BG.HARUNYAHYA.COMhttp://bg.harunyahya.combg.harunyahya.com - Статии - Последно добавениbgCopyright (C) 1994 bg.harunyahya.com 1BG.HARUNYAHYA.COMhttp://bg.harunyahya.comhttp://harunyahya.com/assets/images/hy_muhur.png11666Homo Rudolfensis: Едно Погрешно Сглобеното Лице Терминът Homo rudolfensis е наименованието, дадено на няколко фосилни находки, открити през 1972 г. Тъй като тези фосилни находки са намерени в близост до река Rudolf в Кения, то класът, който тези останки се предполага, че представят, е наречен Homo rudolfensis. Повечето палеонтолози обаче смятат, че тези вкаменелости не формират самостоятелен вид, а живият организъм, наречен Homo rudolfensis, е всъщност Homo habilis, т.е. вид маймуна.

Ричард Ликей, който открил фосилните останки, представя черепа, който обозначава с KNM-ER 1470 и за който казва, че е на възраст 2,8 милиона години, като най-великото откритие в историята на антропологията и така поражда големи отзвуци. Според Ликей това същество, което подобно на Australopithecus притежава малък обем на черепната кухина, но лице на човек,  е липсващата връзка между Australopithecus и човека. И така не след дълго щеше да се разбере, че човекоподобното лице на черепа KNM-ER 1470, който често се появява по кориците на научни списания, е резултат на неправилното сглобяване на черепните фрагменти – което може би е умишлено. Проф. Тим Бромаж, който изучавал анатомията на човешкото лице, обяснява така този факт, който той разкрива с помощта на компютърна симулация през 1992 г:   

“Когато той (KNM-ER 1470) беше за първи път реконструиран, лицето бе нагодено към черепа в почти вертикално положение, по-скоро както при плоските лица на съвременните хора. Но новите изследвания върху анатомичната родственост показват, че в действителност лицето трябва да бъде значително издадено напред, създавайки един маймуноподобен вид, подобен на лицето на Australopithecus.”(Tim Bromage, New Scientist, cilt133, 1992, s. 38-41)

Еволюционистът-палеонтолог Дж.Е.Кронин казва следното по този въпрос:

“...неговото сравнително праволинейно конструирано лице, тясна черепна кутия и големи кътни зъби са примитивни характерни черти, които свързват KNM-ER 1470  с  Australopithecus... KNM-ER 1470 , подобно на останалите ранни homo-представители, има доста общи структурни характеристики със слабите Australopithecus. Тези характеристики обаче не се проявяват при следващите, по-късни homo-представители (т.е. при Homo erectus).” (J. E. Cronin, N. T. Boaz, C. B. Stringer, Y. Rak, "Tempo and Mode in Hominid Evolution", Nature, Cilt 292, 1981, s. 113-122)

С. Лоринг Брейс от Мичиганския университет прави същото заключение в резултат на извършените от него анализи върху структурата на челюстта и зъбите на черепа 1470 и казва:

“Големината на челюстта и мястото, където са разположени кътниците, показват, че ER 1470 има абсолютно същото лице и зъби като на Australopithecus.”(C. L. Brace, H. Nelson, N. Korn, M. L. Brace, Atlas of Human Evolution, 2.b. New York: Rinehart and Wilson, 1979)

Проф. Елън Уоукър, палеонтолог от университета “Джон Хопкинс”, който е извършил не по-малко изследвания върху KNM-ER 1470 от Ликей, защитава становището, че това същество не трябва да се класифицира като “homo”, т.е. човешки вид каквито са Homo habilis и Homo rudolfensis, а точно обратното - да бъде включено в класа на Australopithecus.(Alan Walker, Scientific American, vol 239 (2), 1978, s. 54)

С една дума, класификациите като Homo habilis и Homo rudolfensis, за които се правят опити да бъдат представяни като междинни форми между  Australopithecus и Homo erectus, са напълно въображаеми. Както потвърждават и много изследователи, всеки един от тези организми е представител на серията Australopithecus. Всичките им анатомични характеристики показват, че те са отделни видове маймуни.

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Статии/154652/homo-rudolfensis-Едно-Погрешно-Сглобенотоhttp://bg.harunyahya.com/bg/Статии/154652/homo-rudolfensis-Едно-Погрешно-СглобенотоSun, 09 Dec 2012 00:48:29 +0200
Kenyanthropus Platyops Фосил на име Kenyanthropus platyops, който бе открит през 2001 година и наричан „човекът с плоско лице” (“flat faced man”), поради това, че притежавал плоско лице, бе обявен на публичността от откривателят му Миив Ликей и екипът му като прародител на човека. Този 3.5 милиона годишен череп обаче разбърква въображаемото „родословно дърво, което посочва еволюцията на човека” на еволюционистите, и още повече усложнява противоречията.


Kenyanthropus platyops нарисуван по въображение на еволюционистите.

Този фосил, който не бе включен във въображаемите схеми дори и на най-видните еволюционисти, притежава по еволюционните критерии по-развити черти в сравнение с някои видове маймуни (като Люси), които са живели по-късно от него. Поради тази причина този фосил, който притежава различни особености, проваля цялата схема на еволюционистите, защото те не знаят, къде да го разположат.

Всъщност, ако погледнем към всички намерени досега фосили, ясно ще видим, че не съществува никаква „еволюционна схема” на еволюиране от общ прародител с маймуните с постепенно развитие към човека. Напротив, в схемата има пълен хаос.

В схемата вместена в новината за този фосил в сайта на Би Би Си (BBC) също е подчертан този хаос. В схемата, която бе представена като „Сложно родословно дърво на човекоподобните” се забелязва, че няма систематично развитие, а напротив всички фосилни открития притежават особености, които са напълно различни едни от други. Под схемата бе поставен следния коментар:

„Учените изпитват затруднение да осъществят връзка между различните човекоподобни фосили.”

Би Би Си (BBC) пък е представил новината под заглавията „Човекът с плоско лице е една гатанка”, „Една объркваща картина”, „Научно противоречие” и е написано следното:

„Откритието на Миив Ликей,екипът му и Националния музей в Кения още повече размъти картината на еволюцията на човека, която така или иначе вече беше мътна.” 
(http://news.bbc.co.uk/hi/english/sci/tech/newsid_1234000/1234006.stm)

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Статии/154638/kenyanthropus-platyopshttp://bg.harunyahya.com/bg/Статии/154638/kenyanthropus-platyopsSat, 08 Dec 2012 16:24:56 +0200
Ardipithecus Ramidus Kaddaba Фосилът, който бе открит в Етиопия през 2001 година от Хайли Селассие, един от антрополозите на Калифорнийския университет, и нареченArdipithecus ramidus kaddaba бе обявено, че е първият прародител на човека. В сведенията относно този фосил обаче има множество противоречия и дори еволюционистите признават, че ще бъде спорно приемането на този фосил като междинна форма в предполагаемата еволюция на човека. Например Хенри Гии, главният редактор на списание Нейчър (Nature), в което бяха публикувани резултатите от проучването, в статията публикувана в броят от 12 юли 2001 година със заглавие „Завръщане към планетата на маймуните”, тръгвайки от тези останки споменава, че едно такова определение би било спорно.

1. Костите са открити на километри разстояние един от друг и на различни дати: 

Сега нека последователно да разгледаме противоречията относно този фосил, в които еволюционистите изпадат.

В оригиналният доклад на Нейчър (Nature) бе съобщено, че истинските кости на Ardipithecus е започнало да се събират „от 1997 година от 5 различни области от 11 различни човекоподобни екземпляра”. Костта на пръста на крака бе открита през 1999 година и бе с 0.6 милиона години по-млада от останалите намерени кости. Т.е. всички открити кости не принадлежат на едно и също същество, като дори не принадлежат и на същества живели в един и същи период.

2. Структурата на зъбите на фосилът съдържа противоречия от гледна точка на въображаемото еволюционно дърво на човека: 

Тъй като Ardipithecus ramidus kaddaba от морфологична гледна точка притежава прилики с откритият през 1992 година от Тим Уайт фосил на имеArdipithecus ramidus, той причислен към групата Ardipithecus. Структурата на зъбите на фосилът обаче представлява съществено противоречие за това групиране. Това е така, защото откритият фосил е с 1.5 милиона години по-стар от този, който бе намерен през 1992 година. Но според съобщеното и в списание Тайм (Time) зъбите на 4.4 милиона годишният Ramidus имат по голяма прилика с тези на маймуните, отколкото тези на 5,8 милиона годишният Кadabba. Т.е. зъбите на по-младият фосил наподобяват на маймунските повече, отколкото тези на по-старият. Според еволюционната теория обаче с течение на времето маймуноподобните особености постепенно изчезват. Този факт, който е предаван от еволюционистите сякаш е незначителен, в действителност има значение от гледна точка на това да се представи как въпросната въображаема подредба маймуна-човек е изпълнена с противоречия.

3. Това същество е един изчезнал вид шимпанзе 

Някои еволюционисти приемат Ardipithecus като една от халките на веригата между шимпанзетата и човека. Хенри Гии обаче е съобщил, че този фосил прилича повече на шимпанзе, отколкото на човек. 

Джон Мастропаоло, който е сочен за един от най-видните специалисти във фосилната наука по света, пък поискал сам да изследва костта на пръста на крака и да се увери в ситуацията. Откритията на Мастропаоло бяха обявени на конференцията в Сан Диего на 27 август 2002 организирана от Американския физиологичен съюз. В заключителната част на доклада се съобщаваше, че определението за движещ се на два крака еволюционен прародител се основава на едно въображение:

Обективните родствени анализи извършени над фосилните кости доказват, че изводите на Хайли Селассие саизкуствени спекулации.

