазват внимателно всяка една заповед от Корана. При това, независимо каква култура, знание, опит или възпитание притежава човек, единствения източник, към който се обръща е Корана. Ето така в 36 айят от сура Зумар Аллах повелява: „Нима Аллах не е достатъчен за Своя раб?”. Следователно, само когато човек приема Корана като единствена мярка, когато изпълнява стриктно заповедите на Аллах и постоянно извършва праведни дела, с които да спечели Неговото благоволение, може да очаква добра отплата при Аллах.

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Актуални-коментари/23751/Коранът-е-основен-източник-къмhttp://bg.harunyahya.com/bg/Актуални-коментари/23751/Коранът-е-основен-източник-къмhttp://imgaws1.fmanager.net/Image/objects/23-guncel-yorumlar/16674_kuran_temel_basvuru_kaynagidir.jpgSun, 02 May 2010 16:49:17 +0300
Да имаш кръгозор, чрез който да забелязваш изкуството на Аллах

В рамките на няколко секунди очите ни фокусират последователно над десетки предмети . За момент очите ни виждат орнамент от рамката на огледало в стаята ни, след това погледа ни се отправя към орнамент на тапета, след това към копчето на телевизора, кабела на пода на стаята и дръжката на вратата. Очите ни виждат последователно стотици детайли. Когато решим да станем, за да отидем в кухнята, докато се придвижваме дотам ние отново виждаме десетки детайли. Например виждаме детайл от ризата на фермера от картината окачена на стената в коридора. Независимо дали е съзнателно или не ние продължаваме да виждаме все нови и нови детайли от различни ъгли.

 

В къщи променяме положението си стотици пъти и очите ни гледат към стотици хиляди точки от различни ъгли, като голяма част става несъзнателно и без да сме взели специално решение за това. Ние виждаме всички тези детайли, защото всеки един от тях е предопределен при Аллах още преди дори да сме се родили. Аллах е, Който сътворява всички тези детайли един по един. Съдбата е съставена от всички тези моменти, които продължават в унисон един с друг, в специален ред.

 

С концентриране на вниманието си във всеки един момент върху нещата, които Аллах е сътворил, един Мюсюлманин разкрасява своята покорност пред Аллах и     задълбочава своя разум. В резултат на значението, което стои зад това, което вижда, всичко получава по-дълбок смисъл. Това е така, защото Аллах е сътворил всяко едно от тях за нас с удивително и детайлно майсторство, преди дори да сме се родили. Той сътворява всеки един момент от живота. Аллах ни дава разум, с който да размишляваме за сътворението, с който да осъзнаем по-дълбоко, с искрено уважение и силна обич прекрасното съществуване на Аллах и да се доближим до Него.

 

В сура Инсан Аллах ни повелява така:

 

„Не премина ли човекът през период от време, когато той бе нещо неназовано?

Сътворихме Ние човека от частица сперма с примеси, за да го изпитаме, и го сторихме чуващ, зрящ.” (Сура Инсан, 1-2)

 

Човек е подложен на изпитание. Аллах го дарява с безброй много блага. В рамките на един миг Той му предоставя един свят изпълнен с катрилиони детайли, като се започне от атома до неговото ДНК, от земята до небето. Хората трябва да се обърнат към Аллах още от момента, в който отворят очи сутрин. Ако първото нещо, което вижда, когато отвори очи, е тавана или гардероба, то той прави това в този момент, защото Аллах го е предопределил в неговата съдба. Той се събужда и вижда това, което Аллах иска той да види. След това Аллах го съживява отново и го събужда, за да започне един нов ден. Първото нещо, което трябва да направи, е да Го възхвали и да Му се помоли. Трябва да започне деня с ентусиазъм и вълнение, размишлявайки за това какви прелести Аллах е пожелал за него през този ден в изпълнената му с блага съдба, и с близост до Аллах. Той трябва да внимава, за да забележи изпълнените с мъдрост детайли, които се формират последователно в неговата съдба. Внимание от този вид предпазва човека от това да е същество, което реагира буквално на това, което вижда, и му помага да придобие проникновена мисъл и да спечели благопожеланието и близостта на Аллах. ]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Актуални-коментари/23697/Да-имаш-кръгозор-чрез-койтоhttp://bg.harunyahya.com/bg/Актуални-коментари/23697/Да-имаш-кръгозор-чрез-койтоhttp://imgaws1.fmanager.net/Image/objects/23-guncel-yorumlar/16279_allah_in_sanatini_izleyen_bir_goruse_sahip_olmak.jpgSat, 01 May 2010 23:13:34 +0300
Тактика на Сатаната

ВСЯВАНЕ НА СТРАХ

 

Близостта на вярващите към Аллах формира един морален щит срещу сатаната. Отдадеността пред Аллах, Неговото възпоменаване, знанието, че всяко едно събитие по земята е под Негов контрол и насочването към Него осигуряват на вярващите една важна нравствена сила. Сатаната постоянно прави опити, с които да намали тази нравствена сила на вярващите. Един от тези начини е да всява на човека друг „страх” освен богобоязънта.

 

Има една важна причина поради, която сатаната да използва това оръжие. Страха може да стане причина човек да загуби своя разсъдък, да прекрати връзката му с Аллах и да стане причина за изчезване на неговото покорство. За един вярващ, който съхранява своята искреност, не може да става и дума за това. Сатаната въздейства единствено на тези, които имат болна душа, които нехаят, които временно или напълно са изгубили разума си. В един айят от Корана е съобщено, че човек трябва да се бои единствено от Аллах, така:

 

„Именно сатаната плаши със своите приближени. Но не се страхувайте от тях, а се страхувайте от Мен един, ако сте вярващи!” (Сура Ал-Имран, 175)

 

За вярващите Земята е едно временно място за живот, където живеят обвързани към една съдба. И единственият, от който се боят, е единственият владетел на този свят и съдбата – Аллах.

