Свързани връзки
-
Свещеният Коран
Уебсайтове
Продължение… -
Земният стремеж на нехайните хора
Статии
Продължение… -
Кадри от посещението на 11 Юни 2009 на господин Аднан Октар в двореца Топкапъ
Статии
Продължение… -
Границата на физическото съществуване: Кварк
Статии
Продължение… -
Решителността на електроните, които не познават пречки
Статии
Продължение… -
Електронното чудо в атома
Статии
Продължение…
Така както Аллах дарява хората с множество блага от Своята милост, така им дава и множество недостатъци и слабости, за да могат да копнеят за Рая. Искрените и праведни Мюсюлмани, също като благата, приемат тези недостатъци и слабости като блаженство от Аллах, отдават благодарности на Аллах и се молят, за да могат да влезнат в Рая на нашия Господ.
Болестите също са изпитание, което Аллах дава на Мюсюлманите, за да желаят Рая, за да размишляват и бъдат благодарни за милостта на Аллах, за благото му да бъдеш здрав, за да забележат слабостите си и се покорят на Аллах.
Човек е склонен да вижда голяма част от благата, с които е дарен по време на всекидневния му живот, като естествена част от живота си. Аллах обаче дава всяко едно нещо, което човек притежава на Земята, като милост от Себе си.
Например по-голямата част от хората не винаги размишляват над това колко голямо благо е всяка сутрин от момента, в който станат от леглата си, да стоят спокойно на крака, да вървят без да изпитват каквато и да било трудност. Ако обаче се появи някакво заболяване на един от краката на човек, то това би причинило появата на трудност, която напълно да въздейства на всекидневния му живот. Един крак, който боли или на който не може да се стъпва, помага на човек да разбере колко голямо благо са стъпките, които може би хиляди пъти на ден лесно прави.
Мюсюлманинът използва малки или големи неща, като това, за да се доближи до Аллах. Спомняйки си с какво голямо блаженство Аллах го е дарил, давайки му крепко здраве, отдава благодарности на Аллах. Знаейки, че Аллах е, Който дава и премахва болестите, то той очаква своя лек от Аллах. По време на всеки един миг, в който почувства болка, се сеща за Аллах и винаги държи сърцето си свързано с Аллах.
„Който ме е сътворил и ме напътва,
и Който ме храни, и ми дава да пия,
и ако се разболея, Той ме изцелява,
и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи,
и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден.
Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните!
И стори достойно споменаването ми пред идните [поколения],