В заключение, въпросният фосил Ardipithecus ramidus kaddaba също, както се съобщава и в списание Нейчър (Nature), прилича на шимпанзе и няма нищо общо с произхода на човека.

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Статии/154637/ardipithecus-ramidus-kaddabahttp://bg.harunyahya.com/bg/Статии/154637/ardipithecus-ramidus-kaddabaSat, 08 Dec 2012 16:00:49 +0200
Новият Фосил Ява: Sm4 В областта Самбунгман в Индонезия бе открит фосил, който бе обявено, че е от периода Плиоцен (отпреди 1.8 милиона - 10.000 години) и се състои от горен фрагмент на череп. Изследователите-еволюционисти твърдят, че тази черепна кутия, която е с обем 1006 cm3, е междинна форма между предполагаемите първобитни предци на човека и съвременния човек. С една дума, твърди се, че фосилът, който е известен като „Sm 4”, е еволюционна преходна форма сред намерените по-рано в Ява екземпляри на Homo erectus (Sangiran и Ngandong). Освен това, една от съществените особености на фосилът Sm 4 е, че областта на мозъчната вдлъбнатина е по-раздвижена от тази на останалите екземпляри от Ява и с това свое качество наподобява на Homo sapiens. Но тези твърдения се основаваха само на еволюционни предубеждения.

Еволюционистите характеризират фосилите на Homo erectus като първобитен човек и ги показват във въображаемото им родословно дърво като предполагаем „междинен вид”. В действителност обаче съществуват доказателства, че Homo erectus е живял по едно и също време с Homo sapiens, който е съвременният човек. С една дума, Homo erectus също е човешка раса.

Освен това изследователите предполагат, че черепът, който е изчислено, че има обем 1006 cм3 най-вероятно принадлежи на млад или среден на възраст мъж. Като имаме предвид, че черепът на най-голямата маймуна не надминава 650 cм3, то се потвърждава, че той принадлежи на човек. Когато бъдат разгледани внимателно дъгите на веждите, то става ясно, че са в нормални размери, които могат да бъдат забелязани върху, който и да е съвременен човек. Това е до такава степен, че ако този човек живееше днес и вървеше в многолюден площад облечен с модерни дрехи на никой нямаше да му се стори странен.

Кеннет Моубрай, един от палеонтолозите на Американския природоисторически музей, докато оценява намереният фосил,  въпреки че самият той е еволюционист, се противопоставя на това фосилът Sm 4 да бъде класифициран като междинна форма и споменава, че различията в черепните фосили от Индонезия се дължат на разнообразието, което е нормално да се забележи в рамките, на който и да било род. В коментарът си, който Моубрай прави в уеб страницата на Нейшънъл Джиографик (National Geographic), казва следното:

„Ако погледнете към съвременните човешки населения, то бихте могли да видите хора с малки и кръгли глави или дълги и тесни такива; това са вариации, които е нормално да бъдат забелязани, в което и да било население.”(http://news.nationalgeographic.com/news/2003/02/0227_030227_javaskull.html)

С една дума еволюционните спекулации извършени над фосилът „Sm 4” не се основават на научни доказателства. „Sm 4” е фосил принадлежащ не на междинна форма, а на човек.

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Статии/154636/Новият-Фосил-Ява-sm4http://bg.harunyahya.com/bg/Статии/154636/Новият-Фосил-Ява-sm4Sat, 08 Dec 2012 15:58:54 +0200
Заблудата Orrorin Tugensis Намереният през 2000 година и известен като Човекът Милениум Orrorin tugensis е вид, който е базиран на откритието на дванадесет малки фосила. Френските изследователи Мартин Пикфорд (College de France) и Бриджит Сенут (Национален природоисторически музей, Париж), които открили тези останки, въпреки че твърдят, че този вид е вървял на два крака, този възглед не е успял да се разпространи дори и сред еволюционистите. По-голямата част от еволюционистите смятат, че този вид не може да е такъв, който върви на два крака. Професор Лесли Айело от Лондонският университет смята, че твърдението, че този вид върви на два крака не е основано на устойчиви основи и дори, че този вид може да бъде предшественик не на човека, а на маймуните.

Еволюционистите, които искат да приемат, че фосилът Orrorin tugensis е човекоподобен са били принудени да захвърлят в кофата за смет фосилът Люси, чиято пропаганда са правили неведнъж. Това е така, защото изследователите открили Orrorin tugensis твърдят, че този вид е морфологично по-близък до разклонението Homo отколкото къмAustralopithecine, т.е. видовете Australopithecus afarensis и Australopithecusаnamensisкъм които спада и Люси. Изследователите твърдят, че еволюцията не може да бъде регресивна и предлагат разклонението Australopithecus да бъде извадено от родословното дърво.

В заключение, Orrorin tugensis зае своето място в литературата като още един фосил, който обърка въображаемото дърво на живота и постави еволюционистите в задънена улица.

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Статии/154635/Заблудата-orrorin-tugensishttp://bg.harunyahya.com/bg/Статии/154635/Заблудата-orrorin-tugensisSat, 08 Dec 2012 15:56:20 +0200
Измамата Ramapithecus Ramapithecus е приеман за една от най-големите и дълго продължили заблуди на еволюционната теория. Това име е дадено на фосилните останки открити през 1932 година в Индия и обявени за първото стъпало от настъпилото преди 14 милиона години различие между човека и маймуната. От 1932 година, когато е бил открит, до 1982 година, когато става ясно, че е само една заблуда, в продължение на 50 години е използван от еволюционистите като абсолютно доказателство.

В статията от няколко страници на д-р Робърт Екхард публикувана вСайънтифик Американ (Scientific American) през 1972 година са представени резултатите от извършено сравнение по 24 различни мерки междуDryopithecus (изчезнал род горили) и Ramapithecus. Д-р Екхард извършил сравнение на тези мерки и взетите по-рано сравнителни мерки от шимпанзета. Според тези сравнения разликата между челюстите на все още съществуващите шимпанзета е по-голяма от тази между челюстите наRamapithecus и Dryopithecus. Екхард обобщава резултата, до който достигнал, по следния начин:Значението на Ramapithecus за еволюцията на човека става ясна и от статията на американския еволюционист д-р Елуин Симонс публикувана в списание Тайм (Time)през ноември 1977. Симонс казва следното: „Ramapithecus сякаш беше специално проектиран, за да бъде точен предшественик на човека. Ако не е бил наш прародител, то ние не притежаваме никакво сигурно доказателство.” (Elwyn Simons, "Puzzling Out Men's Ascent", Time, 7 ноември 1977, ном. 110, стр. 48)

„Ако под терминът хоминид не се разбира маймуна, която притежава малко лице и малка челюст, то ние не притежаваме никакво доказателство за това, че в този период (отпреди 14 милиона години)е живяло същество между човек и маймуна.”(Robert Ackhardt, "Population Genetics and Human Origins", Scientific American, ном. 226, 1972, стр. 94)

Това, че тази нова междинна форма е измама и не е нищо друго от изчезнал род орангутани е съобщено в публикуваната през 1982 година в списаниеСайънс (Science) статия със заглавие „Човечеството загубва един от прародителите си”:

Според един от палеонтолозите на Харвардския университет, Дейвид Пилбиим, една група същества, които до днес смятахме, че са от предците ни се изваждат от родословното ни дърво. Множество палеонтолози твърдяха, че Ramapithecusе най-старият ни известен прародител след отделянето ни от африканските маймуни. Но това се основаваше само на няколко парчета зъби и челюсти. Според Пилбиим голямата челюст и покритите с дебел емайл зъби може да притежават особеностите на прародителите на човека, но по-ясните особености като разположението на долната челюстна кост, сближените очи, формата на небцето показват, че това епрародител на орангутан.

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Статии/154634/Измамата-ramapithecushttp://bg.harunyahya.com/bg/Статии/154634/Измамата-ramapithecusSat, 08 Dec 2012 15:54:29 +0200
Фалшивата Дино-Птица: Archeoraptor В една статия публикувана в списание Нейшънъл Джиографик (National Geographic) през 1999 година бе провъзгласено на целия свят за един фосил открит в Китай и наименуван Archaeoraptor.

Тази новина бе провъзгласена с уверените думи: „Така както уверено можем да кажем, че хората са бозайници, по същият начин можем да кажем и че птиците са THEROPOD.”.

Theropod е вид динозавър и е представян като безусловно доказателство за твърдението, че птиците са се еволюирали от динозаврите.

Този вид, който се твърди, че е живял преди 125 милиона години, веднага е получил и научно наименование: Archaeoraptor liaoningensis. На измислените рисунки публикувани в списанието бяха изобразени покрити с пера динозаври, отделили се от земята и след това по предположение разпервайки крила започнали да летят.

Този фосил, който Нейшънъл Джиографик (National Geographic) провъзгласил с голяма сензация, не след дълго се превърна в източник на голям позор за това известно с подкрепата си на дарвинизма списание.

В действителност този фосил не принадлежи на вид, който както твърди Нейшънъл Джиографик (National Geographic), разкрива характерните особености на птица и динозавър. Въпреки че фосилът притежавал човка, на която имало един ред зъби, и тяло на птица, опашката му наподобявала на тази на динозавър от вида dromaeosaur.

Фосилът бе резултат на една явна фалшификация. Няколко фосила били монтирани специално един за друг под формата на въображаема междинна форма и резултатът бил използван като еволюционно доказателство!

