Една от най-важните черти от характера на вярващия е „да може да прощава“... A „тези, които не могат да прощават“, са хора подвластни на тъмнината, породена от гнева в сърцата им...

Аллах е сътворил на земята множество хубави блага, от които хората да изпитват голяма наслада. Голяма част от хората обаче поради лошите си навици и поведение остават далеч от тях. Един от лошите и унищожителни навици на хората е именно „неспособността им да прощават“. Много хора само защото не могат да прощават сами се лишават от красотата и благата на земния живот.

Без съмнение едни от най-влиятелните чувства, които не позволяват на хората да си прощават са „омраза и гняв“. И особено ако човек си мисли, че е прав в гнева си, то тогава ще му е още по-трудно да успее да прости. А това право в повечето случаи се дължи на това, че отсрещния човек е направил наистина голяма грешка. „Как може да ми причини такова нещо?”, „Как може да бъде толкова безразсъден, себелюбив и глупав?” Това са въпроси, които човек си задава, когато наистина е прав и насрещния е с наистина лошо поведение, но от своя страна те позволяват на гнева да се задълбочи и задържи по-дълго в сърцето му.

Тук обаче е пропуснато нещо много важно: Разбира се, че човек не е безгрешен. Не е възможно да живее до края на живота си без да  допусне никаква грешка. Аллах съобразно с определена мъдрост е създал човека така,че да греши. Ето защо не бива да очакваме от отсрещния да бъде безгрешен през целия си живот. Дори най-перфектния човек,  човека с най-прекрасен морал на света в основата си е „човек”. И според принципа на сътворението от Аллах човек непременно ще се случи да забрави, да се заблуди и сгреши.

Но ако човек наистина е с добри намерения, ако е искрен и честен, то той ще направи всичко възможно, за да поправи грешката си и да се реваншира. Ето защо оценявайки един човек не трябва да взимаме за критерий очакването изобщо да не греши и като направи това не трябва да го изтрием от живота си. Напротив, не трябва да забравяме, че той може да сгреши и трябва да обърнем внимание на това колко искрено се опитва да поправи грешката си. Доброто възпитание изисква, когато отсрещния човек се опитва да поправи грешката си, с която ни е навредил и прави всичко възможно, за да възстанови вредите, без да губим време да му простим.

В обществото има множество хора, които поради това, че не успяват да се преборят с омразата и гнева вътре в тях, не могат да прощават и остават далеч от най-близките си и най-обичани хора. И само поради това, че не могат да прощават са обречени да живеят без да обичат, да бъдат обичани, лишени са от пълно с доверие и благодарност приятелство, преданост и уважение.  

Хората подвластни на своето его, „гордост“ се обричат да не могат да прощават, да не постъпват толерантно, да не гледат с добро око на всичко, да не се обръщат с доверие, обич и благодарност към ближните си. „Гордостта“ кара хората да вярват, че е свято чувство заслужаващо уважение, и ги насочва да бъдат безкомпромисни. Гордостта подтиква хората да вярват, че човек, който прощава, ще се унижи, ще бъде взет за глупак и губещ. Хората, слушайки този вътрешен глас, с помощта на своята гордост подсилват чувствата си на омраза и гняв.

Да простиш обаче е много по-лесно, много по-успокояващо, много по-благородно и красиво чувство отколкото да мразиш. Човек, дори когато е 100 процента прав, трябва да може да прощава и тогава ще се почувства много по-спокоен, весел, радостен и удовлетворен. Аллах е този, който го кара да изпита тези красиви чувства. Аллах предоставя това благо от Себе си на  хората, които въпреки целия натиск на личността си, са успели да запазят морала, който Аллах харесва  . Човек, който не прощава, всеки ден, всяка секунда изпитва болка и нещастие предизвикани от злобата. И докато се измъчва от въпроса „Да бях ли простил?“, милостивия човек,  благодарение на добрите си морални ценности, се  озарява от обич, уважение и добри приятелски взаимоотношения.

И удостоените с благодат и обилие сред вас да не се кълнат, че не ще даряват на [съгрешилите от] роднините и клетниците, и преселниците по пътя на Аллах! И нека извиняват, и нека прощават! Нима не искате Аллах да ви опрости? Аллах е опрощаващ, милосърден. (Сура Нур, 13)

И защото нарушиха своя обет, Ние ги проклехме и сторихме сърцата им да закоравеят. Те преиначават словата, размествайки ги. И забравиха част от онова, което им бе напомнено. И не преставаш да откриваш тяхна измяна освен у малцина от тях. Но ги извини и прости! Аллах обича благодетелните. (Сура Маида, 13)


2010-10-13 16:18:51

За този сайт | Направи начална страница | Добави към любими | RSS Feed
Всички материали могат да бъдат копирани, отпечатвани и разпространявани с позоваване към тази страница
(c) All publication rights of the personal photos of Mr. Adnan Oktar that are present in our website and in all other Harun Yahya works belong to Global Publication Ltd. Co. They cannot be used or published without prior consent even if used partially.
© 1994 Харун Яхя. www.harunyahya.bg
page_top