                                                           

Невярващите от друга страна смятат, че света е безконтролно място, където се намират независими едни от други събития и хора. Сатаната лесно всява страх в сърцата на тези хора по една или друга причина. Вече всяко едно събитие, срещу което се изправят, според тях е мистерия с неизвестен край. От страх от смъртта, от бедността и страх за бъдещето си се привързват силно към безброй много идоли, вместо към Аллах.

 

Внушението на „страх” на сатаната има сила и над хората, които живеят сред вярващите, но носят болест в сърцата си. Когато се изправят пред някаква трудност по пътя на Аллах този страх, който ги е обсебил, спомага за излизане наяве на неханието, в което се намират. Например в Корана се съобщава за една група, над която страха надделял по време на гореща битка, така:

 

„Вярващите казват: „Да бе низпослана сура [за сражение]!” А щом бъде низпослана неотменима сура и в нея се споменава за сражение, виждаш как онези, в чиито сърца има болест, те гледат с поглед на изпаднал в несвяст пред смъртта...” (Сура Мухаммад, 20)

 

Уповаващия се човек напълно се отдава на Аллах и своята съдба. Напълно се очиства от страха и благодарение на смелостта, която му дава пълната му отдаденост пред Аллах, не се страхува от нищо друго освен от Аллах.

 

Но тук не трябва да забравяме, че смелостта на вярващите е много по-различна от безразсъдната и неразумна смелост на невярващите. Това е чувство, което се поражда от пълната вяра в съдбата, от чувството на самоувереност породено от   смирението пред Аллах. Никога не може да бъде имитирано от невярващите. В Корана има множество примери на тази смелост на вярващите.

 

Например, когато Пророка Муса (м.н.) и хората с него, останали на тясно между морето и войската на Фараона, тези измежду тях, които имали слаба вяра помислили, че ще бъдат заловени и изпаднали в страх. Докато Пророка Муса (м.н.), казвайки: „Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!” (Сура Шуара, 62), изразил своята смиреност и вяра в Аллах. Магьосниците, които били заплашени от Фараона с отсичане на ръцете и краката им само за това, че са повярвали в Господа, са проявили същия кураж. Пророка Ибрахим (м.н.), който бил хвърлен в огъня, също не изпитал никакъв страх. „Вярата и смиреността” на вярващите, за които е разказано в сура Ахзаб на Корана, нараснали, когато се изправили срещу вражеските части. Защото внушението на страх на сатаната върху отдадените на Господа е безрезултатно. Както се съобщава в един от айятите на Аллах, сатаната „няма власт над онези, които вярват и на своя Господ се уповават”. (Сура Нахл, 99)

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Актуални-коментари/23696/Тактика-на-Сатанатаhttp://bg.harunyahya.com/bg/Актуални-коментари/23696/Тактика-на-Сатанатаhttp://imgaws1.fmanager.net/Image/objects/23-guncel-yorumlar/17922_seytan_in_taktigi.jpgSat, 01 May 2010 23:05:50 +0300
Болестите: Милост на Аллах към хората

Така както Аллах дарява хората с множество блага от Своята милост, така им дава и множество недостатъци и слабости, за да могат да копнеят за Рая. Искрените и праведни Мюсюлмани, също като благата, приемат тези недостатъци и слабости като блаженство от Аллах, отдават благодарности на Аллах и се молят, за да могат да влезнат в Рая на нашия Господ.

 

Болестите също са изпитание, което Аллах дава на Мюсюлманите, за да желаят Рая, за да размишляват и бъдат благодарни за милостта на Аллах, за благото му да бъдеш здрав, за да забележат слабостите си и се покорят на Аллах.

 

Човек е склонен да вижда голяма част от благата, с които е дарен по време на всекидневния му живот, като естествена част от живота си. Аллах обаче дава всяко едно нещо, което човек притежава на Земята, като милост от Себе си.

 

Например по-голямата част от хората не винаги размишляват над това колко голямо благо е всяка сутрин от момента, в който станат от леглата си, да стоят спокойно на крака, да вървят без да изпитват каквато и да било трудност. Ако обаче се появи някакво заболяване на един от краката на човек, то това би причинило появата на трудност, която напълно да въздейства на всекидневния му живот. Един крак, който боли или на който не може да се стъпва, помага на човек да разбере колко голямо благо са стъпките, които може би хиляди пъти на ден лесно прави.

 

Мюсюлманинът използва малки или големи неща, като това, за да се доближи до Аллах. Спомняйки си с какво голямо блаженство Аллах го е дарил, давайки му крепко здраве, отдава благодарности на Аллах. Знаейки, че Аллах е, Който дава и премахва болестите, то той очаква своя лек от Аллах. По време на всеки един миг, в който почувства болка, се сеща за Аллах и винаги държи сърцето си свързано с Аллах.

 

„Който ме е сътворил и ме напътва,

и Който ме храни, и ми дава да пия,

и ако се разболея, Той ме изцелява,

и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи,

и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден.

Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните!

И стори достойно споменаването ми пред идните [поколения],

и ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай!” (Сура Шуара, 78-85)]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Актуални-коментари/23695/Болестите-Милост-на-Аллах-къмhttp://bg.harunyahya.com/bg/Актуални-коментари/23695/Болестите-Милост-на-Аллах-къмhttp://imgaws1.fmanager.net/Image/objects/23-guncel-yorumlar/16025_allah_in_insanlara_rahmeti_hastaliklar.jpgSat, 01 May 2010 22:46:55 +0300