Еволюционистите, които монтирайки една за друга костите на орангутан и човек бяха представили Човека от Пилтдаун като доказателство, въобще не си бяха взели поука и този път бяха представили като доказателство за еволюцията един фалшив фосил, който бил добит от съединяването на фосилите на динозавър и птица.

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Статии/154633/Фалшивата-Дино-Птица-archeoraptorhttp://bg.harunyahya.com/bg/Статии/154633/Фалшивата-Дино-Птица-archeoraptorSat, 08 Dec 2012 15:52:05 +0200
Черепите от Дманиси През 2002 години в областта Дманиси близо до Тифлис, столицата на Грузия, бяха открити 3 черепни фосила. Докато някои еволюционисти се опитват да представят тези черепи като принадлежащи на предполагаемите предци на човека - междинните форми, другата голяма част от еволюционистите пък бяха принудени да признаят, че тези черепи „напълно разбъркват” някои от еволюционните твърдения. Единият от тях, Даниел Либерман от Харвардския университет, казва, че тези черепи ще провалят идеята на някои еволюционисти за това, че първите хора са се преселили от Африка.

В списание Сайънс (Science) е направен следният коментар относно трите черепни фосила:

Когато бъдат разгледани всички заедно черепите от Дманиси показват, че предците ни са напуснали Африка по-рано, в по-ранните фази на еволюцията, т.е. много по-рано от предполаганото. Къде обаче е точното място на останките от Дманиси в еволюционното дърво на човека, освен това, колко вида представляваха - един или няколко? Тези въпроси предизвикват започването на една полемика… (Michael Balter, Ann Gibbons, "Were 'Little People' the First to Venture Out of Africa?", Science, vol. 297, no. 5578, 5 юли 2002, стр. 26-27)

Еволюционистите не можаха да решат как да класифицират намерените черепи и всеки един от тях предлагаше нова идея. Някои ги определяха като Homo habilis, а други като Homo erectus.

Ян Таттерсал, антрополог от Американския природоисторически музей, не класифицира новите фосили нито като H. Erectus, нито пък като H. habilis и прави следния коментар:

„Този пример подчертава факта, че трябва още веднъж внимателно да разгледаме какви са били характерните особености на първия човек.”

Реид Ферринг, който участвал в същия археологически екип и същевременно е бил археолог в Северно Тексаския университет, казва следното по този въпрос:

„Фосилът от Дманиси има много по-различни особености, отколкото която и да била група хора, която очаквахме да е съществувала по онова време.” (John Roach, "Skull Fossil Challenges Out-of-Africa Theory", National Geographic News, 4 юли 2002)

Еволюционистите, които правят различни коментари относно тези фосили, не са ограничени само с тези. Еволюционисти като Ерик Делсън от университетът Ню Йорк Сити, Елън Уоукър от Пенсилванския държавен университет и Милфорд Уолпоф от университетът Мичигън също излагат различаващи се един от друг възгледи за фосилите.

Тъй като еволюционната теория не е основана на научни доказателства и е поддържана чрез измислени сценарии и пропагандни методи, то е невъзможно и откриването на фосил, който да подкрепи тази теория. Дарвинистите са написали една въображаема история на природата и са искали и фосилите да отговарят на нея. Но се случва точно обратното, всеки един новооткрит фосил поставя еволюционната теория в още по-голяма безизходица.

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Статии/154448/Черепите-от-Дманисиhttp://bg.harunyahya.com/bg/Статии/154448/Черепите-от-Дманисиhttp://imgaws1.fmanager.net/Image/objects/6-makaleler/dmanisi_edentulous.jpgTue, 04 Dec 2012 15:18:05 +0200
За първи път в света! В Истанбул бе открит музей на сътворението ЯСЕН ОТГОВОР НА ЕВОЛЮЦИОННАТА ПРОПАГАНДА ПРОВЕЖДАНА ИЗ ЦЯЛ СВЯТ

В ТОЗИ МУЗЕЙ СЕ ИЗЛАГАТ НАУЧНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА НА СЪТВОРЕНИЕТО

„МУЗЕЯТ НА СЪТВОРЕНИЕТО”, открит съвместно от Фондация „Научни Проучвания” и Фондация „Защита на Националните ценности”, представя истините, които еволюционистите от години крият от хората. Множеството на брой фосили изложени в музея показват как „еволюционното твърдение” не е нищо друго освен един въображаем сценарии съществуващ в представите на материалистите.

Преди точно 1.5 века Чарлз Дарвин отправи твърдението, че животът в природата е започнал случайно от едноклетъчните същества, че някои изменения случайно появили се в живите организми са формирали нови видове организми и по този начин, еволюирайки се бавно едни от други, са се появили всички организми от вирусите до човека. Този възглед, който се основава единствено на предположения и който отрича Сътворението, от тогава до днес се е ползвал с голяма подкрепа от материалистите. С надеждата да открият някакво доказателство, подкрепящо възгледът им за живота, материалистите усвоили теорията на Дарвин (еволюционната теория) и провеждали проучване след проучване. При извършването на всяко едно проучване обаче се завръщат с научни открития опровергаващи еволюционната теория. 

На чело на тези научни открития, които сриват еволюционната теория, стоят фосилите. Това е така, защото фосилните останки показват, че живите видове по цял свят никога не са претърпели промени и не са се преобразували едни от други. Докато еволюционната теория твърди, че милионите живи организми по света са се еволюирали случайно едни от други, то фосилните останки 99 процента, от които са извадени на бял свят посредством разкопките продължаващи от 150 години насам, удостоверяват това, че живите организми от милиони години не са претърпели ни най-малко изменение. От 100те милиона фосили принадлежащи на 250.000 вида каталогизирани от учените до днес [Ню Сайънтист (NewScientist), 15 януари 1981, стр. 129] не може да бъде открит дори и един екземпляр, който да потвърждава еволюцията. Еволюционистите обаче посредством измамен метод се опитват да приведат това положение, което е в пълно противоречие с тях, във форма подкрепяща еволюционната теория.

Когато Дарвин излага теорията си с надеждата, че така или иначе в бъдеще ще бъдат открити въпросните фосили, той твърди, че „живите организми са се еволюирали едни от други и когато проучите фосилните останки ще видите, че съществуват милиони междинни форми”. Но от тогава до днес не е открит дори и един фосил на междинна форма. А напротив, всеки един от откритите фосили опровергава Дарвин и е в качеството си на доказателство на истината, че „ВИДОВЕТЕ НИКОГА НЕ СА СЕ ИЗМЕНЯЛИ”.

„МУЗЕЯТ НА СЪТВОРЕНИЕТО”, открит съвместно от Фондация „Научни Проучвания” и Фондация „Защита на Националните ценности”, представя истините, които еволюционистите от години крият от хората. Множеството на брой фосили изложени в музея показват как „еволюционното твърдение” не е нищо друго освен един въображаем сценарии съществуващ в представите на материалистите.

Фосилите на милиони години събрани от различните краища на света и донесени в този музей не са доказателства на еволюцията, а на истината за сътворението. Научните проучвания показват, че живите организми заедно с комплексните си структури са се появили внезапно и в продължение на съществуванието си не са претърпели никакви изменения. Този, Който е сътворил живота, Който го продължава и ще го прекрати е Бог, Господът на всички светове.

В музеят са изложени около 80 истински фосила на възраст 400 милиона години, които са научни доказателства на сътворението. Тези фосили, които са се вкаменили в земните слоеве или са запазили структурата си до днес в кехлибар, опровергават всички твърдения на еволюционната теория. Посетителите, които посещават музея безплатно, получават възможността да наблюдават подробно посредством лупи 240 милиона годишни фосили на паяк, гущер и птици. Посетителите дошли на откриването на музея споделят, че след като са видели ясните доказателства на сътворението вярата им в Бог се усилила още повече. Освен фосилите в музея могат да бъдат разгледани и афишна изложба и множество на брой светлинни табла. На тези афиши и табла са изложени сведения за фалшификациите извършени с цел поддържане на еволюционната теория, съвършените системи в телата на живите същества и сътворението на Вселената. В същото време, през целия ден посетителите могат да гледат на холограмен екран в музея филми на тема „Истината за сътворението и Провала на еволюционната теория”.

 

МЕРОПРИЯТИЯ В МУЗЕЯ

През целия ден на дигитални екрани се прожектират филми относно „Истината за Сътворението”.

Освен това в музея се провежда афишна изложба на тема „Провала на еволюционната теория и Истината за сътворението”.

Веднъж в седмицата ще се провеждат семинари с участието на експерт изследователи и писатели.

Музеят на Сътворението се намира в Истанбул, Търговски център „Старс” в Бейликдюзю. Входът е безплатен ...

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Статии/154442/За-първи-път-в-светаhttp://bg.harunyahya.com/bg/Статии/154442/За-първи-път-в-светаhttp://imgaws1.fmanager.net/Image/objects/6-makaleler/yaratilis_muzesi.jpgTue, 04 Dec 2012 14:34:59 +0200
Какво казва научният свят за тайната отвъд материята? В света на науката факта, че материята в действителност е възприятие е потвърдено както от извършените експерименти, така и от теоретическите изследвания. Ето някои от тях:

      ХОЛОГРАФНАТА ВСЕЛЕНА

Майкъл Талбот, автор на книгата “Холографната Вселена”, казва, че светът е холограма, която се състои от редове, подредени един върху друг, и допълва, че човешкият мозък влиза в контакт с тази холограма.

В тази книга Талбот набляга на факта, че това не е само негово мнение и споменава имената на останалите учени, които споделят неговия възглед. За да купите тази книга>> Натиснете ТУК

     
ФОРМИРАНЕТО НА ВЪЗПРИЯТИЯ НЕЗАВИСИМО ОТ ЛИПСАТА НА СТИМУЛИ   

Майкъл Поснър – психолог, и Маркус Рейчъл – невролог от Вашингтонския университет, по темата как зрението и останалите усещания стават дори и при липсата на външни стимули, правят следния коментар:

    “Отворете очите си и една гледка ще запълни кръгозора ви, без да полагате никакви усилия; затворете очите си, помислете за тази гледка и вие ще успеете да призовете един неин образ, разбира се, не толкова ярък, убедителен или завършен колкото гледката, която виждате с очите си, но такъв, който улавя съществените характеристики на гледката.

И в двата случая образът на гледката се формира в мозъка. За да можем да го различим от въображаемия образ, образът, формиран от действителните зрителни процеси, се нарича “възприятие”. Възприятието се формира в резултат на попадането на светлина в ретината и изпращането на сигнали, които след това се преработват от мозъка. Но как бихме могли да създадем картина, когато никаква светлина не попада върху ретината, за да може да бъдат изпратени такива сигнали?” (Майкъл И. Поснър, Маркус E. Рейчъл, "Образите в мозъка", Американска научна библиотека, Ню Йорк, 1999, стр. 88)


     
В НАШИЯ МОЗЪК НЕ СЪЩЕСТВУВА НИТО ЗВУК, НИТО ВКУС, НИТО ОБРАЗИ

mapping the mind

Научната писателка Рита Картър в своята книга “Картографиране на мозъка” (“Mapping The Mind”) описва начина, по който възприемаме света, така:

“Всеки един [от сетивните органи] е сложно приспособен така, че да може да обработва единствено собствения си вид стимули: молекули, вълни или вибрации. Но отговорът не лежи в това, защото въпреки тяхното забележително многообразие всеки един орган извършва по същество една и съща функция: той превежда своя индивидуален вид стимули в електрически импулси. Импулсът си е импулс. Той не е червен цвят или началните ноти от Петата симфония на Бетховен, той е просто единица електрическа енергия. Всъщност вместо да разграничават един вид сетивно въздействие от друг, сетивните органи по-скоро ги правят по-еднакви. Тогава всички сетивни стимули навлизат в мозъка в почти хомогенна форма, като поток от електрически импулси, създадени от дразнението на нервните клетки. Ето това е всичко, което се случва. Не съществува обратен трансформатор, който в определена фаза да превръща електрическата енергия обратно в светлинни вълни или молекули. Това, което превръща един поток в гледка, а друг в миризма, зависи по-скоро от това кои неврони биват стимулирани.” (Рита Картър, “Картографиране на мозъка”, Калифорнийски университет, Лондон, 1999, стр.107)


      ЕКСПЕРИМЕНТЪТ НА Д-Р ЛИДЖУН УАНГ, КОЙТО СЛИСА НАУЧНИЯ СВЯТ

Д-р Лиджун Уанг и неговите колеги от изследователския институт NEC в университета Принстън шокират научната общественост, когато обявяват резултатите от извършения през 2000 година експеримент.

Екипът провежда експеримента, като изпраща светлинен поток към специално подготвена за целта цезиева клетка.

В това изследване, в което е използвана много точна технология за измерване на времето, светлинният поток се завръща, преди да е навлязъл в цезиевата клетка. Установено е, че след като светлинният поток напуска цезиевата клетка и изминава едно разстояние от 20 метра, той навлиза в цезиевата клетка в същия този момент.

С други думи, Уанг твърди, че светлинният поток се появява в две различни точки по едно и също време. Тоест светлинния поток напуска цезиевата клетка, преди да е навлязъл в нея. Реймънд Чиао, професор по физика в университета Бъркли, който проучвал експеримента, казва, че резултатите от теста разкриват една невероятна ситуация. Според законите на физиката всички видове данни могат да бъдат предадени за максимална скорост от 300,000 километра за секунда. Времето също бива относително изчислено чрез тази светлинна скорост.

В случай че валидността на експеримента на Уанг бъде потвърдена, един от основните принципи на физиката – “принципът на причината и следствието”, който може да бъде обобщен като: “причините предхождат резултатите, или краят на едно явление настъпва след неговото начало”, няма повече да бъде верен. При това положение резултатите на едно явление предхождат причините, в резултат на които възникват. Това прави възможно процесът да завърши, преди още да е започнал. Резултатите на този експеримент дават да се разбере, че добре познатата ни представа за време може да рухне.

Д-р Гуентър Нимц от университета в Кьолн казва, че това е потвърждение, че “информацията” може да бъде предавана по-бързо от светлината. За по-подробна информация, свързана с този експеримент.

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Статии/151352/Какво-казва-научният-свят-заhttp://bg.harunyahya.com/bg/Статии/151352/Какво-казва-научният-свят-заSun, 07 Oct 2012 01:38:28 +0300
Представите на Ислямските учени относно "истината за материята"

Истинската природа на материалния свят, който ние наричаме “Вселена”, е била тема на дискусии в продължение на векове. Приемайки материята като единственото безусловно нещо, което съществува, материалистите отричат съществуването на Бог. От друга страна пък тези, които проумяват, че материята е само една илюзия, която няма реалност осъзнават единствеността и съществуванието на Бог.

Тази тема е широко дискутирана в сайта, като са отстоявани следните факти: Това, което се нарича материя, в действителност е само възприятие в мозъка ни. Това е доказана от науката истина. Тъй като материята е само едно усещане, то е очевидно, че е непрекъснато създавана от Бог. Божието сътворение е на ниво сетива и усещания. Той е единственото безусловно същество. Вселената е само една сянка, която се състои от това, което Бог ни разкрива.

Разясняването на този факт в светлината на научните доказателства предизвиква паника и страх у материалистите, които боготворят материята. Твърдото противопоставяне срещу тази идея от страна на материалистични кръгове ясно разкрива това. Подобни реакции са доста естествени, защото този факт предизвиква пълно разочарование и съкрушение у тези, които вярват в материята и отричат съществуването на Бог.

Както и да е, поразителното тук е, че през последните години някои Мсюлмани също така се противопоставят на този факт. Някои хора в резултат на недоразумения или погрешно разбиране отричат факта, че материята е илюзия, а и дори поддържат идеята, че тази представа противоречи на Исляма. Тук тези недоразумения ще бъдат изяснени и ще бъде обяснено как някои велики Ислямски учени всъщност са достигнали до съгласието, че материята е илюзия. 

 

Тълкувания от Имам Раббани

Това, което фактически се пояснява с думите “материята е илюзия”, е, че единственото безусловно същество е Бог. Схващането на този факт е много важно от гледна точка на това човек да вярва истински в Господ. Поради тази причина множество Ислямски учени в историята също така са обръщали внимание на този факт и са подчертавали, че целият материален свят е сътворен на ниво сетива и усещания.

Най-значителният от тези Ислямски учени, които разясняват истинската природа на материята, е Имам Раббани, който е високо почитан в Ислямския свят в продължение на хиляди години и приет като “най-големия реформатор на 10ти век по Мохамеданския календар”. В своята книга “Писма” Имам Раббани дава подробно обяснение на този въпрос. В едно от своите писма Раббани казва, че Бог сътворява цялата Вселена на ниво усещания:

“Аллах е определил мястото, където да се прояви всяко едно от качествата му (Всеправдив, Вседаряващ, Всевишен, Всемилостив), и чрез тях е отразил своите характерни черти. Телата на тези същества, които Той е сътворил, за да отрази тези свои качества, са създадени от небитието.... Той е сътворил всичко в една среда на сетива и усещания... Съществуването на Вселената е в една среда на сетива и илюзии и тя не е материална... В действителност отвън няма нищо друго освен Величественото Същество (което е Аллах)... ”.1

В едно друго писмо Имам Раббани отново подчертава, че всичко, което съществува, е сътворено единствено на равнище сетива и усещания:

По-горе бях използвал изречението “Той е сътворил всичко в една среда на сетива и усещания”. Това означава, че “Божието сътворение е на такова равнище, че освен сетива и усещания няма постоянство и наличие на предмети”. 2

Имам Раббани подчертава, че светът не е такъв, какъвто го виждаме, с други думи, всичко, което съществува, е сътворено на ниво на възприятията. Всичко, което съществува извън това равнище на усещания, представлява Бог. Всъщност това понятие “навън” е хипотетично, защото възприятието няма тяло, нито пък обем. Имам Раббани обяснява, че нещата (с други думи материята) не съществуват отвън:

Отвън не съществува нищо друго освен Бог… Може би всички творения на Всемогъщия Бог намират постоянство на ниво възприятия… По същия начин материята не съществува във външния свят, навън тя има прозрачен вид… Ако имаше точно определена външност, то тя също щеше да бъде на ниво възприятия. Тя притежава постоянство единствено благодарение на майсторството на Бог на това ниво. Накратко, тя има постоянство и външност единствено на едно равнище. Тя не съществува на една плоскост, а да се появява на друга... Не съществува никакъв признак отвън, който да й позволява да бъде видяна там... 3 
 

Тълкувания от Мухиддин Ибн ал -'Aраби

Великият Ислямски учен Мухиддин Ибн ал-‘Араби също вярва, че единственото нещо, което има безусловно съществувание, е Бог, Който е сътворил цялата Вселена единствено на ниво възприятия. Поради задълбочеността в познанията му той става известен като “Най-великия шейх” (Шайкх aл-Aкбар) и в своята творба “Същността на мъдростта” (Фусуус ал-Хикам) той разкрива, че Вселената не е нищо друго освен една сянка, която се състои от сътворените от Бог неща:

Казвам ви, че трябва да знаете, че освен Господ всичко, което съществува, или всичко във Вселената е в такава зависимост с Бог, каквато е сянката с човека. Това е положението, всичко освен Бог е Негова сянка... Няма съмнение, че сянката съществува в усещането. 4

Както ти бях обяснил, светът е представа. Той реално не съществува. Ето това е нещото, което илюзията означава. Ти си мислиш, че светът е нещо, което истински съществува, че неговото съществувание зависи от самия него и че то е независимо от Господ. Това обаче не е така. Не виждаш ли, че сянката се поражда от нейния собственик и тъй като е свързана с него, то изглежда невъзможно да я отделим от притежателя й?... При положение, че това е така, то трябва да знаеш, че ти си само една илюзия. Всичко, което възприемаш, и всичко, което твърдиш, че е “независимо от Бог” или “не съм аз”, е също така само една илюзия. Всичко, което съществува, е само едно въображение. Бог е единственият, Който притежава реално съществувание, в самото съществувание.5

Пророкът Мохамед каза, че "хората спят и се събуждат, когато умрат". Тоест предметите, които хората виждат на земята, докато са живи, са подобни на тези, които виждат, когато спят, докато сънуват, или с други думи казано - въображаеми.6

 

Изопаченията на философите

Тези обяснения относно факта, че материята е илюзия, са разбрани погрешно от някои хора и са сравнявани с възгледите на някои древногръцки или други нерелигиозни философи. Наистина има философи, които казват, че материята е илюзия, но те се отклоняват от момента, в който не успеят да разберат, че тази илюзия е сътворена от Бог. Например един древногръцки софист казва: “Материята е възприятие, което ние сами сме създали”. Този възглед има недостатък от логическа и научна гледна точка и се отклонява от истинската религия. Както бе подчертано в самото начало, истината е, че материята е възприятие, което е създадено от Бог.

Огромна грешка е да бъркате това погрешно виждане на тези философи с даденото от Ислямските учени обяснение, че “материята е създадено от Господ възприятие”. В действителност Имам Раббани споменава за тези философи, които се отдалечават от истината, когато обсъждат въпроса за материята. Той подчертава, че това, което твърди, е много различно от техните изкривени представи. В своето произведение “Писма” той казва следното:

Когато използвам думата “въображаем”, аз нямам предвид, че тя се създава и оформя от въображението... Разбира се, това, което означава в действителност, е, че Бог е сътворил света на ниво възприятия... Нещо, което е въображаемо, няма определена външност, нито тяло... То може да бъде оприличено на кръг, създаден чрез много бързо въртене около фиксирана точка. Той има външност, но няма тяло... 
От друга страна, философите, съставящи група от лунатици, всъщност говорят за нещо друго. Това, което те имат предвид, е, че светът е плод на въображението и първият е формиран от второто. Между двете има огромна разлика. 7

 

Схващането на истината за материята е от съществена важност

Както видяхме, това, че материята е само илюзия, е изключително важен факт, който е оповестен също така и от Ислямските учени. Досега, в продължение на цялата история, тази тема никога не е била достъпна за широката общественост; единствено ограничен брой хора са знаели за това. През настоящия век обаче този факт вече е обясним благодарение на доказателствата, които науката ни предоставя. Фактът, че материалният свят е един свят от възприятия, за първи път в историята е обяснен толкова ясно и разбираемо. Поради тази причина всеки трябва сериозно да обмисли този въпрос. Мюсюлманите, по-специално, трябва да му придадат едно съществено значение, защото проумяването на истинските факти относно материята е важно, за да се постигне истинска вяра в Господа. В противен случай хората ще приемат материята като безусловна действителност, което ще спомогне за развитието на материалистическите философии, които отричат Бог или изкривяват религиите.

Материалистите твърдят, че “Материята е всичко, което съществува, и че няма Бог”. Ние, от друга страна, казваме: “Единственото безусловно същество е Бог, а материята е само възприятие, създадено от Него”. Тъй като материалните неща са само възприятия, то те нямат каквато и да била сила. Цялото могъщество принадлежи на Господ, Който сътворява материята във всеки един момент. Това е истинското значение на “Ля Илаха Иллаллах”, основата на исляма, която означава “няма друго божество освен Аллах”. Не съществува друго божество освен Бог. В действителност не съществува нищо друго освен Него. Съществува единствено Бог и Неговите проявления. Всичко, което виждаме наоколо, са само Негови проявления.

Проумяването на истината отвъд материята е важно, защото то ще помогне на хората да разберат този дълбок смисъл. А фактът, че осъзнаването на тази истина е характерно за хората с дълбока вяра и мъдрост, е съобщен в един айят от Корана така:

Аллах свидетелства, че няма друг бог освен Него. И ангелите, и най-издигнатите в знанието свидетелстват същото ­ Той отстоява справедливостта. Няма друг бог освен Него ­ Всемогъщия, Премъдрия (Коран, 3:18)

 

1- Imam Rabbani, Letters of Rabbani, Vol II, 470. Letter, p. 517-518 
2- Imam Rabbani, Letters of Rabbani, Vol II, 357. Letter, p. 163
3- Imam Rabbani, Letters of Rabbani, Vol II, 470. Letter, p. 519
4- Muhyiddin Ibn al-'Arabi, Fusus al-Hikam, p. 117-18
5- Muhyiddin Ibn al-'Arabi, Fusus al-Hikam, p. 120-22
6- Muhyiddin Ibn al-'Arabi, Fusus al-Hikam, p. 220
7- Imam Rabbani, Letters of Rabbani, Vol II, 480. Letter, p. 543, 545

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Статии/151327/Представите-на-Ислямските-учени-относноhttp://bg.harunyahya.com/bg/Статии/151327/Представите-на-Ислямските-учени-относноhttp://imgaws1.fmanager.net/Image/objects/6-makaleler/151327_Islam-bilginlerinin-maddenin-asli-ile-ilgili-gorusleri.jpgFri, 05 Oct 2012 19:37:30 +0300
Имената на пророците се появиха върху плочите от Ебла, които са 1500 години по-стари от Тората Плочите от Ебла, които датират от преди около 2500 г.пр.Хр., дават една изключително важна информация относно историята на религиите. Най-съществената особеност на плочите от Ебла, открити през 1975 г. от археолозите и превърнали се оттогава в предмет на множество проучвания и спорове, е, че те съдържат имената на трима пророка, споменати в Светите писания.

Откриването на плочите от Ебла след хиляди години и информацията, която те съдържат, е от изключително значение от гледна точка на изясняване на географското разположение на споменатите в Корана народи.

Около 2500 г.пр.Хр. Ебла е било царство обхващащо една област, която включва сирийската столица Дамаск и Югоизточна Турция. Това царство е достигнало един културен и икономически връх, но по-късно, подобно на много други цивилизации, е изчезнало от историческата сцена. От архива, който поддържали, става ясно, че царството Ебла е било значителен културен и търговски център по онова време. (1) Народът на Ебла притежавал цивилизация, която установила държавен архив, построила библиотеки и отбелязвала търговските си договори в писмена форма. Тя дори притежаваля свой собствен език, известен като Еблаит.

 

Погребаната история на религиите

Истинското значение на царството Ебла, което при първите открития през 1975 е било сметнато само за една класическа археологическа находка, излиза на бял свят с откритието на около 20,000 клинообразни плочи и отломки. Този архив е четири пъти по-голям от всички клинообразни текстове познати на археолозите за последните 3,000 години.

Когато езикът използван за написване на плочите бил дешифриран от италианецът Джовани Петтинато, епиграф от Университета в Рим, размера на тяхната важност бе осъзнат още по-добре. В резултат на това, откриването на царство Ебла и този грандиозен държавен архив се превърна в предмет не само на археологически интерес, но също така и на интерес от страна на религиозните кръгове. Това бе така, защото наред с имената на ангел Михаил (Mи-кa-ил) (Doubleday, 1981, стр. 271-321), те също така съдържали и имената на споменатите в трите Свети книги: Пророкът Ибрахим [Авраам] (Aб-ра-му) и Пророкът Исмаил (Иш-мa-ил). (2)

 

Значението на имената от плочите от Ебла

Имената на пророците споменати в плочите от Ебла са от голямо значение, тъй като за първи път са срещнати в толкова стари исторически документи. Тези сведения датиращи 1500 години преди Тората (Петокнижието) са доста забележителни. Появата на името на Пророка Ибрахим [Авраам] (мир нему) в плочите показва, че той и религията, която той проповядва, са съществували преди Тората.

Историците анализират плочите от находките в Ебла от тази гледна точка и това значително откритие, относно Пророка Ибрахим (м.н.) и неговата мисия, се превръщат в предмет на проучване по отношение на историята на религиите. Дейвид Ноел Фридман, американски археолог и изследовател по история на науките, основавайки се на извършените от него изследвания, също съобщава, че имената като Ибрахим и Исмаил от плочите, са имена на пророци. (3)

 

Други имена споменати в плочите

Както споменахме по-горе имената от плочите принадлежат на пророците споменати в трите Свети книги и тези плочи са доста по-стари от Тората. Наред с тези имена, в плочите също така се споменават и други теми и названия на местности, от които може да се види, че жителите на Ебла са имали голям успех в търговията. Названията Синай, Газа и Йерусалим, не много надалеч от Ебла, също се появяват в текстовете, което показва, че народа на Ебла се е радвал на търговски и културни отношения с тези места. (4)

Един важен детайл забелязан в плочите е названието на областите Содом и Гомора, където е живял народът на Лут (Лот). Известно е, че Содом и Гомора е регион, който е бил разположен на крайбрежието на Мъртво море, който е бил населен от народа на Лут и в който Пророкът Лут [Лот] (мир нему) е проповядвал Божията религия и е призовавал хората да живеят според религиозните морални ценности. В допълнение на тези две названия град Ирам, който може да бъде забелязан в айятите на Корана, е също сред споменатите имена в плочите от Ебла.  

Най-забележителният аспект на тези имена е, че освен в писанията на пророците, те не са били забелязани в нито един друг текст от тези, които са открити досега. Това е важно документално доказателство, което показва, че по тези земи са достигнали сведения за пророците, които са проповядвали Божията религия по онова време. В една статия от списание Ридърс Диджест (Reader's Digest) е отбелязано, че по времето на цар Ебрум е настъпила промяна в религията на жителите на Ебла и хората са започнали да добавят представки към имената си, за да възхваляват името на Всемогъщия Бог.

 

Божието обещание е истинно…

Историята на Ебла и плочите от Ебла, които се появиха на бял свят след около 4,500 години, в действителност сочат към една съществена истина: Бог е изпратил пратеници на Ебла, така както е направил и с всяко друго общество, и тези пратеници са призовали своя народ към Божията религия.

Докато някои народи приели религията, която достигнала до тях, други пък се противопоставили на посланията на пророците и предпочели един нечестив живот. Бог, Господът на небесата, земята и всичко между тях разкрива този факт в Корана така:

И при всяка общност изпратихме пратеник: “Служете на Аллах и странете от сатаните!” Някои от тях Аллах напъти, а някои заслужиха заблудата. Вървете по земята и вижте какъв е краят на отричащите! (Коран, 16: 36)

 

----------------------------------------------------

1) "Ebla", Funk & Wagnalls New Encyclopaedia, © 1995 Funk & Wagnalls Corporation, Infopedia 2.0, SoftKey Multimedia Inc.
2) Howard La Fay, "Ebla: Splendour of an Unknown Empire," National Geographic Magazine, декември 1978, стр. 736
3) Science and Technology (Наука и Технология), No. 118, септември 1977 и  No. 131 октомври 1978
4) За повече информация, моля обърнете се към “Чудесата на Корана” на Харун Яхя.

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Статии/102627/Имената-на-пророците-се-появихаhttp://bg.harunyahya.com/bg/Статии/102627/Имената-на-пророците-се-появихаhttp://imgaws1.fmanager.net/Image/objects/6-makaleler/3147_TEVRAT_TAN_1500_YIL_ONCESINE_AIT_EBLA_TABLETLERINDE_ADI_GECEN_PEYGAMBERLER.jpg.jpgFri, 03 Feb 2012 01:22:58 +0200
Кой позволява на нашите души да виждат всички образи? Душата ни наблюдава образите в нашия мозък. Но кой е този, който създава тези образи? Може ли мозъкът сам да формира една ярка, цветна, ясна, сенчеста гледка и да изгражда целия свят чрез електрически сигнали в едно малко пространство? Мозъкът не е нищо друго освен едно влажно, меко, набраздено парче месо. Би ли могло едно парче месо като това да създаде картина, която да е по-ясна от такава, която може да бъде получена от произведен по последна технология телевизор без каквито и да било снежинки или трептения? Възможно ли е един образ с такова високо качество да бъде формиран в парче месо? Би ли могло това влажно парче месо да формира стереозвук с качество, по-високо от последен модел стерео хай-фи система, без да се чуват каквито и да било шумящи звуци? Разбира се, че е невъзможно един мозък, който се състои от килограм и половина (четири паунда) месо, да формира едни толкова съвършени усещания.

Тук ние достигаме до една друга истина. Щом като всичко, което ни заобикаля - притежаваното от нас тяло, ръце, крака и лице, са недействителни неща, то и нашият мозък е недействителен. Ето така ние не можем да кажем, че този мозък, който самият е само едно визуално усещане, формира тези зрителни възприятия.

Бъртранд Ръсел подчертава този факт в творбата си "АБВ на релативността": Разбира се, че ако материята като цяло трябва да бъде интерпретирана като група от явления, то това трябва да е валидно и за окото, зрителния нерв и мозъка.(BertrandRussell, ABCofRelativity, GeorgeAllenandUnwin, London, 1964, pp. 161-162)

Осъзнавайки този факт, френския философ Бергсон пише в своята книга "Материя и памет", че "светът се състои от образи, тези образи съществуват единствено в нашето съзнание; и мозъкът е един от тези образи." (HenriBergson, MatterandMemory, ZoneBooks, NewYork, 1991)

Тогава кой е този, който показва тези образи на душата ни, с цялата им същност и яснота, и ни позволява да водим живота си с всичките тези възприятия и без никакво прекъсване?

Съществото, което показва всички тези образи на душата ни, позволява ни да чуваме всички звуци и сътворява всички вкусове и миризми, за да изпитваме удоволствие, е Владетелят на всички светове, създателят на всичко - Бог.

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Статии/102457/Кой-позволява-на-нашите-душиhttp://bg.harunyahya.com/bg/Статии/102457/Кой-позволява-на-нашите-душиSat, 28 Jan 2012 23:53:18 +0200
Изкуствено създадени светове Съвременната технология ни представя множество важни примери за това как сетивните усещания могат да бъдат стимулирани, с висока степен на реализъм, без помощта на какъвто и да било външен или материален свят. По-специално технологията, наречена "виртуална действителност", която се разви значително през последните години, ни позволява да вникнем във въпроса.

Представена самостоятелно, виртуалната действителност включва показване на триизмерни образи, създадени на компютър, така че да конструират един "реален свят" с помощта на определена апаратура. Тази технология, която се използва в множество различни области, за различни цели, се нарича "изкуствена действителност" или "виртуален свят", или "виртуална атмосфера". Най-съществената особеност на виртуалната действителност е, че човекът, който използва специализирания уред, вярва, че това, което вижда, е реално, и нещо повече, той е пленен от тези образи. Поради тази причина напоследък се използва и думата "immersive", чието значение е "да бъдеш погълнат, да се потопиш изцяло в нещо". (Immersive Virtual Reality - Поглъщаща виртуална действителност)

Необходимите за създаването на виртуален свят средства са шлем (в който е поместен екран, осигуряващ образа) и чифт електронни ръкавици (които осигуряват осезанието). Разположен в шлема уред контролира движенията и ъгъла на главата, за да може да осигури на екрана образ, който да е в съответствие с ъгъла и положението на екрана. Понякога на стените и пода на клетката с големина на стая се отразяват стереокартини. Хората, които се разхождат из стаята, чрез стереоочила могат да се видят на разнообразни места, като например на ръба на водопад, на върха на планина или печейки се на слънце на палубата на кораб посред морето. Шлемът създава 3D (триизмерни) картини с реалистично усещане за дълбочина и пространство.

Картините се доставят пропорционални на човешките размери и осезанието се осигурява от друго оборудване - ръкавици. Ето така човек, който използва това оборудване, може да докосва предметите, които вижда във виртуалния свят, може да ги повдига и да ги мести. Звуците, които човек чува на такива места, са също убедителни, идващи от различни посоки, с различна дълбочина и сила. В някои приложения една и съща виртуална атмосфера може да бъде представена на няколко човека, които се намират в различни места по света. Тези хора, които са от различни държави (дори различни континенти), могат да се видят заедно на борда на моторница.

В своята основа системата, използвана при уредите, които създават виртуалния свят, е същата като системата, използвана от петте ни сетива. Например чрез въздействието на механизъм, разположен в ръкавицата, на върховете на пръстите се подават сигнали и след това биват предадени към мозъка. Когато мозъкът обработва тези сигнали, човекът, който използва ръкавицата, остава с впечатлението, че докосва копринен килим или ваза с неравна повърхност, с изпъкнали гравюри върху нея, въпреки че наоколо няма нито копринен килим, нито ваза.

Една от важните области, в които виртуалната действителност днес се използва, е медицината. Посредством технически умения в университета в Мичигън кандидат-лекарите (особено тези от спешно отделение) завършват част от обучението си в изкуствено създадена операционна зала. В това приложение образи, свързани с операционната зала, са отразени върху пода и стените на обикновена стая, а изображенията на операционната маса и пациента са отразени в средата на стаята. Слагайки си 3D (триизмерни) очила, кандидат-лекарите започват да извършват операцията върху този виртуален пациент.

Тези примери илюстрират как с помощта на изкуствени стимули човек може да бъде поставен в реалистичен, но нереален свят. Със съвременната технология може да се създават образи, което е ефективен практически помощник. Принципно няма причина рано или късно тази технология да не създаде реалност, която да бъде неразличима от реалния свят. Много е интересно, че някои неотдавна прожектирани известни филми третират тази тема. Например в холивудския филм "Матрицата" ("Matrix"), когато нервната система на двама от героите във филма бива свързана с компютър, докато лежат върху кушетка, те могат да се видят на напълно различно място. В една от сцените откриват себе си да практикуват източни бойни изкуства, в друга пък са с напълно различно облекло и вървят по една претъпкана улица. Когато героят, под въздействието на реалистичното си преживяване, казва, че не може да повярва, че всички тези образи са създадени от компютър, то картината бива стопирана чрез компютъра. Тогава човекът се убеждава, че светът, който е вярвал, че е действителен, всъщност е само един образ.

В заключение, по принцип е възможно създаването на изкуствени образи или, с други думи казано, на изкуствен свят, с помощта на изкуствени стимули. Следователно не можем да твърдим, че "образът-живот", който постоянно виждаме, е първородният външен свят, и че това, с което си взаимодействаме е "първоизточникът". Усещанията ни могат да идват от доста различен източник.

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Статии/102443/Изкуствено-създадени-световеhttp://bg.harunyahya.com/bg/Статии/102443/Изкуствено-създадени-световеSat, 28 Jan 2012 23:07:06 +0200
Как ще докажем съществуването на "материята", до която никога не сме достигали? Доказване на съществуването на материалния свят, до който никога по никакъв начин не сме могли и няма и да можем да достигнем, е невъзможно. Доказателствата, които могат да бъдат представени в това отношение, също няма да бъдат нищо повече от една илюзия, която изживяваме в мозъка си. А доколко е разумно да представяме една илюзия като доказателство?

Разбира се, защитаването на нещо такова е изключително неразумно. Човек ако пожелае, въпреки всички изложени досега истини, може да продължи да твърди, че извън него съществува един изключително ужасяващ, напълно тъмен и изпълнен с тишина свят. Разбира се, той е свободен да си мисли това. Но е напълно неразумно да настоява върху съществуването на нещо, доказателството, на което е очевидно невъзможно.

Преди всичко, колкото и опити да прави, колкото и поддръжници да събере, колкото и страстно да защитава през целия си живот твърдение като това, той не може да го докаже. Нещо повече, дори и да приемем, че това нямащо доказателство твърдение е вярно, за него няма да има нищо, което да се промени и човек отново ще продължи да живее в един свят, който се състои само от илюзия, няма да може да излезе извън черепа си дори и за миг.

Въпреки всичко това, човек, който казва "извън мене съществува един свят, съществува материя, дървета, поля, къщи, хора" и целият този материален свят е едно към едно същият с този, който вижда, е свободен да продължава да заблуждава себе си. Защото това е въпрос на вяра и е негов собствен избор.

Когато един ден настъпи смъртта и се изправи лице в лице с отвъдния живот обаче ще разбере, че не е живял в свят, какъвто си е представял, че земята е напълно различна от това, което той е смятал, и че е прекарал целия си живот заблуждавайки себе си, но вече ще бъде късно за компенсация.

Във връзка с тези хора в Корана Бог е повелил следното:

Те добре познават земния живот, ала нехаятза отвъдния. (Коран, 30:7)

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Статии/102420/Как-ще-докажем-съществуването-наhttp://bg.harunyahya.com/bg/Статии/102420/Как-ще-докажем-съществуването-наSat, 28 Jan 2012 21:02:34 +0200
Във външния свят, който приемаме, че съществува, властва пълна тъмнина и дълбока тишина Дори и да предположим, че навън съществува един свят, то този свят би трябвало да е напълно противоположен на света, който хората виждат. Защото навън не съществуват понятията като светлина, цвят или звук. Т.е. човекът, който твърди, че съществува материален свят, приема и съществуването на едно ужасяващо място, където властва пълна тъмнина и тишина, където няма светлина и нито един от цветните нюанси. Нека разгледаме ситуацията по-подробно.

Когато обяснихме как протича процеса на виждане, ние споменахме, че светлината, която приемаме отвън, поражда определени действия на очните клетки и тези действия формират образец, от който се появяват зрителните ни възприятия. Съществува обаче друго нещо, което трябва да отбележим. В действителност светлината, такава каквато я възприемаме, не съществува извън мозъка ни. Светлината, която ние познаваме и разбираме, също така е формирана в нашия мозък. Това, което ние наричаме светлина във външния свят, която се допуска, че е извън мозъка ни, се състои от електромагнитни вълни и енергийни частици, наречени фотони. Когато тези електромагнитни вълни или фотони достигнат до ретината, се появява светлината, такава каквато я знаем. Ето как е дефинирана светлината в учебниците по физика:

Терминът "светлина" се използва за назоваване на електромагнитните вълни и фотоните. Същият термин се използва във физиологията в смисъл на чувството, което човек изпитва, когато електромагнитните вълни и фотоните проникнат в ретината на окото. Както от обективна, така и от субективна гледна точка "светлината" е вид енергия, появяваща се в окото на човек, която той усеща с помощта на ретината чрез ефектите на зрението.(M. Ali Yaz, Sait Aksoy, Fizik 3 (Physics 3), Surat Publishers, Istanbul, 1997, p. 3)

Следователно светлината се появява в резултат на ефекти, които някои електромагнитни вълни и частици предизвикват у нас. С други думи, навън няма и светлина, която да създаде образите, които виждаме в мозъка си. Там властва пълна тъмнина. Съществува само енергия. И когато тази енергия достигне до нас, ние виждаме един цветен, ярък и изпълнен със светлина свят.

В света, който се твърди, че съществува извън мозъка ни, също така няма и цветове. Отвън съществуват само електромагнитни вълни с различни амплитуди и честоти. Това, което достига до нашия мозък, е енергията, идваща от тези вълни. Както споменахме по-горе ние наричаме това "светлина", но това не е светлината, която ние познаваме - светеща и бляскава. Тя е просто енергия. Когато мозъкът ни интерпретира тази енергия, измервайки различните честоти на вълните, ние започваме да виждаме "цветове". Дори и да приемем, че съществува един външен свят обаче в този свят нито моретата ще са сини, нито тревата зелена, нито почвата кафява, нито пък плодовете разноцветни. Те изглеждат така поради начина, по който ги възприемаме в мозъка си.

В "Изумителният мозък" Р.Орнщейн и Р.Ф.Томпсън излагат начина, по който цветовете се формират, така:

'Цветът' сам по себе си не съществува във външния свят; той съществува единствено в окото и мозъка на виждащия. Предметите отразяват много различни по дължина вълни от светлина, но самите светлинни вълни нямат цветове.(Daniel C Dennett, Brainchildren, Essays on Designing Minds, p. 142)

Тази информация ни показва, че понятия като светлина, тъмнина, бяло, зелено, жълто, прозрачно се състоят единствено от формирани в мозъка възприятия и са напълно относителни. В действителност във външния свят няма нито светлина, нито цветове. Интерпретацията зависи изцяло от нас самите. Грешка или структурно различие, които биха възникнали в окото, ще преврнат достигналите до него фотони в различни електрически сигнали и зрителният център в мозъка, въпреки че е с едни и същи особености, ще стане причина за възприемането на преработените от окото сигнали на един и същи предмет по много различен начин. Така например далтонистите възприемат и интерпретират определени цветове по много по-различен начин от хората с нормално зрение.

Ето така, извън нашия мозък не съществуват нито цветове, нито светлина. Съществува само енергия, която се движи под формата на електромагнитни вълни и частици. Както цветовете, така и светлината съществуват единствено в мозъка ни. Т.е. ние виждаме един лимон като жълт просто защото той е жълт. Причината за това, че виждаме лимона жълт е, че интерпретацията на достигналата до очите ни енергия, която мозъкът извършва, ни кара да го възприемем като жълт.

Заключението, което трябва да направим тук, е следното: всяко качество, което вярваме, че принадлежи на предметите, не е във "външния свят", а в мозъка ни. Но тъй като ние никога няма да можем да преминем отвъд възприятията си и да достигнем до външния свят, то ние никога не бихме могли да докажем съществуването на материята и цветовете. Известният философ Бъркли признава този факт със следните думи:

Ако едно и също нещо може да бъде червено и топло за някои и обратното за други, то това означава, че ние сме под влиянието на недоразумения и че "нещата" съществуват единствено в мозъка ни.(Georges Politzer, Principes Elеmentaires de Philosophie (Elementary Principles of Philosophy), Editions Sociales, Paris, 1954, p. 40)

Същото е в сила и за звуците. Във външния свят, който смятаме, че е безусловно съществуващ, така както няма светлина и цветове, така няма и звук. Там властва една гробна тишина. Повечето хора смятат, че във външния свят има някакви звуци и ние ги чуваме чрез ушите си. Така например човек, който е увеличил докрай звука на музикалната си уредба, смята, че от нея излиза много силен звук и той чува този звук. В действителност обаче навън, т.е. извън човешкия мозък, няма никакъв звук. Целия свят се намира в пълна тишина.

В света извън мозъка ни има само вибрации. Тези вибрации от своя страна могат да бъдат превърнати в звукове единствено посредством ушите и мозъка ни. Т.е., докато няма ухо или мозък, които да осъществят процеса на чуване, няма да има и звук. Материалния свят, който хората твърдят, че съществува, е място, където не може да бъде чут гласа на нито един човек, нито една мелодия, бучене на вятъра, или дори шумоленето на листо, това е едно напълно тъмно място, където властва тишина, която е отвъд силата на човешкия разум.

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Статии/102410/Във-външния-свят-който-приемамеhttp://bg.harunyahya.com/bg/Статии/102410/Във-външния-свят-който-приемамеSat, 28 Jan 2012 20:43:48 +0200
Това, с което разполагат тези, които твърдят, че навън съществува материя също е илюзия Планинар, който стои на върха на една планина и наблюдава забележителният пейзаж, който го заобикаля, не знае, че вижда тази необикновена прелест в мозъка си. Тази безпределна гледка обаче се формира в няколко сантиметровият зрителен център в мозъка на планинаря. А това, което вижда не е нищо друго освен извършената от мозъка интерпретация на дошлите от пейзажа лъчи. Т.е. той в действителност не вижда пейзажа, а неговото пълно копие, състоящо се от електрически сигнали.

Поради това сходство планинарят си мисли, че е изправен пред самата гледка, която е навън. Вярва, че навън съществува материя. Настоява по отношение на съществуването на планинския пейзаж, чиито първоизточник никой не е успал да види, откакто свят светува. Разбира се, съответният човек е свободен да вярва в това, т.е, че извън него съществува една планина и че той наблюдава нейния пейзаж. Но този човек никога не трябва да забравя, че след като никой не е могъл да види самата материя откакто светът е сътворен, то той казва, че "съществува" за нещо, което никой не е виждал. Единственото доказателство, с което разполага, е една илюзия, формирана в мозъка му.

При това положение можем ли да кажем, че "материята" е наименование, което хората са дали на илюзията (образите), която виждат?

Ето това е едно изключително правилно определение. Всичко, което човек знае за живота, се състои от това, което види с очите, чуе с ушите, докосне с ръцете си, с една дума от това, което възприеме чрез сетивните си органи. Досега хиляди пъти сме се срещали с милиони детайли като звездите в космоса, земята, на която живеем, милионите хора, изпълващи земята, всяко едно живо същество, което виждаме наоколо, нашият дом, мебелите в дома ни, столът, на който седим в момента, книгата, която държим в ръка. Но съществува един много съществен факт, който хората пренебрегват: Нито един човек досега не е успял да види първоизточниците на нито едно от гореизброените неща.

Хората виждат единствено формираните в мозъка копия на всеки един от заобикалящите ги детайли. Но всички те вярват в съществуването на нещото наречено "материя", което никой не е виждал. В действителност обаче материята не е нищо друго освен наименованието, което хората са поставили за обозначаване на образите, които виждат. Не е възможно нито един човек да знае какво представлява самата материя, защото нито един от тях никога не е осъществявал контакт със самата материя.

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Статии/102403/Това-с-което-разполагат-тезиhttp://bg.harunyahya.com/bg/Статии/102403/Това-с-което-разполагат-тезиSat, 28 Jan 2012 20:27:53 +0200
Ние никога не можем да достигнем до външния свят По време на целия си живот ние по никакъв начин няма да можем да излезем извън черепа си. Ще живеем в миниатюрната стая от няколко см3 в мозъка ни като си мислим, че целия свят е реален. Всяка една гледка, която човек види, всяка една хубава мелодия, която чуе, всяка храна, която вкуси, всяко цвете, което помирише, всяко нещо, което докосне, са само електрически поток, който се появява в тази малка стая в мозъка му. Благодарение на електрическите сигнали, предоставящи съвършено качество на всичките му усещания, човек изпитва разнообразни удоволствия. Той с удоволствие вкусва яденето, което му се сервира на масата в мозъка му. Той усеща най-прекрасните аромати от разположената в мозъка му поляна. От мястото си в мозъка гледа панорамата наоколо. Т.е. целият му живот преминава в мозъка му.

Той обаче никога не може да осъществи контакт със самата материя. Защото, дори и да приемем, че навън има нещо то никога не може да достигне до мозъка в действителната си форма, то може да бъде предадено единствено под формата на нервни стимули. Следователно, всичко, което виждаме и чуваме, в действителност са само тези нервни стимули. Човекът е прикрепен към образите в мозъка си и в никакъв случай не може да види това, което е навън. Той възприема всичко, което притежава - имущество, богатство, професия, училище, семейство или приятели, в мозъка си и никога не може да излезе извън него. Когато се прекъснат достигащите до мозъка нерви, светът, който човек смята, че съществува извън него, също изчезва.

Добре, при това положение ако човек винаги вижда само копията от мозъка си, то тогава за него ще има ли някакво значение дали навън съществуват или не първоизточниците на тези копия?

Разбира се, че съществуването на външен свят няма да означава нищо за човек. Както множество пъти досега обяснихме ние можем да виждаме единствено образите и звуците на копията, формирани в мозъка ни. Единственият свят, който познаваме, е образуваният в мозъка ни свят и това е и единственият свят съществуването, на който можем да бъдем сигурни. Ние никога не бихме могли да знаем дали навън има истински свят или не. Дори и да предположим, че навън съществуват оригиналите, ние никога не можем да достигнем до това, което е извън черепа ни. Каквото и да направим ние никога не можем да излезем извън черепа ни и да осъществим контакт с първоизточниците на образите, които виждаме. При това положение за нас няма никакво значение това, което съществува или не извън мозъка ни.

Единственото, което човек трябва да направи, е да се покори на Бог, Който е вместил цялата Вселена в тази малка скромна стаичка в мозъка, Който е позволил на душата на човек да наблюдава цялата тази Вселена.

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Статии/102359/Ние-никога-не-можем-даhttp://bg.harunyahya.com/bg/Статии/102359/Ние-никога-не-можем-даSat, 28 Jan 2012 15:37:43 +0200
Цветовете на морското дъно Животът под водата е много различен от този на сушата. Всичките особености на съществата обитаващи моретата са организирани по такъв начин, че да им позволят да живеят във водата по възможно най-лесният за тях начин.

Голяма част от тези същества е трудно да бъдат разграничени от средата, в която живеят.

Нека вземем за пример рибата скорпион... Тя живее на морското дъно в умерените тропически зони. Перките на гърдите на тази риба представляват защитни средства за отблъскване на враговете й. Рибата скорпион има изключително разноцветна външност. И поради голямата разноцветност на коралите, сред които живее, тя лесно може да се скрие сред тях. Това намалява риска от превръщането й в жертва на хищниците и в същото време я улеснява в лова на собствената й плячка.

Цветовете и издатините по телата на морските кончета напълно съвпадат с тези на коралът, в който живее. Морските кончета се замаскирват сред купчината корали. По този начин става невъзможно да бъдат открити, те и малките им, от хищниците.

Нудибранч e вид гол охлюв. С изключително очарователната си външност той е едно от най-привлекателните морски същества. Той има много интересни шарки и ярки цветове. Той също така има много меко тяло и няма твърда черупка, която да го предпазва. Този външен вид е много привлекателен за останалите същества, но с удивителните си цветове този воден гол охлюв известява на враговете си, че е силно отровен. С други думи, благодарение на цветовете си той има естествена защита срещу враговете си.

Това същество е от семейство ракообразни и е наречено раковина. По краищата на черупката му можете да забележите малки ярки сини точки. Тези точки не са само украшение. В същото време всяка една от тях е и око. Всяко едно от тези очи е с големина само 1 милиметър, но въпреки малките си размери те позволяват на това същество да избяга от враговете си.

Бог е сътворил всяко едно живо същество с качества, съответстващи на средата, в която живее. Организмите, които представихме преди малко, са само една малка част от примерите на майсторството на Божието сътворение. Бог няма съдружник в сътворението, Той държи всичко под контрол.

„... Няма друг бог освен Аллах. Аллах е Всемогъщият, Премъдрият.” (Коран, 3:62)

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Статии/102303/Цветовете-на-морското-дъноhttp://bg.harunyahya.com/bg/Статии/102303/Цветовете-на-морското-дъноFri, 27 Jan 2012 14:53:18 +0200
Хидролокаторът разположен в черепа на делфина Един делфин може да направи разлика между две различни метални монети под водата в пълна тъмнина и на разстояние от 3 километра. Дали той вижда толкова надалеч? Не, той прави това без да вижда. Той може да прави тези точни определения чрез съвършения дизайн на ехолокационната система разположена в черепа му. Делфинът събира много подробна информация за формата, размера, скоростта и структурата на близките предмети.

На делфинът му отнема известно време, за да овладее уменията необходими за употребата на една такава сложна система. Докато един опитен възрастен делфин може да долови повечето предмети чрез няколко сигнала, един млад такъв трябва да прави опити в продължение на години.

Делфините не използват своя ехолокатор само, за да определят околностите си. Понякога те се събират на групи по време на хранене и издават пронизителни звуци, които са толкова силни, че смайват плячката им, която вече е готова за улов. Един възрастен делфин произвежда звуци недоловими от хората (20,000Hz. и нагоре). Съсредоточаването на звуковите вълни става в няколко области в главата на делфина. Областта наречена „пъпеш”, която представлява мастна структура на челото на делфина, служи като звукова леща и събира вълните на делфина в тесни насочени електромагнитни вълни. Следователно делфинът може да насочи вълните, на където пожелае, раздвижвайки главата си.

Звуковите вълни се отразяват незабавно назад след като попаднат на някаква пречка. Долната челюст действа като рецептор, който предава отразените сигнали към ухото. Синусните кухини между долната челюст и ухото са изпълнени с мастно съединение наречено „липид”. Това липидно вещество се намира там, за да предаде възприетата вълна към ухото. Ухото от своя страна пък предава данните към мозъка, който анализира и тълкува значенията им. Подобно липидно вещество съществува също така и в хидролокаторът (сонарът) на китовете.

Различните липиди (мастни съединения) насочват свръхзвуковите (звукови вълни надминаващи нашият слухов обхват) звукови вълни минаващи през тях по различни начини. Различните липиди трябва да бъдат подредени в правилната форма и последователност, за да могат да съберат отразилите се звукови вълни.

Всеки отделен липид е единствен по рода си и се различава от обикновената китова мас, той се получава в резултат на сложен химичен процес, който изисква редица различни ензими. Тази сонарна система не е възможно да се е формирала постепенно както твърди еволюционната теория. Това е така, тъй като единствено, докато липидите се развият в крайната им форма и място тези създания биха могли да използват тази съдбоносна за тях система. В допълнение, съдействащите системи като долната челюст, слуховата система и аналитичния център в мозъка, всички те трябва да бъдат напълно развити. Очевидно е, че ехолокацията е „несъкратимо сложна” система, която е напълно невъзможно да се е развила постепенно. Следователно, очевидно е, че тази система е друго съвършено Божие творение.

]]>
http://bg.harunyahya.com/bg/Статии/102302/Хидролокаторът-разположен-в-черепа-наhttp://bg.harunyahya.com/bg/Статии/102302/Хидролокаторът-разположен-в-черепа-наFri, 27 Jan 2012 14:37:35 +0200